В чест на празника свещен Цял комплекс от чувства в мен се напъва да излезе пламенно и продължително. Смята, че е наложително Да разкажа с думи кратки За женичките ни сладки.   Знае се от памтивека, Сътворен е бил човека От калчицата на рая. /туй със сигурност го зная/ После Бог решил, че няма Да е харно на Адама И измислил Бог жената Да му трови веселбата. Баба Ева, то е ясно, Го поставила на тясно, Ябълката бързо взела И Адама тя оплела. После аз видях я, дето, Му набара портмонето, В райските дюкяни хлътна, Тук-там пипна, дупе врътна, Влезе в божието барче И париците изхарчи. Върна се скандал му вдигна. /Цяла нощ Адам не мигна/ -Ще се бяга-рече-значи. Тоз хомот не ще се влачи. Ала баба Ева знае Как с Адам да си играе И във райската леха Демонстрира му греха. И горкият ни глупак Се провикна кат хлапак: -Че каква бе таз магия Триж по-сладка от чекия? Само за това си струва Человек да съществува!   Та затуй от тук нататък Аз ще съм пределно кратък. Да сте живи, да ви има Мои сладки и любими!   08.03.1987 г. Стара Загора   С това мое хумористично стихотворение отпреди 24 години поздравявам жените. Те са наши баби, майки, дъщери, внучки и не на последно място майки на нашите, общо взето, деца. както казва Самюъл Клемънз преди повече от 110 години. Цветя и целувки за всички!