Прочетен: 1930 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2012 20:50
Вървя си по улицата след работа и използвам времето за бърза пренастройка от работен на почивен режим и за не толкова бърза ретроспекция на …. не толкова събитията, колкото емоциите от деня. Чувствам се леко притеснена и леко изненадана от това, че съм притеснена, смятайки, че съм оставила притесненията далеч в младостта си, когато не бях толкова дзен. Дори се чудя дали наистина съм притеснена или е просто стрес от невъзможно дългата и пренатоварена седмица.
Защото няма нещо кой знае какво за притеснение …. просто доста малки неща се случиха за един ден, общувах с малко по-голямо количество хора от обичайното, хванах се да правя типични, но не особено похвални неща ….но все пак типични …. После се замислих за „малките” си несъвършенства и трябваше много бързо да превключа на философстване от сорта „трябва да обичаш себе си, всичките ти на пръв поглед недостатъци са част от уникалната ти същност и от това как ти правиш нещата, защото … всъщност май не можеш по друг начин и т.н. и т.н”.
И всичко това в крайна сметка ме доведе до класическия въпрос ….. да общувам ли с хора или да си вълкединакствам!? Защото общуването с хора неминуемо води до проблемни ситуации … или дори просто ситуации, ситуациите водят до емоции, емоциите водят до грешни реакции, грешните реакции правят грешни впечатления у другите, грешните впечатления водят до грешни действия, грешните действия създават проблемни ситуаци… и т.н. и т.н. С две думи – купища притеснения.
Разбира се, от друга страна монотонността на живота сам със себе си омръзва, но как да общуваш, без да си създаваш проблеми и притеснения?
Абе, знам, че отговорът е „няма как” и знам, че не трябва да се страхувам от притесненията и, че притесненията са … живот … може би благословия, защото ако нищо не те притеснява … кой си ти всъщност? Мисля, че въпросът по-скоро е как да релаксирам след стресиращ и притеснителен ден …. И не, че нямам отговори всъщност …. ето, че сезонът на блогването дойде :))) , стартира нов сезон на „Свръхестествено” и не на последно място, през последните седмици релаксирам с: