Прочетен: 2980 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2014 21:19
Народната певица Марияна Павлова: Елена Кутева разсипва ансамбъл „Филип Кутев”
Да спасим Националния ансамбъл „Филип Кутев” и българската фолклорна традиция – призовава певицата Марияна Павлова в писмо до Петър Стоянович, министър на културата, президента Росен Плевнелиев, председателя на НС Михаил Миков, Негово Светейшество Неофит, Пaтриарх Български, премиера Пламен Орешарски. Текстът е препратен и до еврокомисаря Кристалина Георгиева, председателя на БСП Сергей Станишев, председателря на ГЕРБ Бойко Борисов, председателя на ДПС Лютфи Местан, председателя на „Атака” Волен Сидеров. Известната народна певица разпространява текста и до голям брой видни културни дейци: проф. Петър Льондев, Председател на Съюза на българските композитори, Ценко Минкин, Главен секретар на Съюза на българските композитори, акад. Николай Кауфман, акад. Светлин Русев, акад. Антон Дончев, проф. Стефан Драгостинов, както и до всички ветерани-изпълнители и основатели на Ансамбъла.
Мариана Павлова е дъщеря на великата родопска певица Христина Лютова, посветила 50 години от живота си на родопската песен. Работила е в Смолянския Ансамбъл, Космическите гласове, Драгостин Фолк Национал, Големите български гласове, в камерни формации - квартет Славей, кабб-трио Родопея. Марияна Павлова- вече 35 г., всеотдайно и достойно защитавам професията-българска народна певица.
Иде реч за Ансамбъл Филип Кутев; за творческо-професионалния му път в последните 2 десетилетия; за наблюдавани и „с просто око” процеси на небивала деградация, както и за впечатляващо нездравия творчески климат в колектива.
През 2008 г., написах писмо до професор Стефан Данаилов, по онова време министър на културата. Поводът бе Премиерният концерт на Ансамбъла Кръстопът в НДК, който потресе не само професионалистите в бранша, но и широката общественост с откровената си, диво-агресивна ориенталщина. Институционална реакция, обаче, нямаше; вероятно, писмото ми не е стигнало до Министъра.
Вече 20 години сме свидетели на творческата импотентност на ръководството на националната ни гордост, ансамбъл Филип Кутев, и особено на несменяемата му ръководителка Елена Кутева, носеща фамилията на пионера и създателя на ансамблите у нас. Идеята за издирване и опазване на българската музикално-танцовата традиция се е размила, да не кажа - в значима степен - унищожила в тежкото време на прехода; но когато това, години наред, се прави целенасочено от наследницата на Филип Кутев, е непростимо. И, недостойно.
Неповторимият „органов звук” на Филип-Кутевския хор, който пълнеше с блясък и колорит залите у нас и зад граница, чиято емблема Полегнала е Тудора оглавяваше Световните чартове, го няма вече. Звукът е станал друг – хриптящо пресипнал; старите музиканти, на туй, му казват: - „мъзгата я няма”!
Отколешната сладкозвучна оркестрова свирня, градена с любов и умение от Първомайсторите Иван Кавалджиев и Красимир Кюркчийски, Кольо Ганчев и Мишо Йорданов, за изтеклите 20 г., се е изродила в кресливо, агресивно „дюдюкане”.
Следва да уточня нещо – важно!... След премиерата на Кръстопът излязоха унищожителни оценки в медиите; в тях се казва, че това е „турска музика”. – Възразявам категорично на това сравнение!... Балканският регион е средище на многолики културни традиции, от „гръцката таверна” до сръбската духова музика; редом с „ориенталския Макам”, така характерен за звуковата атмосфера на песните ни от Лудогорието и Южна Тракия. Нормално е: живеем „под една стряха” половин хилядолетие. Взаимопроникването на култури е нещо естествено!
Балкани. Комшулук. - Но, пардон – дотук!!...
Музиката в Кръстопът не е „комшийска” турска музика! Това, което се случва като звуко-образна естетика, е: - войнстваща звукова „талибан-агресия”, идеща от отвъдни, несродни и непознати нам пространства и етноси! Как..?! – композиторът Георги Андреев, главен диригент и водеща фигура в Ансамбъла - се е взрял в тях…? Откъде му хрумна, как ги припозна?! Зловеща музика! Подгрявана от примитивен пъплещ тътен, тя се родее с попълзновението на съвременен ислямистски радикализъм… - познат ни е вече! - …способен да помита всичко след себе си.
Повечето хореографски решения носят сценичен привкус на „люта истерична агресия”; връз сцената ловко пъплят и сръчно се премятат неадекватни субекти, демонстриращи „мамелюшки бабаитлъци”, в точно-разграфени хореографски форми; познати до втръсване гротескни карета и войнстващи пирамиди!
Или пък дефилират пикантни ориент-девици с разголени пъпчета?! От
Дядо Вазов до Антон Дончев, не помня да се описва подобна „разголеност”. Жената, на Балканите, открай време е „покрита с дреха”. И християнка, и мюсюлманка. (Прилагам 2 снимки, от медиите: реклама на Кръстопът; те най-добре говорят.)
