Толкова много момичета в твоите стихове!
Всяка от тях ти е дала любов и мечти.
Като сезони са идвали и си отивали,
но са оставили в тебе съдбовни следи.

Аз закъснях. И сега ще си търся пътеката -
в нова посока, без точка пресечна със тях.
Есенно зряла съм - и натежала, и лека.
Нося дъха на последните живи цветя.

Имаш ли думи - за мен да напишеш поема?
Имаш ли още небета за полет и риск?
Аз съм единствена. И затова съм последна.
Твоите думи последни за мен събери.

Хареса ми много.

И един да хареса, стига ми...
:))))