Александър Тацов, libertarium.net

22 юни 1941, новата граница между Германия и СССР. Нощта преди разсъмване. Откъм германска страна кипи трескаво раздвижване, бучат мотори, скърцат танкови вериги, чуват се приглушени команди. Някъде по това време границата прекосява поредната влакова композиция, тежко натоварена със съветска пшеница за Германия – Сталин стриктно изпълнявал задълженията на СССР по германо-съветското търговско споразумение. В 3 часа и 30 минути цялата германска артилерия открива огън и небето на изток се озарява в червеното зарево на пожарите, от Балтийско море до Карпатите. Германската армия навлиза в територията на Съветския съюз.

Започва най-голямата сухопътна операция в световната военна история

В това време германският посланик в Москва уведомява В. М. Молотов за акта за обявяване на войната и му връчва нота с три приложения, разясняващи решението на Германия. Същата нота по същото време е връчена на съветския посланик в Берлин  (тези факти бяха държани в тайна от СССР до края на съществуването му).

Пред двете страни в бъдещият конфликт и настоящи съюзници, стоят специфични стратегически проблеми, които е трябвало да бъдат решени.

В СССР са проведени две оперативно-стратегически игри с участниците на декемврийското съвещание (1940) на висшия команден състав на РККА. Първата игра е проведена в интервала 2 – 6 януари (отработва настъпателни действия на северозападното направление през новата съветско-германска граница), а втората – от 8 до 11 януари 1941 г. (отработва настъпателни действия на югозападното направление през новата съветско-германска и румънската граници) под непосредствения надзор на Й. Сталин. Планът за игрите е утвърден от народния комисар по отбраната маршал Тимошенко.

След завършване на игрите с решаващото участие на Сталин е взето решение главният удар да се нанесе по югозападното направление, където да се съсредоточат главните сили, а северозападното направление да бъде спомагателно. Издаден е секретен документ, който стана известен на независимите историци в Русия в последните години. Там между другото е указано, че „в никакъв случай не бива да се дава инициатива на Германското главно командване, а да се изпревари противника в разгръщането и да се атакува германската армия в този момент, когато се намира в процес на разгръщане и още няма да успее да организира фронта и взаимодействието на родовете войски“. (т. I.). Документът представлява подробен и изчерпателен военно-стратегически план за действие, в който единствено не е указана конкретна дата за задействане на посочените операции:

Идеята е била всички сили на Червената армия в Първия стратегически ешелон да се разгърнат едновременно на самата граница, а Вторият и Третият стратегически ешелони – в дълбочина на 50-100 и 200 км, за да се нанесе мощен и неотразим удар на германската армия, с многократно превъзходство в жива сила и особено в танкове, самолети и артилерия, преди тя да се е разгърнала.

Затова с оглед

нанасянето на изненадващ първи удар,

командването на РККА (Рабоче-крестьянская Красная армия, за краткост нар. по-нататък Червена армия) разполага летищата (стотици на брой) в близост до границата – изтребителните не по-далече от 20-30 км, а бомбардировъчните – 50-60. Естествено, ако ВВС са поставени в ситуацията на отбрана (внезапно нападение на противника), това значи неминуема катастрофа – ако на летището се разполагат по 120 – 150 самолети, това значи, че в идеалния случай за операцията по излитането ще е необходимо повече от 1 – 2 часа. Обаче противникът ще пристигне след 30 – 40 минути, когато във въздуха ще има малко излетели самолети. В действителност събитията се развиват точно по този начин. По-голямата част от съветските загуби по летищата на 22, 23 и 24 юни 1941 са причинени от германските сухопътни части и артилерията, а не във въздуха, поради голямата близост до границата. Просто танковете прегазват самолетите, преди да могат да излетят…

