Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2014 12:52 - КАКВАТО ДЪРЖАВАТА, ТАКАВА И КУЛТУРАТА
Автор: bosia Категория: Музика   
Прочетен: 2119 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 18.04.2014 21:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Народната певица  Марияна Павлова: Елена Кутева разсипва ансамбъл „Филип Кутев”

 

Да спасим Националния ансамбъл „Филип Кутев” и българската фолклорна традиция – призовава певицата Марияна Павлова в писмо до   Петър Стоянович,  министър на културата,  президента  Росен Плевнелиев, председателя на НС Михаил Миков, Негово Светейшество Неофит, Пaтриарх Български, премиера  Пламен Орешарски.  Текстът е препратен и до еврокомисаря Кристалина Георгиева,  председателя на БСП  Сергей Станишев,  председателря на ГЕРБ  Бойко Борисов, председателя на ДПС  Лютфи Местан, председателя на  „Атака” Волен Сидеров.  Известната народна певица разпространява текста и до голям брой видни културни дейци: проф. Петър Льондев, Председател на Съюза на българските композитори,  Ценко Минкин, Главен секретар на Съюза на българските композитори, акад. Николай Кауфман, акад. Светлин Русев, акад. Антон Дончев, проф. Стефан Драгостинов, както и до  всички ветерани-изпълнители и основатели  на Ансамбъла.

Мариана Павлова е дъщеря на великата родопска певица Христина Лютова, посветила  50 години от живота си на родопската песен. Работила е в  Смолянския Ансамбъл, Космическите гласове, Драгостин Фолк Национал, Големите български гласове, в камерни формации - квартет Славей, кабб-трио Родопея.       Марияна Павлова- вече 35 г., всеотдайно и достойно защитавам професията-българска народна певица. 

 Иде реч за Ансамбъл Филип Кутев; за творческо-професионалния му път в последните 2 десетилетия; за наблюдавани и „с просто око” процеси на небивала деградация, както и за впечатляващо нездравия творчески климат в колектива.              

     През 2008 г., написах писмо до професор Стефан Данаилов,  по онова време министър на културата. Поводът бе Премиерният концерт на Ансамбъла Кръстопът в НДК, който потресе не само професионалистите в бранша, но и широката общественост с откровената си, диво-агресивна ориенталщина. Институционална реакция, обаче, нямаше; вероятно, писмото ми не е стигнало до Министъра.              

      Вече 20 години сме свидетели на творческата импотентност на ръководството на националната ни гордост, ансамбъл Филип Кутев, и особено на несменяемата му ръководителка Елена Кутева, носеща фамилията на пионера и създателя на ансамблите у нас. Идеята за издирване и опазване на българската музикално-танцовата традиция се е размила, да не кажа - в значима степен - унищожила в тежкото време на прехода; но когато това, години наред, се прави целенасочено от наследницата на Филип Кутев, е непростимо. И, недостойно.

      Неповторимият „органов звук” на Филип-Кутевския хор, който пълнеше с блясък и колорит залите у нас и зад граница, чиято емблема Полегнала е Тудора оглавяваше Световните чартове, го няма вече. Звукът е станал друг – хриптящо пресипнал; старите музиканти, на туй, му казват: - „мъзгата я няма”!

     Отколешната сладкозвучна оркестрова свирня, градена с любов и умение от Първомайсторите Иван Кавалджиев и Красимир Кюркчийски, Кольо Ганчев и Мишо Йорданов, за изтеклите 20 г., се е изродила в кресливо, агресивно „дюдюкане”.

       Следва да уточня нещо – важно!...  След премиерата на Кръстопът излязоха унищожителни оценки в медиите; в тях се казва, че това е „турска музика”. – Възразявам категорично на това сравнение!... Балканският регион е средище на многолики културни традиции, от „гръцката таверна” до сръбската духова музика; редом с „ориенталския Макам”, така характерен за звуковата атмосфера на песните ни от Лудогорието и Южна Тракия. Нормално е: живеем „под една стряха” половин хилядолетие.  Взаимопроникването на култури е нещо естествено!

