Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2013 09:34 - ЕДНА СТАРА ПОЕМА
Автор: bosia Категория: Поезия   
Прочетен: 1037 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЕРУПЦИЯ НА ПОДЛОСТТА   Децата ни не са безгрижни Божи твари от телевизионното предаване „Щастливо детство”. Децата ни са роби! Децата ни са рожби На малодушието и нагона. Абсурдността на тяхното зачатие противоречи на смисъла за съществуване.   Децата ни наистина ли са на любовта ни плод? Наистина ли е любов това или от нас измислен брод през който искаме да минем до кокалчета във вода за да сме сигурни че ще останем живи?   Децата ни, прегърбени от тежестта на наши нерешени, изоставени, забравени проблеми. Децата ни нима повярваха, че  сме силни и големи?   Децата ни крещят от ужас сутрин когато ни отвеждат по работните места войски от председатели и секретари, а садистичните им погледи проблясват от оргазъм при всяко наше прегрешение.   Децата ни се задушават от сини и червени копринени гароти.   Децата ни, изпадат във истерия когато се завръщаме доволни, като идиоти, че до заветното пенсиониране когато най-подир ще сме свободни остава ден по-малко.   Децата ни, Усещат с кожата си и преживяват вместо нас. А ние от фарисейското си ложе анатемосваме ги час по час. И заслепени от самоиизяждане ги обвиняваме във егоизъм…   Каква ерупция на подлостта!   Децата ни не се съпротивляват когато ежедневно ги ваксинираме със равнодушие, а пеят уставно, че сме добрички.   Децата ни не се обиждат когато чистите им мозъци промиваме с лъжа и страх и вкарваме в душите им чудовища. С глави, подути от оптимистични вопли ни казват „Лека нощ” и ни целуват   Децата ни не се оплакват когато ги затрупват с митове щастливи изпълнители на чужда воля. Обричат ги на безистория и на безбъдеще лица, зовящи себе си „Учители”. А нашите деца им казват „Добър ден”. И вярват.   Децата ни не чуват песента на птиците. За тези честоти са оглушени, а плътна пелена от полуистини пречупва ръбовете остри на предметите. Не виждат, че под дрехите се крие банда педофили.   Децата ни се движат по железни релси от нас поставени. обречени, да бъдат на планетата последна тор, гигантско жертвоприношение. И колко време ще са раздвоени на слух и зрение? А релсите ги носят бързо към битието на собственото ни несъществуване.   Хей, милички, елате, да изиграем старата игра на доктори. Ще режем от душите си израстъци. Ще ампутираме некротизиралите части от мозъците си. Ще има кръв и гной и болка, и повдигане, и шанс да оздравеем Уплашим ли се днес ща свършим приживе. Ще се превърнем в себе си. Ще станем собствените си „Учители”- студени и безлични паметници на безсърдечие и тъпота. Защото сме навеки свързани със обща пъпна връв.   Децата ни ще се родят тогава, когато някое от тях попита: „-Що е справедливост?”.   13.05.1989 г Стара Загора  




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gotzageraskov - А кога ще пуснеш
30.10.2013 10:01
"Вкуса на времето"?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6355727
Постинги: 3021
Коментари: 7569
Гласове: 5927
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930