Що се отнася до Германия, планът „Барбароса“ е бил разработен първоначално в най-общ вид. Неговото активизиране и конкретно разработване става през втората половина на 1940. Когато Хитлер още воюва с Франция, Сталин се възползва и анексира балтийските републики, въпреки, че според тайният анекс към германо-съветския договор, една от тях – Литва, остава в сферата на Германия. Освен това Сталин се опитва да приложи балтийския сценарий и към България (изв. „Соболева акция“). Малко по-късно, СССР дава 24-часов ултиматум на Румъния, да опразни Бесарабия, като по този начин плътно се доближава до румънските нефтени находища, които са жизнено важни за Германия. Тогава Хитлер осъзнава, че Сталин може да го удари в гръб, докато той се готви за дебаркиране във Британия. Става му ясно, че такова развитие е неизбежно и започва да се готви за отпор, макар че е закъснял. В резултат, планът „Барбароса“ е разработен в екстрен порядък и стратегически се получава огледален на съветския, изложен в СООБРАЖЕНИЯ-та по-горе. Главният удар германците ще нанесат по спомагателната групировка съветски войски (северо-западното направление, съгл. съветските документи). Това се оказва важна причина за последвалите катастрофални последици за Червената армия. Въпреки това, германската недооценка на съветските възможности е огромна и след първите боеве, германското командвано е било потресено от гробищата на огромни количества военна техника, за които изобщо не са подозирали. Смята се, че Хитлер съзнателно е бил подведен от шефа на военното разузнаване адм. Канарис, който е бил таен противник на националсоциализма. Фюрерът обаче е знаел, че Сталин ще го нападне, въпреки че е недооценил силата му. Всички съображения на Германия относно нападението, под формата на три документи са приложени към акта, за обявяване война на СССР (документът беше укриван от СССР до разпадането му).

Най-големия суровинен проблем на Германия през XX век е нефтът,

което дава отпечатък върху военната подготовка на страната. Минималната потребност на Германия от нефт през 1941 г. е около 20 млн. тона. През 1941 тя получава 1.3 млн т. от окупираните Австрия, Чехословакия, Франция и Полша, както и от Унгария. Същата година е произведено 4.1 млн. т. синтетично гориво. Главният доставчик е Румъния – 5 млн. т. нефт за 1941. Или общо 10.4 млн. т., половината от минимално необходимото количество. До самия край на войната германците не успяват да решат този проблем. Синтетичното гориво е седем пъти по-скъпо от нефта и е с ограничен добив. Особено дефицитно е дизеловото гориво, добивано само от нефт, затова то отива най-вече за подводниците и корабите. Същото важи и за авиационното гориво. Изобщо снабдяването с гориво-смазочни материали ще се превърне в едно от най-слабите звена във военния потенциал. Това е причината в армията  широко да се използватконе – около два милиона са зачислени в армията, като впрегатни животни, заместващи влекачи и товарни автомобили…Изобщо Червената армия е била „по-механизирана“ от Вермахта. Артилерийските влекачи във Вермахта са били в пъти по-малко от съветските, а леките оръдия масово са теглени от коне. Една от причините Вермахтът да има близо 6 пъти по-малко танкове, също е свързана с недостига на гориво.

Хитлер разчита на стратегическа изненада (азбучна истина е във военната стратегия, че когато две боеготови армии са изправени една срещу друга, предимство има тази, която нападне първа). Той смятал, че ще разгроми Сталин за 3-4 месеца (изглежда е било възможно, но при друга стратегия) и това е една от причините да не се бърза със зимното обмундироване (ако войната със СССР е била отдавна планирана, не е имало начин да не се планира зимна екипировка), въпреки че простата логика показва, че това е било необходимо – дори и да разгроми СССР до октомври, нали все пак германската армия е трябвало да остане там и през зимата на 1941/1942 

И идваме до НАЙ-ВАЖНОТО – германската индустрия просто не е имала възможност да осигури, освен другото, и зимно оборудване в кратки срокове, защото не е била преминала НАПЪЛНО НА ВОЕННИ РЕЛСИ! Повече от половината индустриално производство е било ориентирано към гражданското стопанство (транспортна и селскостопанска техника, инструменти и оборудване, ширпотреба), гражданско строителство, услугите (работели магазини, театри, вариетета). На фронта не достигали камиони, но никой не посягал на гражданските. Германия произвеждала два пъти повече стомана от СССР, но по производство на военна техника (съпоставим брой) отстъпвала два пъти (до края на 1943). Положението се променя едва когато Хитлер заповядва цялата индустрия да премине на военни релси (декретът за „тотална война“, началото на 1943: затварят се 80% от театрите и увеселителните заведения, ограничава се производството на гражданска продукция, рязко се намалява броя на домашните прислужници, започва назначаване на жени в тиловите служби и във военното производство, изземва се част от гражданските транспортни машини и т.н. – неща които Сталин е започнал още 1935 г. и е ожесточил до крайност още 1939). Реализацията на мерките обаче се затягат чак до началото на 1944, когато Германия е в състояние да произвежда повече военна техника от СССР. Но започват грандиозните съюзнически бомбардировки над Германия и военното производството не се увеличава, а въпреки взетите извънредни мерки, в края на 1944 започва да намалява.