      Балкани. Комшулук. - Но, пардон – дотук!!...

       Музиката в Кръстопът не е „комшийска” турска музика! Това, което се случва като звуко-образна естетика, е: - войнстваща звукова „талибан-агресия”, идеща от отвъдни, несродни и непознати нам пространства и етноси! Как..?! – композиторът Георги Андреев, главен  диригент и водеща фигура в Ансамбъла - се е взрял в тях…? Откъде му хрумна, как ги припозна?! Зловеща музика! Подгрявана от примитивен пъплещ тътен, тя се родее с попълзновението на съвременен ислямистски радикализъм… -  познат ни е вече! - …способен да помита всичко след себе си.

     Повечето хореографски решения носят сценичен привкус на „люта истерична агресия”; връз сцената ловко пъплят и сръчно се премятат неадекватни субекти, демонстриращи „мамелюшки бабаитлъци”, в точно-разграфени хореографски форми; познати до втръсване гротескни карета и войнстващи пирамиди! 

      Или пък дефилират пикантни ориент-девици с разголени пъпчета?!  От

Дядо Вазов до Антон Дончев, не помня да се описва подобна „разголеност”. Жената, на Балканите, открай време е „покрита с дреха”. И християнка, и мюсюлманка. (Прилагам 2 снимки, от медиите: реклама на Кръстопът; те най-добре говорят.)

      Питам: - това ли е Школата и онаследеното неповторимо хореографско везму на великата Маргарита Дикова и следовници й -  Дженев, Янакиев, Карапчански! 

     Ще го река просто: липсва – Танцът; извечното мегданско хорце; оная дивно-трепкаща, под шурналия бистър звук на гайдата, отколешна човешка върволичка – момче-момиче, ерген-девойка… Простичко: от Бога, Вярата и Любовта създадено!

     Боже, опази Българското…!     

В Ансамбъла властва група Евангелисти, чиито членове са лансираните изпълнители; ползват се с предимство от всички „благинки”: най-високи заплати, турнета… Останалите колеги са в менгемето на страха, да не загубят работата, ако дръзнат да изразят мнение или се жалват… (На посочения електронен адрес, има възможност да надникнете в част от евангел-изявите на сем. Георги Андрееви: www.poduene.org/aktualno/hvalenie.htm; www.hristiyanstvoto.eu/predavane.php?n=271)

     Опазил ме Бог, да си позволя да критикувам което и да е Вероизповедание, но в такава исконно-българска институция творческият процес е единствено в Името на Таланта и Изкуството! Те нямат партийно-религиозна принадлежност!... Но когато кръг „евангелопомазани” се ползват със статус на институционална финансова облагодетелственост, това си е, „парекселанс” – икономическа дискриминация!...

      Тъй 20 г., в „здравословния климат” на двойна инвазия – „талибан-ориенталска естетика под евангелско було” – се развива и „процъфтява” Ансамбълът.

      Нещата не спират дотук; значими творци, отдали талант и живот на Ансамбъла, сякаш не ги е имало; сякаш историята на „Филип-Кутевци” започва с идването на Е. Кутева и Г. Андреев? Зачеркнати са знакови творби в репертоара, в т. ч., и от Филип  Кутев; например - музикално-танцовата сюита Тракийска сватба, която през 60-те години разтърсва световните зали от френетични аплаузи!  След кончината на Ф. Кутев, Тракийска сватба е забравена, но в най-трудните години на „прехода” – на базата на стари ленти и архиви - е „вдигната на крака” и триумфално „върната” на България, през есента на 93-та в НДК!... След година, г-жа Кутева идва на власт в Ансамбъла - и завинаги зачерква бащиния си Шедьовър!... Защо? – има един отговор: липса на изпълнителско-професионален потенциал.

