Няма човек от по- старото поколение, който да не знаеше, че Любомир Левчев и жена му - художничката Дора Бонева живяха много над добре, в сравнение с редовите интелектуалци български, благодарение на факта, че бяха измежду най - близките от кръга на Людмила Живкова. Смисъл на техния живот бе да живеят добре за себе си и за никой друг, освен за бездарното си синче - непоетът Владимир Левчев.
ДОРА БОНЕВА НЯМАШЕ И ДА ПОМИРИШЕ през месец галериите на ул. "Шипка" 6, ако не беше протежирана от Людмила, въпреки безспорно даровито изрисуваните картини - основно маслени бои и акварел.
Любител на жените, качествения алкохол и иначе като блестящ поет и литератор, венцехвалец на "Кремиковци" при неговото безумно построяване, Любо Левчев го раздаваше на тежки запои в Париж, придружаван от Николай Петев, вече покойник и някогашен Председател на Съюза на българските писатели, далеч по- скромен от перото на Левчев.
Но вероятно малцина си спомнят, че Любо Левчев е бил як доносник в ДС и то толкова активен, че веднага след 1989 година той се скри в Париж с охрана, от голям страх да не го ликвидират в София. Доста медии, които аз имам в наличност, оповестиха неговото позорно изчезване от България, а по-късно той започна да издава там списание "Обзор" с пари неизвестни.
Милото му синче заряза една дъщеря на бивш военен и момичето лудна и после зачезна в САЩ, учи там, що прави, що струва, ожени се, пък разведе се, пък се върна първо татко му, после и синчето.

Сега тази работа с доносите Левчеви се поразмириса и той кара от години в столицата доста тежки старини. По- рано едвам ходеше, сега не излизал.

Така е, само домашният уют и болежките му останаха след разгулния живот и нагаждаческата му, иначе безспорно талантлива поезия.

19 януари 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

не беше. И той остана далеч от онази “структурална принуда“, създадена от модерни поети като Лорка, Монтале, Алберти, Алехандре и пр.

Българската поезия беше и си остана силно повляна единствено и само от руската поезия. Не че имам нещо срещу нея, но нашите поети си останаха ограничени и едностранчиви. Те така и не можаха да се потопят и да проумеят западноевропейската поезия. Малцина всъщност са запознати с нея. И то от преводите на споменатия Владимир Левчев.

Всъщност и аз съм превеждал Алан Гинзбърг, Бекет (той има чудесна поезия), Розе Ауслендер, съвременна немска поези и дори Фридрих Ницше, който минава за един от петте най- велики поети на Германия.

Не всички стихотворения са върха, но има много силни и оригинални. Както и в романа " Лице" тия досадно повтарящи се строфи за песента на фикуса и филадендрона са обременяващи съзнанието и излишни, но като цяло е много добра.
Не оспорвам твоето мнение, благодаря за отзива.

даровит е, Апостоле. Нямам какво да кажа против и за едно негово стихотворение. В изкуството, ако имаш талант и дълбочина, блестиш, макар и по различен начин от други европейски поети.
Виж, подмолният му животец е друга работа.

и ти благодаря за ценната информация, която предоставяш. Но помня едно негово натегаческо стихотворение и с радост го цитирам:

"Товарищ Сталин,
Верь мне, я бы смог
отдать тебя и сердце
не жалею.
И крови - чистой молодой поток,
чтоб только выздоровел ты скорее!"