Друг проблем за германската армия е мобилизационният резерв. По време на войната значителни мобилизации не са правени. Изключение правят последните месеци, когато е мобилизирано опълчението – фолксщурма. Парадоксът е там, че в самата армия е имало извънредно много „безделници“. Във ВВС например, имало личен състав, който фактически не е носел бойна служба. Това са били 1.2 млн войници и офицери. Във ВМС (където повечето надводни бойни кораби са били закотвени по пристанищата), „безделниците“ са били още повече – около 2 млн. През 1943, във връзка с подготовката на планове за „тотална война“, се взема решение тези воеНнослужещи да бъдат мобилизирани на фронта. Това обаче среща огромна съпротива от ведомствата на Гьоринг и Дьониц. Накрая Гьоринг се съгласява „да отпусне“ само 200 000 души, които обаче не се разпределят във вече придобилите боен опит съединения, а се изграждат нови „авиопехотни“ съединения, под командването на ВВС (OKL), съответно ВМС също се спазаряват с Върховното Командване (OKW) и извоюват да създават „морско-пехотни“ съединения, под командването на ВМС (OKM). В резултат сухопътните сили се оказват с ЧЕТИРИ щабове: на ВВС (OKL), на ВМС (OKM), собствено на Сухопътните сили (OKH) и на СС и фолксщурма (щабът на Химлер). А пък новосъздадените съединения, великолепно снабдени и въоръжени, но без всякакъв боен опит, били поголовно разгромени на фронта ….

Спекулативно се твърди, че

„наивният“ Сталин е бил излъган от Хитлер

и не е обръщал внимание на сигналите за нападението. Нещата изобщо не стоят така, защото в разузнаването непрекъснато са текли различни дезинформации и било много трудно да се отсее истината от измамата. Сталин лично е получавал и от военното разузнаване факти, които са говорели за струпване на големи германски сили (например от небезизвестния подполковник Новобранец), на база на детайлен анализ на разузнавателна информация. Но какви са били аргументите той да отхвърля такива съображения? Просто Сталин е знаел факти, които са били неизвестни на другите, защото САМО в неговите ръце се събирали нишките и на трите разузнавания, вкл. и на това, което лично докладвало само на него. Той знаел, че Червената армия има на запад петкратно превъзходство в танкове, вкл. близо 2000 бр. Т-34 и КВ, трикратно в артилерия и самолети и 1,5 пъти повече жива сила. В процес на формиране били Втори и Трети стратегически ешелони, вървяло гигантско, непознато във военната история прехвърляне на войски. Сталин е знаел, че през юли ще нанесе такъв удар на Германия, че за 2-3 мес. ще излезе на Ламанш и ще „освободи Европа“, затова не е допускал, че Хитлер ще се реши на такъв самоубийствен ход. Просто му е трябвало да удържи на всяка цена докъм средата на юли и затова стриктно е изпълнявал, дори преизпълнявал задълженията си по германо-съветското търговско споразумение. Между другото, един от главните аргументи срещу тезата за нападението на Хитлер над СССР, е било именно неокомплектоваността на германската армия със зимно облекло и оборудване (съветското разузнаване НЕ КОНСТАТИРАЛО никакви поръчки за зимно облекло – ватирано и кожуси, ботуши и зимни масла), този аргумент бил единственият, който дори често цитираният подполковник от Военното разузнаване Новобранец, не е можел да обори.