      Заличени са ”хитови” творби - от Кюркчийски, Кауфман, Драгостинов; за да не пречат на „пулета” на хилави творения, създадени от хор-майстора Георги Генов. „Тандемът” Елена-Кутева&Георги-Андреев, с лека ръка, заличава „знакови” песни в репертоара на Хора; да не пречат на „примата” Нели Андреева, (съпругата на Г. Андреев), да не засенчват имиджа й, защото не е в професионално-физическа кондиция и в състояние да ги изпее. „Примата” пее на сцената на „плейбек”, т.е., само си отваря устата. „На живо” - с микрофон. Гласчето й – мъничко. В нашата гилдия на туй му казват: без микрофон – Певица; с микрофон – Микропевица.

   

Обръщам се към министъра на културата Петър Стоянович: Защо не ни поканите в Министерството; да поговорим за проблемите в Ансамбъла, пък – и да ви попеем!  Моля, ето: Светла Караджова, Лиляна Галевска, Кунка Желязкова, мен… Валя Балканска, Христина Лютова, Янка Танева (нищо, че и трите са над 70-те; пеят, та пушек се вдига!) И други поканете - Нели Андреева, също. От пеене не се боим; час, два. На тежка сватба – ден, два. Без микрофон. Вие лично да се убедите: щу е туй – певица, щу е – микропевица.

     В Ансамбъла са заличени и непреходни шедьоври; все едно, да унищожиш картина от Майстора. Три примера за ширещия се унищожителен вандализъм:

     Емблематичният родопски химн Соньо, ти мой Соньо, в изпълнение на Бойка Присадова (обр. С. Драгостинов), през 80-те години e европейски хит. Да изпееш тази песен трябва да имаш, както казват в наш’те среди - Гърло! Бойка Присадова го има. Нели Андреева – го няма. Бойка отива в пенсия, а Соньо е зачеркната. Завинаги!  Колко му е…?  Проста работа

     Тъй се случва и с прочутата Притури се планината; солист, Людмила Радкова. На турнето на Ансамбъла през 1988-ма, песента „взривява” Япония. Людмила е поканена от Г. Брегович за солист в знаменития му „Бенд” за „сватби и погребения”; Чашата на търпението прелива. „Тандемът” реагира мигновено: Людмила Радкова е отстранена от Ансамбъла, а Притури се планината – е „извадена от употреба”.

     Според Марсел Салий, „бащата” на Мистерия на българските гласове, песента Планино, Стара Планино, в изпълнение на великата Надка Караджова е „Бисерът в Короната”! След пенсионирането на Надка, „Бисерът”, мигновено, е на бунището!

     Преди десетилетие, обаче, режисьорът Вернер Херцог „преоткрива” Планино, Стара Планино, включвайки я във филм, посветен на Антарктида, Срещи на края на света (Encounters at the End of the World) и песента заживява „втори” живот. Струва си, да се види филма в YouTube; само заради това, да се чуе Надкиния космически глас сред Великата ледена пустош…! Глас-чудо!...Грандиозна песен!

     Поклон пред автора й, Стефан Драгостинов. Филмът на Вернер Херцог е номиниран за Оскар, а гласът на Надка Караджова триумфално обшарва света!

     Уважаеми Г-н Министър, хрумна ми добрата идея: - Защо да не постановите на Ансамбъла – „ресор” ви е, пък, и нищо няма да ви струва! -  да възстановят в Хура тези песни; да добавят и великата Филип-Кутева Пушка пукна („Лебедовата” му песен); и чудната Калиманку-Денку от Красимир Кюркчийски – че, туй е работа, за 20-тина дни, месец - максимум! Бива ли песните, разнасящи славата на България, да са непознати в Родината. Да ги чуем отново след 20 години забвение!...

Ансамбълът „отваря врати” на 1 май 1951-ва, но лятото Кутев обикаля България и дири талантливи изпълнители. Някъде, бая му се опъват; как да си пусне „байното” от Любимец, чедото в „Суфията”?! Чедото е 13-14 годишна „момичка”, учила до 4-то отделение. Оттам, на нивата; на гербна вече ергените, напират! Кой ще бди за нея в София? Байното  отсича. – Не си „отделям” детето! -  Някои татковци,обаче, скланят! Тъй, Надя Караджова попада в Ансамбъла.  Какъв шанс за Българската култура! И за Надка, разбира се.

