Постинг
10.11.2017 21:03 -
Средногорово
Моето село Средногорово. Намира се в розовата долина, близо до град Казанлък. Прекарала съм там част от детството си и от сегашната си перспектива мисля, че съм научила много важни за мен уроци.
Баба. Разбира се моята баба. Бях мъничка, когато ми каза за връзката между отглеждането на рози и любовта. Ако това го научиш казваше ще се справиш с обичта. Да. Едни и същи процеси. Посаждаш в точното време. Плевиш. Отглеждаш. И после подрязваш излишното. Това, което вече е безполезно трябва да си отиде - казваше тя. Режеш смело с ножицата. И колко още безценни уроци ми е дала.
Баба Кера. Сестрата на моята баба. Когато и ходех на гости ми казваше - момиче никога не вярвай, че има само една врата. Зад всяка врата стои друга. Само трябва настоятелно да почукаш по нея. Колко права само е била.
Леля Тана. Билкарката на селото. Водеше ме лятото с нея да берем билката очанка. Показваше ми как да скубя лесно. Без да наранявам. Само с нежност можеш да извадиш душата на човека ми казваше тя.
Баба Славка - гледаше на другите на брашно. Така го лекуваше от страхове и болести. Помня веднъж ми каза:
За да повярват в себе си хората имат нужда някой друг да повярва в тях. Може да е само за миг, но безусловно.
И моят дядо. Никога не излизаше без да си лъсне обувките.
Знаете какви са селските пътища. Само за миг и те стават отново прашни. Въпросът е в ритуала. Ритуалите дават надежда и вътрешен ред. После, след време вече като студентка открих подобна мисъл на известен психолог :" В лагерите оцеляват само онези, които не спират да си мият зъбите". Колко само е вярна тази мисъл. За да оцелееш трябва да се държиш сякаш си вече оцелял.
И толкова още колоритни хора имаше в село Средногорово. Просто едно малко българско селце. Поникнало в розовата долина......
Баба. Разбира се моята баба. Бях мъничка, когато ми каза за връзката между отглеждането на рози и любовта. Ако това го научиш казваше ще се справиш с обичта. Да. Едни и същи процеси. Посаждаш в точното време. Плевиш. Отглеждаш. И после подрязваш излишното. Това, което вече е безполезно трябва да си отиде - казваше тя. Режеш смело с ножицата. И колко още безценни уроци ми е дала.
Баба Кера. Сестрата на моята баба. Когато и ходех на гости ми казваше - момиче никога не вярвай, че има само една врата. Зад всяка врата стои друга. Само трябва настоятелно да почукаш по нея. Колко права само е била.
Леля Тана. Билкарката на селото. Водеше ме лятото с нея да берем билката очанка. Показваше ми как да скубя лесно. Без да наранявам. Само с нежност можеш да извадиш душата на човека ми казваше тя.
Баба Славка - гледаше на другите на брашно. Така го лекуваше от страхове и болести. Помня веднъж ми каза:
За да повярват в себе си хората имат нужда някой друг да повярва в тях. Може да е само за миг, но безусловно.
И моят дядо. Никога не излизаше без да си лъсне обувките.
Знаете какви са селските пътища. Само за миг и те стават отново прашни. Въпросът е в ритуала. Ритуалите дават надежда и вътрешен ред. После, след време вече като студентка открих подобна мисъл на известен психолог :" В лагерите оцеляват само онези, които не спират да си мият зъбите". Колко само е вярна тази мисъл. За да оцелееш трябва да се държиш сякаш си вече оцелял.
И толкова още колоритни хора имаше в село Средногорово. Просто едно малко българско селце. Поникнало в розовата долина......
Търсене
За този блог
Гласове: 3
Архив
