Посред пороите на придошла река,
захваната за края на една скала
една лисица мокра, вкочанена,
почти до шия във водата потопена
и както им била попаднала на сгода,
(във случая разбирай Лиса, сякаш е народа)
била нападната от банда дребнички гадини
що дружно хапели и смучели кръвта ѝ,
тъй сякаш ни са яли, ни са пили от години.
Покрай реката минал Ежко.
Като видял, че положението ѝ е тежко,
решил да изрази пред нея свойто мнение,
та да помогне в затрудненото ѝ положение.
И рекъл: Скъпа и уважавана от мене Лиса,
че днес си толкоз търпелива, чак ме слиса!
Ако съвета, що ти давам разбереш,
за миг защо не се отръскаш
и от кръвопийците си да се отървеш?
Че ако продължават дружно да те смучат,
за гибелта ти всички скоро ще научат!
А Лиса, независимо от трудното си положение,
така отвърнала на ежковото мнение:
Благодаря ти за съвета, драги Ежко!
Ако се отръскам, ще ми стане дваж по-тежко.
Тез, върху мене, вече са се понаяли.
Виж как са напращели и надебеляли!
Ала от тази банда ако аз се отърва,
ще дойде нова, прегладняла и по-зла.
И няма да остане капчица кръвчица
във вените на твоята кумица…
 
Здравко Арнаудов, 8 май 2019