Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2011 14:04 - НЕЩО НЕ Е НАРЕД ЩОМ ТЕКСТОВЕТЕ МИ НЕ ОСТАРЯВАТ
Автор: bosia Категория: Поезия   
Прочетен: 1338 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 09.09.2011 14:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Животът на едно литературно произведение е толкова дълъг, колкото животът в него се показва вярно, реалистично и талантливо. Докато пиесите на античните автори като Аристофан, Еврипид, Пиндар, Есхил, Сенека, Апулей. заедно с по-късни автори като Шекспир, Шилер, Гьоте могат спокойно да се четат, разбират и да образоват и култивират човека, защото се занимават не с преходни, а с вечни проблеми, то какво остана от т. нар. „социалистически реализъм”? Нищо! Защо? Защото това не беше литература, а най-обикновена политическа агитация. Агитация от най-долнопробен тип. Никога не съм писал такива глупости и ще дам бутилка водка „Финландия” на всеки, който открие нещо подобно с моя подпис. Напоследък си препрочитам мои неща, които когато ги писах на времето, смятах че с промяна на режима ще бъдат изживени и те, понеже с края на режима ще станат безполезни. В интерес на истината и сега смятам така, но нищо не се е променило и стиховете ми и прозата не искат да отидат в миналото. Ето част от моята автобиография в стихове, писана преди още по времето на Живков:   АВТОБИОГРАФИЯ   ПРОЛОГ   Не помня, дявол да го вземе самото раждане. Уви! Сега разбирам що за време избрах. Обаче „Се ла ви!” Едва ли бих избрал отново и този час и ден и век и надали пак, честно слово, бих пожелал да съм човек. и да живея точно тука във този ужким „земен рай” захвърлен с ярост на боклука, очакващ бавно своя край…   Подобна теза съм развил и в стихотворението НЕВЕДЕНИЕ.   НЕВЕДЕНИЕ   Боли ме, когато отварям очи и виждам дървета, растящи с корен нагоре. Боли ме, ох, как ме боли, да гледам нежни листи как кърмят ненаситния корен.             Скърцам със зъби, когато служебните кучета преследват пантера с подвита опашка от страх. Плача от ярост и приемам това за изкупление на родов някакъв грях.   Учуден съм, че грубата сила надви мисълта. Викам неистово и питам: -Що за история? Защо вместо обещаната свобода получих единен граждански номер?   ЕГН-5105047560   Боже мой! От челна стойка ли гледам пред мен? Във свят огледален ли се намирам? Или, може би, сънувам кошмарния ден, Във който ежедневно и бавно умирам?!   23 март 1989 г.-Бобов дол   Явно, нещо сме сбъркани, щом не можем да разберем, че ние сме хората, които трябва да вземат съдбата си в ръцете и да заставим шепата разбойници, които избираме да управляват страната да си отидат по местата, сиреч да хващат мотиката и гегата, защото това е нивото им.                   И понеже сме пред избори, ще завърша с едно стихотворение, което е писано през февруари 1988 г.   ПОКАЯНИЕ   Ний вдигаме кротко ръка. Единодушно гласуваме. Избираме своите епископи на доживотен мандат. И тайно мърморим под нос. И явно гладуваме. И пълним стомах и душа със нитрат.   Създаваме своите деца и отглеждаме внучета безмилостно верни на древен някакъв страх. И плачем, когато техните малки юмручета, учудващо тежки-като въпроси-превръщат ни в прах.   И пак вдигаме кротко ръка и самотно се кръстим. Проклинаме лошия шанс и несретния дял. Едва тогава разбираме. По студените пръсти. Човек не живее. Просто се ражда…умрял.     Това е. Не виждам никаква промяна. Това е защото ние не искаме да се променяме. Защото ни липсва воля за борба, отговорност за поколенията и нямаме капка самокритичност. Как да не псува човек? Мамка му! Хей, младите! Аз съм вече дядо на 60 години. Време е да ме смените.



Гласувай:
3
1



1. djovana38 - НЕ Е ЛОШО!
09.09.2011 14:35
Не е лошо, човек да си припомни за големите надежди през 1989 . А тези, които са млади, да поразпитат пак тия след промяната, как са влезли във властта и ако случайно са излезли- с колко дисаги! И тогава да гласуват за когото си щат! Право на избор!
цитирай
2. bosia - До джована
09.09.2011 14:49
Тези неща съм ги рисал преди "промяната". А повечето от тях още в края на шейсетте и седемдесетте годин. Въпросът ми е не в моите надежди за промяната, а за надеждата ми в младите, че ще изберат вярната посока и ще бъдат твърди, разумни и самокритични.
цитирай
3. andrei - Здравей наборе!
09.09.2011 16:35
Някои неща наистина не остаряват,защото нищо не се е променило съществено.Погледът ти е насочен към младите,но без мъдростта на старите и без саможертва-трудно ще доживеем в очакване на по-добра участ за България.Като гледам,как се разпродават парчета от страната на руснаците,как ни отстраняват дипломатично от "Шенгенската Зона",как ПРО ще се изгражда в Турция-и още и още как и как...леви,леви,все на изток го тласкат Българский Юнак!Римата е случайна...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7551523
Постинги: 3282
Коментари: 8165
Гласове: 6204
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031