Постинг
14.05.2012 21:40 -
Нощта отвътре
Аз и Аз се гледаме яростно.
Хищно се дебнем, като вълци в мъгла.
Свирепо ръмжим, оголвайки зъби.
Схватка.
Кръв.
Кратка смърт.
Тишина.
Аз и Аз – танцуващи призраци –
сенки на изпепелени крила.
Аз и Аз – шизофренно-абсурдни
в пиесата на нощта.
Аз и Аз – жажда индигова –
нелечим мой кошмар в будността.
Внезапен гняв с пронизващ писък
се врязва в лоното на греха.
Аз и Аз – кънтящо отсъствие…
Неми думи.
Мрак.
Пустота.
Паметта – изнасилена блудница,
крие белега от душа.
1.
etyna -
Великолепен
15.05.2012 12:31
15.05.2012 12:31
стих!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Много добър стих!
Майсторски написан. Браво!
цитирайМайсторски написан. Браво!
Но това всъщност не е стих... само аз съм (в стихоплетството не ме бива)
цитирайПрипомни ми за нещо от преди време и при мен се получи ето това :
Аз и Аз и Ти и Ти
Аз и Аз в изпънатите вени на небето
въртим се в пирует за кой ли път
пропуква се и стене пак сърцето
на Тази, дето птици я зовът
а Другата разумно боса тича
под вчерашния непрогледен дъжд
на обич непотърсена се врича
очите после пак ще я болят
а двете пишат Заедно пиеси
за Любовта пристигнала на сън
копнеят скрити зад безброй завеси
от облаците скитащи навън
Аз и Аз в неосъзнат сценарий
във вечно търсене на нещо но какво
куп хаотични мисли във хербарий
прегърнато от залеза дърво
Ти и Ти изгубен сред мечтите
където слънце пролетно блести
където ручей пее сред мъглите
и вятърът нашепва за преди
потъваш във водите бездиханен
докосваш с пръсти пясък и звезди
а после бързаш някъде нагоре
поемаш глътка въздух със гърди
усещаш се божествено пречистен
прозрял отново за пореден път
животът е от смелите измислен
а слабите – те пак ще преболят
Ти и Ти бездумно отразяван
в зеленото на нечии очи
отричано желан осъществяван
бъди свободен винаги лети
Аз и Ти осъдени на Вечност
на търсене до края на Света
ще оцелеем в синята безбрежност
и ще достигнем някога брега
Поздрави и Браво за споделените мисли!
Ели
цитирайАз и Аз и Ти и Ти
Аз и Аз в изпънатите вени на небето
въртим се в пирует за кой ли път
пропуква се и стене пак сърцето
на Тази, дето птици я зовът
а Другата разумно боса тича
под вчерашния непрогледен дъжд
на обич непотърсена се врича
очите после пак ще я болят
а двете пишат Заедно пиеси
за Любовта пристигнала на сън
копнеят скрити зад безброй завеси
от облаците скитащи навън
Аз и Аз в неосъзнат сценарий
във вечно търсене на нещо но какво
куп хаотични мисли във хербарий
прегърнато от залеза дърво
Ти и Ти изгубен сред мечтите
където слънце пролетно блести
където ручей пее сред мъглите
и вятърът нашепва за преди
потъваш във водите бездиханен
докосваш с пръсти пясък и звезди
а после бързаш някъде нагоре
поемаш глътка въздух със гърди
усещаш се божествено пречистен
прозрял отново за пореден път
животът е от смелите измислен
а слабите – те пак ще преболят
Ти и Ти бездумно отразяван
в зеленото на нечии очи
отричано желан осъществяван
бъди свободен винаги лети
Аз и Ти осъдени на Вечност
на търсене до края на Света
ще оцелеем в синята безбрежност
и ще достигнем някога брега
Поздрави и Браво за споделените мисли!
Ели
думите ти казват "ние", макар че са в две души.
цитирайБлагодаря ти.... :)
Всъщност незнам дали е "ние", но харесвам една мисъл на Ларошфуко, която май е подходяща по този въпрос :
Удоволствието в любовта е
да обичаш и всеки е по-щастлив,
когато сам изпитва страст,
отколкото когато я вдъхва другиму.
Спокойна нощ и поздрави от мен! :)
Ели
цитирайВсъщност незнам дали е "ние", но харесвам една мисъл на Ларошфуко, която май е подходяща по този въпрос :
Удоволствието в любовта е
да обичаш и всеки е по-щастлив,
когато сам изпитва страст,
отколкото когато я вдъхва другиму.
Спокойна нощ и поздрави от мен! :)
Ели
7.
bale17 -
:)
03.06.2012 22:15
03.06.2012 22:15
Спокойна и от мен. Тук ще бъда възпитан.
цитирайМного йезуитски е подходил Ларошфуко, Ели:))) Аз бих го перифразирала така: Удоволствието от страстта, която изпитваш, е в това да има с кого да я поделиш:)))
цитирайbale17 написа:
Спокойна и от мен. Тук ще бъда възпитан.
развълнува ме... много..
цитирай