Всеки ден на мегдана някакви глашатаи четат вести за поредния негодник с власт, който е бръкнал в кацата с меда.

Не само бъркал, но и загребвал, пълнил джобовете и носил в дома си или в офшорна сметка.

И широките народни маси по градове и по села искат да откъснат главата на този серсемин.

Мисля си, че средният българин се тресе не само от възмущение, но и от…радост.

Да, той е радостен, че за пореден път е получил потвърждение на своето вечно символ верую „Вярвам, че всички са маскари“

И животът в България постоянно поднася доказателства за това всеки ден. Ами, да. В края на краищата кой каквото търси, намира.

Ей, го на- говорят на площада.  Някакъв патриций построил с пари от европейска програма къща за гости в двора си, но там живеел той, а гости никакви нямало. Мошеник…

Ами, затворен човек, интроверт. Никой не му ходи на гости. Изядоха го жив.

Мисля си, че не остана нито един от управляващите и опозицията, не остана нито един, който да не е гад по критериите на средния българин. Не само заради апартаментите им.

Само че няма нито един осъден гад. Е, Иванчева ще плати за всички грехове. Тя ще послужи като една реклама на българското възмездие. То винаги застига не този, който, а онзи, който…

Кой, бе??? Тоя ли??? Нали го знам!!! – казва презрително нашенецът и се хили язвително, когато са му показали някой първенец.

Никой не е добър и всички са лоши.

Напомня ми на онези момчета, младежи и мъже, които казват за някоя недостъпна жена „Тая ли, бе. Знам я нея. Не, не. Не съм я таковал, защото и без това не я искам, ама…На нея вуйна и била в един плевник с приятеля на свакото на моя вуйчо. Кво ми я хвалиш“

Бедни, натакований лъжецо.

Символ верую, казвате.

Добре. Приемаме, че средният българин вярва от цялото си сърце и душа, че „Всички са маскари“

Но ако знаем в какво вярва, питаме ли се в какво не вярва.

Не вярва в Бог. Затова и не вярва, че някой може да даде пари от сърце за една френска катедрала. Не вярва в Царя български, дори царят не е цар, а г-н Царски, не вярва и в патриарха, защото бил агент на ДС, не вярва в българския лев, в българския туризъм и в министъра му, не вярва на премиера и в президента, не вярва на учителката на детето ни, не вярва в този гад автора на тези редове, защото или е взел пари да пише тези тъпотии или е тъп или сестра му е лека жена, нищо че няма сестра, не вярва в нищо и в никого. Той не вярва и на управляващи и на опозиция. Не вярва в добрите намерения на никого.

Но ако казваме, че всички са маскари, негодници и серсеми, какви сме ние.

Тази сутрин, докато пъплех край брега на морето и се самозаблуждавах, че бягам, си мислех, че ако не вярваш в никого и ако не вярваш в себе си, че ако нямаш добри примери на добри хора ,които да следваш, вечно ще си на кръстопът и винаги ще избираш грешния път.

Опитайте с малко вяра.

Ето, на. Аз вярвам, например,  че премиерът е много добър футболист и щеше да има повече успехи във футбола, отколкото в политиката. Вярвам го от цялото си сърце и душа. Можеше да е днес президент на БФС или на УЕФА.

Започнете и вие отнякъде. Вярвайте.