Питам: - това ли е Школата и онаследеното неповторимо хореографско везму на великата Маргарита Дикова и следовници й - Дженев, Янакиев, Карапчански!
Ще го река просто: липсва – Танцът; извечното мегданско хорце; оная дивно-трепкаща, под шурналия бистър звук на гайдата, отколешна човешка върволичка – момче-момиче, ерген-девойка… Простичко: от Бога, Вярата и Любовта създадено!
Боже, опази Българското…!
В Ансамбъла властва група Евангелисти, чиито членове са лансираните изпълнители; ползват се с предимство от всички „благинки”: най-високи заплати, турнета… Останалите колеги са в менгемето на страха, да не загубят работата, ако дръзнат да изразят мнение или се жалват… (На посочения електронен адрес, има възможност да надникнете в част от евангел-изявите на сем. Георги Андрееви: www.poduene.org/aktualno/hvalenie.htm; www.hristiyanstvoto.eu/predavane.php?n=271)
Опазил ме Бог, да си позволя да критикувам което и да е Вероизповедание, но в такава исконно-българска институция творческият процес е единствено в Името на Таланта и Изкуството! Те нямат партийно-религиозна принадлежност!... Но когато кръг „евангелопомазани” се ползват със статус на институционална финансова облагодетелственост, това си е, „парекселанс” – икономическа дискриминация!...
Тъй 20 г., в „здравословния климат” на двойна инвазия – „талибан-ориенталска естетика под евангелско було” – се развива и „процъфтява” Ансамбълът.
Нещата не спират дотук; значими творци, отдали талант и живот на Ансамбъла, сякаш не ги е имало; сякаш историята на „Филип-Кутевци” започва с идването на Е. Кутева и Г. Андреев? Зачеркнати са знакови творби в репертоара, в т. ч., и от Филип Кутев; например - музикално-танцовата сюита Тракийска сватба, която през 60-те години разтърсва световните зали от френетични аплаузи! След кончината на Ф. Кутев, Тракийска сватба е забравена, но в най-трудните години на „прехода” – на базата на стари ленти и архиви - е „вдигната на крака” и триумфално „върната” на България, през есента на 93-та в НДК!... След година, г-жа Кутева идва на власт в Ансамбъла - и завинаги зачерква бащиния си Шедьовър!... Защо? – има един отговор: липса на изпълнителско-професионален потенциал.
Заличени са ”хитови” творби - от Кюркчийски, Кауфман, Драгостинов; за да не пречат на „пулета” на хилави творения, създадени от хор-майстора Георги Генов. „Тандемът” Елена-Кутева&Георги-Андреев, с лека ръка, заличава „знакови” песни в репертоара на Хора; да не пречат на „примата” Нели Андреева, (съпругата на Г. Андреев), да не засенчват имиджа й, защото не е в професионално-физическа кондиция и в състояние да ги изпее. „Примата” пее на сцената на „плейбек”, т.е., само си отваря устата. „На живо” - с микрофон. Гласчето й – мъничко. В нашата гилдия на туй му казват: без микрофон – Певица; с микрофон – Микропевица.
Обръщам се към министъра на културата Петър Стоянович: Защо не ни поканите в Министерството; да поговорим за проблемите в Ансамбъла, пък – и да ви попеем! Моля, ето: Светла Караджова, Лиляна Галевска, Кунка Желязкова, мен… Валя Балканска, Христина Лютова, Янка Танева (нищо, че и трите са над 70-те; пеят, та пушек се вдига!) И други поканете - Нели Андреева, също. От пеене не се боим; час, два. На тежка сватба – ден, два. Без микрофон. Вие лично да се убедите: щу е туй – певица, щу е – микропевица.
В Ансамбъла са заличени и непреходни шедьоври; все едно, да унищожиш картина от Майстора. Три примера за ширещия се унищожителен вандализъм:
Емблематичният родопски химн Соньо, ти мой Соньо, в изпълнение на Бойка Присадова (обр. С. Драгостинов), през 80-те години e европейски хит. Да изпееш тази песен трябва да имаш, както казват в наш’те среди - Гърло! Бойка Присадова го има. Нели Андреева – го няма. Бойка отива в пенсия, а Соньо е зачеркната. Завинаги! Колко му е…? Проста работа
Тъй се случва и с прочутата Притури се планината; солист, Людмила Радкова. На турнето на Ансамбъла през 1988-ма, песента „взривява” Япония. Людмила е поканена от Г. Брегович за солист в знаменития му „Бенд” за „сватби и погребения”; Чашата на търпението прелива. „Тандемът” реагира мигновено: Людмила Радкова е отстранена от Ансамбъла, а Притури се планината – е „извадена от употреба”.
Според Марсел Салий, „бащата” на Мистерия на българските гласове, песента Планино, Стара Планино, в изпълнение на великата Надка Караджова е „Бисерът в Короната”! След пенсионирането на Надка, „Бисерът”, мигновено, е на бунището!
Преди десетилетие, обаче, режисьорът Вернер Херцог „преоткрива” Планино, Стара Планино, включвайки я във филм, посветен на Антарктида, Срещи на края на света (Encounters at the End of the World) и песента заживява „втори” живот. Струва си, да се види филма в YouTube; само заради това, да се чуе Надкиния космически глас сред Великата ледена пустош…! Глас-чудо!...Грандиозна песен!
