Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2019 08:27 - Книга за разговорите: Царството на душата
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1670 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 21.04.2019 08:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Царството на душата

 

     Учението за душата, както то е дадено още от дълбока древност от Светещите, искам да ти възвестя сега тук.

     Това е мъдростта на малцината, които и днес още живеят в светлината на това учение. –

     Хора от Запада са изповядвали други учения, а дори и на Изток ти твърде рядко ще срещнеш това учение на истински знаещите от собствен опит

     Но всеки, който те учи на друго, те вкарва в заблуждение! – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 

 

     И така, слушай и разбирай в сърцето си:

 

     Правечен е човешкият дух, без начало и без край. –

     Вечно живее той в собствена, субстанциална Светлина, защото сам той е Светлина, – една сияйна искра от онова вечно раждащо себе си Слънце, което непрестанно пръска искри в пространството. – – –

     Не наричай това „Слънце“ – „Бог“, защото Бог е нещо друго!

 

     Няма да бъде лесно да направя това разбираемо за тебе. –

     Принуден съм да използвам една дума от света на всекидневието, за да ти стане понятно, и така аз ти казвам:

     „Бог“ е най-финият дестилат на Духа, а не „Духът“ в неговото вечно самоподхранващо се горене! – –

     А вечният индивидуален дух на човека е като една искра от онова вечно пръскащо лъчи Слънце, искра, в която може да се образува дестилатът на Духа, – в която безкрайно може да се ражда живият Бог

     Вечно поражда себе си вечно искрящото Праслънце на вечния Дух!

     Вечно пръска това кръжащо Слънце своите духовни искри, като духовни йерархии в духовното „пространство“!

     „Искрите“, пръснати от него самото, са и те още като огромни Слънца, също пръскащи вечно „искри“, пръскащи вечно „Слънца“, които на свой ред продължават по същия начин да пръскат все по-малки и по-слаби „искри“, или искрящи слънца

     Духовната искра, сама затворила себе си в земния човек-животно, чрез която това животно тепърва става „човек“, далеч не е най-малката от тези искри.

     Най-добра представа за „величината“ на тази „искра“ може да ти даде указанието, че тя се намира в приблизително същото съотношение към по-големите и по-малките „духовни искри-слънца“, каквото е съотношението на размерите на Земята, като планета към по-големите и по-малките небесни тела. – – –

     Самата същност на духовната искра, затворила себе си в земния човек-животно, е такава, че тя си е избрала за поле на действие царството на душата, устремявайки се накрая, с цел да стане повелител и в царството на материята, към един носител, към едно „тяло“, изградено от материя.

     А такова „тяло“ ѝ е било вече дадено – тяло, което е било наистина свързано с материята, но без да ѝ бъде подчинено. – – –

     Че от страх пред материалната изява на своите сили тя се е свързала с тялото на земния човек-животно, едва това е превърнало нейния стремеж в „падение“. –

     Този стремеж е „падение“ наистина, но същевременно и потапяне в най-големите дълбини, в които може да се роди едно ново съзнание. – –

     В падението си духовната искра загубва наистина съзнанието за самата себе си като Слънце на вечния Дух, но вечната Сила, която въпреки това ѝ остава присъща, я тласка нагоре обратно към самата нея, отново познаваща себе си при своето окончателно завръщане, и то в едно великолепие, което може да се види и почувствува само от дълбините, където тя е била паднала…….

     Изначално всяка от тези по-малки духовни искри, от тези по-малки „искрящи слънца“, се стреми по необходимост към царството на душата и само настойчивостта на този устрем я кара да надхвърли целта, която всъщност иска да постигне. –

     Всяка от тези духовни искри трябва да достигне до царството на душата, ако иска да изгради свой свят и в неговата изява да намери себе си.

     Преди това в искрата съществува единствено съзнанието за самата нея, за нейното собствено чисто Битие. –

     Едва в царството на душата тя осъзнава своите действени сили. – – –

     Едва в царството на душата тя може да закопнее вътрешно за своето Божество, а чак в копнеещия за „Бог“ Дух може да се образува „дестилатът“ на Духа, може в духовната искра да се „роди“ нейният жив „Бог“. – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

 

     В онова вечно кръжащо, единствено себе си съзнаващо в своето неизмеримо величие „духовно Слънце“, което вечно разпръсква в духовното пространство своите „искри-слънца“, – там няма потребност от „Бог“, защото там всичко е само сияйно единство на Битието

     А за да може да съществува „Бог“, трябва да съществува нещо усещащо, което да не е „Бог“, което да не кръжи само в себе си, вътрешно цялостно и съвършено

     Както бялата светлина на деня може да се разложи на по-светли и по-тъмни багри, така и първичното единство на Духа трябва някак да се раздели на отделни лъчи, за да може „Бог“ да се роди в „Духа“…

     Трябва да се образуват цветни отсенки в безцветната по себе си бяла Светлина на Духа, за да може да се изяви златистобялата Светлина на Божеството. – – – –

     А за това посредник е царството на душата.