     Почва се къртовска работа! Цяла есен, се пее на един глас; Кутев „омесва” звука; учат се - „по ноти”.  - Ноти?!... Дяволска работа!  - младите музиканти „бият отбой”; после, омекват. Нова година, я посрещат всички заедно. Пеят, танцуват… Филип Кутев усеща, това е - Рубикон; и преценява, че вече може да продължи по-нататък!

     И, само след четири месеца Държавният ансамбъл за народни песни и танци представя първа премиера. Успехът е грандиозен!... Небивал, фантастичен, невероятен творчески полет!...

     Сега - внимателно „да се приземим” и да погледнем днешните „факти в очите”.

      Днес, същата институция, успява да стъкми „нова премиера”, за четири години. Не обсъждам „художествените качества”; ако става дума за Кръстопът – e ясно. Става дума за друго - за държавни пари. За милиони български левове. Годишният бюджет на Ансамбъла (а той включва над 80 щатни бройки!), умножен по „четири” (години) – „образно казано”, безвъзвратно е изтекъл „в канализацията”.

    

     След всичко казано, идат въпросите: Как се задържа 20 години на този пост г-жа Кутева? С чии протекции се ползва „тандема” Кутева&Андреев? Кой има интерес от ширещата се „ориенталска естетика под евангелско було”? Кой упражнява контрол?    

      За 20 г., директорът Е. Кутева е получила над 250 000 лева -  основна месечна заплата – тук в сумата не са включени осигуровки и, прочие, „директорски благинки”.

Да повторя: ј милион лева е изплатила държавата на Елена Кутева за да обезпечи бавното и унизително унищожение на Великото творение на баща й Филип Кутев!... - Потресаващо!... - Давам си сметка какви сурови думи произнасям. И се надявам незабавно да се случи и съответната институционална и гражданска реакция! 

     Чухме - предстои конкурс за директор на Ансамбъла. За кого е обявен? За г-жа  Кутева? За „отбора” на Г. Андреев? Или предстои поредно закриване на ансамбъл? Или - в последния миг, ще ни се яви Месия, който ще спаси Ансамбъла…? Дано!

     Обзалагам се, друг кандидат, освен г-жа Кутева, не щй да има! По две причини:

 - известни са днес Могъщите й Покровители и едва ли някой хипотетичен кандидат би дръзнал да влезе в безсмислен диспут и да оспорва „Бащинията й” в почтено (или нагласено) конкурсно съревнование;

 - затлачените „бакии” в Ансамбъла са тъй големи, че един нов директор, вместо да се занимава с творчески проблеми ще трябва, първом, да се пребори да „поочисти терена” – образно казано. Това, не щй да е – козметика; а сериозна „хигиенна битка” и няма да мине с един „пролетен съботник”. Как се чистят Авгиеви обори? - едва ли, новият директор би имал Херкулесов ресурс.

           Е, ако Българската държава иска да продължава да има Български Ансамбъл, отстояващ културни ценности  и исконни български морални, духовни (в т. ч., и  религиозни и църковни) традиции, следва, енергично, по съответната административна „клинична пътека”, да се намеси!...  Крайно време е.

 

 

     Това са тежките въпроси, които вълнуват не само мен и очакват отговори.




Гласувай:
3
0



1. apostapostoloff - Тази ментарджийска чалгаджийница трябваше
19.04.2014 06:21
отдавна да бъде закрита. Поради простичкия факт, че българска народна музика НЯМА!

Ама как така?! Ами много просто. От времената преди робството не са запазени нито партитури, нито нотни листове... За записи, плочи, дискове и пр. да не говорим. НИКОЙ не е в състояние да каже, каква е била нашата музика при Симеон Велики например.

Това, което ни се предаставя за българска народна музика от мошеници като Кутев, е наистина една отвратителна джагалска какафония, която е истински позор за България.

Тази музика трябва веднъж завинаги да се забрани и да се изтрие от "досието" на България!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6302540
Постинги: 3020
Коментари: 7569
Гласове: 5921
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031