Поклон пред автора й, Стефан Драгостинов. Филмът на Вернер Херцог е номиниран за Оскар, а гласът на Надка Караджова триумфално обшарва света!
Уважаеми Г-н Министър, хрумна ми добрата идея: - Защо да не постановите на Ансамбъла – „ресор” ви е, пък, и нищо няма да ви струва! - да възстановят в Хура тези песни; да добавят и великата Филип-Кутева Пушка пукна („Лебедовата” му песен); и чудната Калиманку-Денку от Красимир Кюркчийски – че, туй е работа, за 20-тина дни, месец - максимум! Бива ли песните, разнасящи славата на България, да са непознати в Родината. Да ги чуем отново след 20 години забвение!...
Ансамбълът „отваря врати” на 1 май 1951-ва, но лятото Кутев обикаля България и дири талантливи изпълнители. Някъде, бая му се опъват; как да си пусне „байното” от Любимец, чедото в „Суфията”?! Чедото е 13-14 годишна „момичка”, учила до 4-то отделение. Оттам, на нивата; на гербна вече ергените, напират! Кой ще бди за нея в София? Байното отсича. – Не си „отделям” детето! - Някои татковци,обаче, скланят! Тъй, Надя Караджова попада в Ансамбъла. Какъв шанс за Българската култура! И за Надка, разбира се.
Почва се къртовска работа! Цяла есен, се пее на един глас; Кутев „омесва” звука; учат се - „по ноти”. - Ноти?!... Дяволска работа! - младите музиканти „бият отбой”; после, омекват. Нова година, я посрещат всички заедно. Пеят, танцуват… Филип Кутев усеща, това е - Рубикон; и преценява, че вече може да продължи по-нататък!
И, само след четири месеца Държавният ансамбъл за народни песни и танци представя първа премиера. Успехът е грандиозен!... Небивал, фантастичен, невероятен творчески полет!...
Сега - внимателно „да се приземим” и да погледнем днешните „факти в очите”.
Днес, същата институция, успява да стъкми „нова премиера”, за четири години. Не обсъждам „художествените качества”; ако става дума за Кръстопът – e ясно. Става дума за друго - за държавни пари. За милиони български левове. Годишният бюджет на Ансамбъла (а той включва над 80 щатни бройки!), умножен по „четири” (години) – „образно казано”, безвъзвратно е изтекъл „в канализацията”.
След всичко казано, идат въпросите: Как се задържа 20 години на този пост г-жа Кутева? С чии протекции се ползва „тандема” Кутева&Андреев? Кой има интерес от ширещата се „ориенталска естетика под евангелско було”? Кой упражнява контрол?
За 20 г., директорът Е. Кутева е получила над 250 000 лева - основна месечна заплата – тук в сумата не са включени осигуровки и, прочие, „директорски благинки”.
Да повторя: ј милион лева е изплатила държавата на Елена Кутева за да обезпечи бавното и унизително унищожение на Великото творение на баща й Филип Кутев!... - Потресаващо!... - Давам си сметка какви сурови думи произнасям. И се надявам незабавно да се случи и съответната институционална и гражданска реакция!
Чухме - предстои конкурс за директор на Ансамбъла. За кого е обявен? За г-жа Кутева? За „отбора” на Г. Андреев? Или предстои поредно закриване на ансамбъл? Или - в последния миг, ще ни се яви Месия, който ще спаси Ансамбъла…? Дано!
Обзалагам се, друг кандидат, освен г-жа Кутева, не щй да има! По две причини:
- известни са днес Могъщите й Покровители и едва ли някой хипотетичен кандидат би дръзнал да влезе в безсмислен диспут и да оспорва „Бащинията й” в почтено (или нагласено) конкурсно съревнование;
- затлачените „бакии” в Ансамбъла са тъй големи, че един нов директор, вместо да се занимава с творчески проблеми ще трябва, първом, да се пребори да „поочисти терена” – образно казано. Това, не щй да е – козметика; а сериозна „хигиенна битка” и няма да мине с един „пролетен съботник”. Как се чистят Авгиеви обори? - едва ли, новият директор би имал Херкулесов ресурс.
Е, ако Българската държава иска да продължава да има Български Ансамбъл, отстояващ културни ценности и исконни български морални, духовни (в т. ч., и религиозни и църковни) традиции, следва, енергично, по съответната административна „клинична пътека”, да се намеси!... Крайно време е.
Това са тежките въпроси, които вълнуват не само мен и очакват отговори.
Ама как така?! Ами много просто. От времената преди робството не са запазени нито партитури, нито нотни листове... За записи, плочи, дискове и пр. да не говорим. НИКОЙ не е в състояние да каже, каква е била нашата музика при Симеон Велики например.
Това, което ни се предаставя за българска народна музика от мошеници като Кутев, е наистина една отвратителна джагалска какафония, която е истински позор за България.
Тази музика трябва веднъж завинаги да се забрани и да се изтрие от "досието" на България!