     Всяка една човешка духовна искра се потапя в това царство, и около нея като кристали в наситен солен разтвор се образуват душевните форми, които вашето западно учение нарича: нейна „душа“. – –

     Вие тук на Запад вярвате, че тази „душа“ е като едно отчетливо ограничено в себе си тяло от невидима флуидна маса, и според вашето учение този душевен организъм възниква с раждането ви в плът, за да не ви напусне никога вече, за да остане вечен, макар и възникнал във времето. –

     Но вашата „душа“ съвсем не е такъв неизменен, затворен в себе си комплекс, защото царството на душата е едно невидимо флуидно море, в което не съществуват неизменни форми, с изключение на ония неизброими сили, които биха могли да се нарекат душевни атоми и които в даден момент образуват, изграждат от себе си вашата душа; а във всяка „душа“ те са хиляди и хиляди! – – – –

 

     Веднага щом онази вечна духовна искра, представляваща в най-висшия смисъл на думата вашата истинска същност, достигне царството на душата, веднага щом тя се потопи в това флуидно море, – тези неизброими сили се стрелват към нея и кристализирайки около нея, се изпълват от собствената светлина на Духа.

     А духовната искра се стреми все по-надълбоко и по-надълбоко, към дъното на това море, за да срещне тогава вдъхващите страх сили, които я подвеждат да търси убежище във външното царство на най-сгъстената материя, където тя се съединява с човека-животно, загубвайки себе си в неговия образ.

     Тогава тя се ражда тук от едно майчино тяло като земен човек.

     Но винаги, дори и на „дъното“ на душевното море, в обвивката си от плът и кръв тя остава заобиколена от това море. –

     Постепенно тя се научава да познава формите, кристализиращи около нея, в собствената си, макар и доста помръкнала духовна Светлина.

 

     Не за пръв път тия сили образуват такива форми!

     Те са служили вече на немалко човешки духовни искри в миналото и все отново ще се разпадат и ще образуват нови подобни форми, докато импулсът, който някога ги е тласнал да добият форма, не намери пълното си осъществление, докато една човешка духовна искра не съумее да обедини в своята воля всички сили на тази форма. – – –

 

     Ето защо в своята „душа“ ти долавяш ехото на звуци, отекнали за първи път не през този твой земен живот, – – и това е подвело народите на Изтока да вярват, че човешката духовна искра трябвало да претърпи многократно това земно-животинско въплъщение. –

     Ала не е така, както се вярва на Изток, и както и на Запад днес мнозина са склонни да приемат.

     Наистина има случаи, така да се каже, на „неуспех“, при които онова дълбоко падение повторно става движещ импулс за една човешка духовна искра, но това са особени случаи и те са толкова редки, че съвсем не нарушават правилото.

     Самоубийство и ранна смърт, както прекаленото закоравяване в плътната животинска обвивка могат да предизвикат този импулс към реинкарнация, но и тук само в специални случаи, които не се срещат твърде често.

     Ти откриваш може би в себе си хора от дълбоката древност?!

     Ти можеш, ако си един от пробудените духом, да възпроизведеш дори цели биографии и това възпоменание на твоите душевни сили се осъзнава тогава от тебе, – живеещия днес на земята, – само че – не ти си бил оня, когото днес ти по този начин отново преживяваш! – – –

     Ти си само носител на ония душевни форми, които са се образували през неговия земен живот, но не са достигнали у него до пълно изчерпване на създадените импулси. – – –

 

     Онова, което наричаш своя „душа“, е едно непрестанно менящо се образувание в морето на душевните сили, в царството на душата.