Друг мит, с който често се спекулира, е тезата за

“унищожаването на командния състав на Червената армия“ от Сталин

Истината е съвсем друга – огромната част от репресираните са политически офицери и такива от специалните служби. От действащата армия от чистките са засегнати по-малко от 7 – 8% и това са предимно старите „ленински“ кадри, с никакво или ниско военно образование, но заемащи високи постове благодарение на партийни позиции (всъщност от тях оцеляват само Будьони и Ворошилов). В резултат на тези репресии към 1940 процентът на командирите от РККА на високи длъжности, които имат висше военно образование, почти се удвоява, а при средните и младши командири положението е още по-добро…

Разпределение на силите:

Войници и офиц., на фр. линия към 22.06.1941:

СССР – 3 300 000/190 див.

Германия и съюзници – 4 300 000/160 див.

Танкове, общо на фр. линия към 22.06.1941:

СССР – 9 910 (I стратег. ешелон), около 14 000 (I и II стратег. ешелон )

Германия – 3 400, около 4300 заедно със съюзниците

В това число:

Леки: СССР – около 8 000 (в I стратег. ешелон, повечето са с по-мощно въоръжение и по-дебела броня )

Германските танкове, повече от половината – Т-26 и БТ-7 с 45 мм оръдие

Германия – около 2100 (близо половината, 1000 бр. – T-I, само с картечно въоръжение)

Средни: СССР – около 1300 (в I стратег. ешелон, от тях 1100 бр Т-34, 200 бр. Т-28Э, имат по-мощно въоръжение от германските танкове)

Германия – около 1400 (от тях 440 бр. T-IV, най-модерният германски танк, но отстъпващ на Т-34 )

Тежки: СССР – около 610 (в I стратег. ешелон, от тях 560 бр. КВ-1 – няма подобен в никоя армия)

Германия – няма

Към 22.06.1941 СССР разполага по всички фронтове и в резерв, общо с около 25 000 танка, а Германия, общо с около 4 100 танка

Авиация, общо на фр. линия към 22.06.1941: 
СССР – 10 800 самолети от вс. типове

Германия и съюзници – 4 800 самолети от вс. типове

Артилерия, общо на фр. линия към 22.06.1941:

СССР – 60 000 оръдия и миномети (в I стратег. ешелон)

Германия и съюзници – 42 000 оръдия и миномети

*съюзници на Германия: Финландия, Унгария, Румъния

Крушението

Разположената максимално близо до границата Червена армия, очакваща след броени седмици заповед за атака, е била в процес на досъсредоточаване по границата на редица съединения и части от тях. Всички жп възли са били задръстени от хиляди композиции с въоръжение и бойна техника, които на всичко отгоре трябвало да спазват маскировка и се придвижвали предимно нощем. Съгласно съветските планове (важни документи излязоха в Русия за последното десетилетие) главният удар трябвало да се нанесе в Югозападното направление, с цел овладяване на румънският нефт (единственият сериозен източник на гориво за немската армия) и отрязването на Германия от Балканите и Унгария. По това направление била струпана армейска група превъзхождаща близо 2 пъти противостоящите германски съединения.

На 22 юни най-силната германска група армии „Център“ нанася удар по съветските армии, съсредоточени в т. нар. Бялостокска дъга, северно от Припятските блата. В състава на германската групировка са половината от бронетанковите сили на Германия, обединени в две танкови групи – 2-ра и 3-та. Съветските сили са групирани в три ешелони, но Втори и Трети стратегически ешелони са в процес на съсредоточаване, за да нанесат заедно с Първи ешелон удар от Бялостокската дъга в сърцето на Германия, през Източна Прусия. Този удар е бил замислен от съветското командване, като спомагателен, докато главните сили били съсредоточени в най-мощния съветски фронт – Юго-Западния (на територията на Киевския военен окръг). Но германците изпреварват, и съветските армии, готвещи се за нападение, са изненадани и изпадат в катастрофално положение. В резултат на мощния удар на Вермахта още в първите минути на войната е нарушена връзката на Генералният щаб на Червената армия с фронтовете. Изхождайки от настъпателната стратегия, командването не взема мерки за създаване на устойчива връзка и за създаване на постоянни командни пунктове за големите съединения. Така например, в първите дни на войната Оперативното управление на самия Генерален щаб всяка нощ се прехвърляло в залата на метростанция „Белорусская“. Сталинската стратегия за победоносна настъпателна война „малой кровью на чужой земле“ се превръща в най-голямото поражение в световната военна история. Загубено е управлението в голяма част от военните формирования.

