Постинг
08.11.2011 17:13 -
ГЛАДНА СТАЧКА
Автор: bosia
Категория: Поезия
Прочетен: 1109 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2011 17:15
Прочетен: 1109 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 08.11.2011 17:15
Това е още едно мое старо стихотворение, което е живо заради липсата на истински промени.
ГЛАДНА СТАЧКА
Тя идва предпоследна.
След нея е смъртта.
Със ацетонов дъх
и дъх
на нещо гнило.
Превръща във енергия
стремежа
на плътта,
за да получи вяра
във онази
страшна сила,
която в миг разкъсва
физичните закони,
телепортира воля
със скоростта на мисъл,
преодолява орбити
и догми,
и канони,
и стига до човека
на живот орисан.
Ний всички
сме във гладна стачка.
Нима наистина
не знаете защо
и как?
Огъват се краката ни
при по-голяма крачка.
Боли
измъченият от глада гръбнак.
Гладът за свобода-
всеобща гладна стачка.
Гладът за красота-
безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина-
щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина-
безкрайна гладна стачка.
Хе, вие, гладните!
Все още ли
очаквате отгоре,
от тази
окопана шайка
на баира
хамбарите със светлина
да ви отвори и
къшей свобода
да ви сервира?
Днес
истината само
е кръвната ни захар!
Подкрепящата длан-
хемоглобин!
Изчакването-
това са повече урати!
Лъжата и страхът-
билирубин!
Не идва предпоследна
тя.
Това
е мое мнение.
След
общо взето скучния
антракт,
Смъртта е
предпоследното явление.
Безсмъртието
е последен
акт.
27-28.04.1989 г.
Ст. Димитров/Дупница/-Ст. Загора
МОНТЕН И ОПИТЪТ НА СКЕПТИЦИЗМА (2 ч.)
За част от преживяванията на душата след...
Пътят на един психиатър от атеизма към в...
За част от преживяванията на душата след...
Пътят на един психиатър от атеизма към в...
1.
анонимен -
Да
02.01.2012 00:43
02.01.2012 00:43
Скоро и аз като ще направя като вас през 89-а. Тогава се борехте против идеология. Бяхте малко, сами, слаби. Срещу силните, големите, жестоките. Успяхте. Днес борбата е друга. И пак сме малко, сами и слаби. Другото пак е същото. И цената е същата. Не се надявам и не искам помощ. Не мога да искам моите приятели и близки да ме следват там, където отивам. Та аз се боря за тяхното щастие. Не ми е потребно безсмъртие. Не искам да мра. По-красив от всичко е животът. Но по-жалко от всичко е да оцеляваш ден след ден. За всички ни идва времето да се изправим срещу себе си и да сложим границата. Не ми е нужно да съществувам на всяка цена. Не и така. Нека Бог да ме съди. Дано поне един човек да разбере защо съм го направил.
цитирай