Събуждаш ме.
От дълъг, хладен сън.
Проспах значително.
Но ето, че дочувам птиците,
макар и във просъница.
Усещам топлината ти.
Усещам те...
Живително е.
Събуждаш ме...
Със думи и представи, имащи значение за мен.
Достигнали дълбокото. Във същността ми.
Три мига и едничка тъмна нощ,
преди да се превърна в камък.
Може би завинаги.
Събуди ме.
Пропука ледовете.
Строши стените безразличие и резервираност,
калени от загубено доверие.
Надмогна упорито цялата дистанция –
от време, разстояния, окови, задълженияи стари рани.
Готов ли си за жарко бяло слънце.
И за разтегляне до края на предела
За удивително надскачане на себе си.За полети в Небето. До безкрая му.
До Него.
Да се насищаме взаимно,
с надежда и разбиране,
на малки сладки семенца,
които да покълват и растат
в душите ни,
обгрижвани със споделена близост.
Готов ли си за непосилни, извънмерни
принадлежане, пълнота и всеотдаване,
надхвърлящи идеи и представи,
говорене, поезия и блянове,
свободни от материя и тлен.
За нещо надчовешко. Уникално. Вечно.
Готов ли си за миг да не заспиш.
От мен нататък. Никога.
Готов ли си за мен
и за това,
което съживяваш
със нова, светла, неутронна сила...
Защото вече ще те чувствам
неизменно
на мястото
на сърцето ми.
Спах твърде дълго
и не мога да си позволя
отново да остава празно.
Л. П.
7 юни 2015 г.
Просто случайно наминах...
Желая ти по-добри времена! :)
Благодаря, за което!
Винаги може...