Въпреки фанатичната съпротива на убедените комунисти, масата, вследствие на паниката, масово бяга и/или се предава. Оказва се, че в своето мнозинство руският войник не желае да се сражава за Сталин. За описания период са осъдени от военно-полеви съдилища близо 1 000 000 войници и офицери, като 160 000 са разстреляни. Германските части навлизат устремно на съветска територия. Крайграничните новоизградени летища в голямата си част са унищожени от артилерията и мотопехотата. В първите дни на войната са унищожени 6-ти и 11-ти механизирани корпуси на Червената армия. Към 25 юни германските бронетанкови съединения навлизат на 250 км в съветска територия. На 27 юни 1941 двете германски танкови групи се съединяват при Минск. В обкръжение попадат 3-та, 10-та и 13-та съветски армии. Минск пада. Пленени са 300 000 войници и офицери, германците вземат, като трофеи 2500 танкове, 1 500 оръдия, 240 самолети.

Съветският Западен фронт се разпада

На 22 юни 1941 сравнително слабата германска 1-ва такова група отсича Лвовската дъга (където са разположени главните съветски сили за настъпление ), и заплашва три съветски армии с обкръжение – 12-та, 6-та и 26-та. Захвърляйки тежкото оръжие, те побягват на изток. 12 съветски дивизии са унищожени. На 7 август Югозападният фронт рухва. Под угроза е поставен целия Южен фронт. Съдбата му е решена на 20 септември, когато завършва битката за Киев и е обкръжена и унищожена огромна съветска групировка. Загубите на СССР в жива сила са 1 000 000. Само пленниците са 660 000, а германците вземат, като трофеи 3700 оръдия и 880 танкове. Смята се, че операцията е най-голямото еднократно обкръжение във военната история и с най-много пленници. На североизточното направление танковата група на Хьопнер на 9 юли завзема Псков. Изминавайки над 170 км бронетанковите части на 16 юли оформят позиция на 100 км от Ленинград, при река Луга за скок към града. Обаче Главното Командване (OKW) задържа танковете на Хьопнер за три седмици при р. Луга. Това позволява на съветското командване да се съвземе и да съсредоточи сили за защита на Ленинград, превръщайки го в мощна крепост. През юли и септември 19441 германската армия продължава успешно да напредва дълбоко в съветска територия. Червената армия търпи поредица от катастрофи. Най-голямата е при Киев на 19 септември 1941, където е разгромен целият съветски Юго-Западен фронт. Следва двойният чувал при Вязма- Брянск на 7 октомври, където са обкръжени и унищожени 9 армии, общо 70 до 80 дивизии и бригади. Пленени са 650 000 войници и офицери, унищожени са или взети, като трофеи 1200 танка и 5400 оръдия.

Обаче германската армия не смогва да разгромява новосформираните, зле обучени и набързо окомплектовани стрелкови дивизии, докато съветското командване изважда нови и нови, като пушечно месо. Значителна роля в обстановката играе и фактът, че Главното командване (OKW), често отстъпва от принципите на блицкриг-а, проявява мудност и предпазливост, които в тази обстановка помагат на съветския план за „тотална мобилизация“. Това и довежда до загубата на битката за Москва от германската армия.

Падането на Москва би предрешило изхода на войната. СССР е бил в колапс поради липса на командни и обучени военни кадри, защото цялата кадрова Червена армия е била унищожена, загубени били огромни промишлени мощности, моралният дух на армията бил паднал близо до нулата (цели войскови поделения организирано се предавали), армията се крепяла единствено на непрекъснатата „тотална“ мобилизация, който метод и решава хода на войната – германската армия била изтощавана и деморализирана от неспирното масово избиване на съветска жива сила (имало масови случаи на умопобъркване при германски картечари)

Следва продължение