ОСВОБОЖДЕНИЕ   Хей, човече, това е измама, Че живееш едва ли не в рай. По дискета със чужда програма Ти вървиш от начало до край.   Някой вкарва в тебе до гроба Чрез клавишите с лека ръка Уморения поглед на роба и на шията-тежка халка.   Някой подличко и садистично В теб насажда чувство за грях, За да станеш послушен, приличен, Безгръбначен, треперещ от страх.   Изхвърли при помията диска! На площада излез разярен! Дръж се здраво за мен! Аз съм рискът! Аз съм волята! Бъдният ден!   Ще ти дам песен, сили и злоба. В идиотския двайсети век Да убиеш във себе си роба И да станеш свободен човек!   Август 1989 г. Централен софийски затвор   И това стихотворение написах с идеята, че бързо ще остарее, защото ще има промяна. Но промяната не се състоя. Не е необходимо да казвам кой е виновен. Виновни сме всички. Виновни сме, че не взехме нещата в свои ръце. Уви! И арабите ни изпревариха!

Да допълня последната мисъл в постинга Ви с мое виждане : Да бяха само арабите, които са ви изпреварили, ами то още стотици!

Кой ? Старите измряха, младите избягаха, останалите чакат....неизвестно какво!

ОПТИМИСТИЧНА ТРАГЕДИЯ

Лека им е пръстта на тежкарите -
тежко е времето за въздухарите…
Стоически упорстват завалийте -
угаждат всячески на паралийте…
Самоубийствен акт на сепултура -
извън четмо, просвета и култура…
Твърд, чепат характер, объл ум –
пушечно месо за нечии куршум…
Научили на господарите урока –
пожертвани жестоко за порока…
Терминатори, килъри зловещи –
разпределени по точките горещи…
Безсмислено отиват там в гроба -
глава и кръст да не изправи роба…
На човещината найден е колая -
виждаме на мракобесието края…
Вече не сме удавници за сламка –
събуждаме се от вековна дрямка…
Затуй беснеят дерибеите зловещо -
на топлите местенца вече е горещо…
Нека кривят муцуните притворно -
ще паднат скоро тотално и позорно…