     Всяка мисъл, всеки волеви импулс, всяка постъпка може веднага да промени тази структура. –

     Ако не си изцяло закоравял в материалното, ти ще имаш от година на година различна „душа“ и според ученията на прадревната мъдрост всеки седем години при теб с положителност ще действуват напълно нови душевни сили. –

     Някои душевни форми ще се повтарят и у теб, а онези, които не са постигнали осъществяване с твоя помощ, ще оставиш в наследство на човешките духовни искри, принудени да изживеят някога, в по-късни дни, този земен живот.

     С това наследство винаги е свързана възможността за реминисценции от земния живот на човека, от когото то е произлязло.

     Така някой друг може да си припомни един ден и твоя живот и да стигне до погрешното убеждение, че е живял преди тук твоя живот…

     Царството на душата те държи така обкръжен, че ти никога не можеш да намериш, а още по-малко да прекрачиш неговите граници. –

     Заедно с кристализиралите около тебе душевни форми, намиращи се в непрестанно изменение, ти оставаш да се движиш винаги в това флуидно и невидимо за земните очи „море на душевните сили“. – –

     А и след „смъртта“ на животинското земно тяло нищо няма да бъде в състояние да ти помогне да добиеш отвъд пълна власт, преди всички импулси, чийто създател по време на земния си живот си бил, да стигнат до своето пълно осъществление у по-късно живеещи хора. – –

     Ти самият не можеш тогава да изменяш вече своите душевни форми!

     Каквито са били, когато твоето животинско тяло престане вече да задоволява изискванията на този свят на материалните сили, такива ще трябва да ги запазиш до оня ден, когато и последният от създадените от теб импулси намери осъществление чрез някой по-късно живял тук човешки дух…

     Ала не се страхувай!

     Ония, които преди теб са станали свободни повелители в царството на душата, ще ти помагат там и времето до истинското ти „възкресение“ няма да изтече напразно, дори ако става въпрос за „хилядолетия“ по земното понятие за време. –

     И както ти може тогава да жадуваш за последния от своите спасители, така други човешки духове, живели някога отдавна в земно тяло, очакват днес тебе! – – –

     Гледай в твоя живот да намери последно осъществление онова, което носиш в себе си от онези минали хора!

     Гледай също да не създаваш нови импулси, ако сам не си готов да ги доведеш до пълно изчерпване през своя земен живот! – –

     Ти може наистина да създаваш и нови импулси, но само такива, за каквито можеш да бъдеш по собствена преценка сигурен, че ще успееш сам да осъществиш през своя земен живот. – – – – –

     Каква полза за теб да създаваш импулси, които по твое разбиране са насочени към благото на целия свят, ако след това тези импулси се изплъзнат от твоя контрол, преди ти самият да си успял да ги изведеш докрай! – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 

     На себе си и на другите ще причиниш така само страдания, защото всичко причинено в царството на душата непременно се изявява хилядолетия наред до своите крайни последици…………………………………………………………………………..............................

 

     Тук аз ти изложих с прости слова учението за душата, както то е дадено още в дълбока древност от „Светещите“, както е познато на премалцината „знаещи“.

     Ако очите ти виждат ясно и не си заслепен от предразсъдъци, ти ще разпознаеш това учение на много места, където истината и заблудата са преплетени в пъстри арабески.

     А може би ръката ми е засегнала твърде много твоето любимо вярване, твоята любима илюзия? – –

     Ала не се заблуждавай!

     И в сетивното царство, и в царството на душата реалните събития не се определят никога от твоите схващания! – – –

     Във всички сфери на Вселената са прокарани сигурни пътища и само по тези пътища се движи животът. –

     Ти не можеш да прокараш нови пътища дори ако по твоето разбиране старите пътища не ти изглеждат проходими!

     Днес на Запад има мнозина, които предусещат зрънцето истина в ученията на Изтока…

     Обаче те вярват сляпо там, където би трябвало зорко да отсяват. – –

     У никой народ няма да намериш „готово“ учение, което да ти разбули без остатък цялата истина!

     Но навсякъде ще се натъкваш на следи от мъдростта и блажен ще си, ако ги разпознаваш! – – –

     Ти ще се научиш тогава да избягваш не един дълъг обиколен път!

     А и ние искаме само едно – да те предпазим от такива дълги обиколни пътища.

     Нека за това ти помогне изложеното учение.

     Даваме ти единствено онова, което сигурно знаем от собствен опит, след като и ние някога, когато го чухме, можехме само да вярваме в него. – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 




– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



1. emelika - Духовната вселена
21.04.2019 12:20
е Слънчева фракталност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415589
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031