Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2009 11:46 - Ваньо Вълчев
Автор: sexsi Категория: Изкуство   
Прочетен: 6288 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 08.08.2009 12:00


 Добър следобед на всички, които са ме уважили в този прекрасен августовски ден! Добре дошли на моето представяне на най-песенния бургаски поет г-н Ваньо Вълчев. Поводът е особено красив . Да ви срещна с един голям творец, да почетете поезията му и да си похортуваме за красиви неща. Това са хубави часове в живота ни, посветени на духовността. Време в което имаме възможността да бъдем с уникални хора, да се докоснем до творчеството им, да разговаряме с тях, да ги опознаем.
За него е писано много, говорено е много. Ще се постарая в едно изречение да събера всички определения, които срещнах: Ваньо Вълчев е поет, сценарист, безмилостен сатерик, но най-нежния лирик, журналист, автор на собствено предаване, автор на книги, театрал, кино и телевизионен режисьор, Башбургазлия , участник в различни инициативи, жури и участник в конкурси, един истински и неподправен ,,Морски таралеж”. Днес ще ви говоря за изкуство в чистия му вид. Произведенията на изкуството имат външно измерение- форма и вътрешно- преживяване. Първото остава следа във видимия свят, второто в невидимия. Красотата можем да открием в усмивката на слънцето, в полъха на вятъра, в разцъфналото цвете, в босата петичка на дете, но красотата бликаща от стиховета на Ваньо Вълчев не може да бъде разказана. Тя може само да бъде почувствана, изживяна и изстрадана. Стиховете му ми навяват тъга- безметежна и тръпна. Когато исках да си избера негово стихотворение, което да цитирам- много се затрудних. Всяко следващо, което зачитах ми харесваше. За разлика от много от вас, за себе си открих творчеството на Ваньо Вълчев преди няколко месеца. Разбира се кой не е слушал-,,А дали е така”, ,,Телефонна любов”, ,, Огън от любов” на Васил Найденов; ,,Аз и моето момиче”- както е по-известна ,,Странно нежна е тревата” на Тоника. Аз съм от поколението, което ходеше по бригади и там пеехме тези песни с китарите. Но кой ли от нас се е замислял тогава за автора на тез прекрасни слова. Случайността се проявява във времето, а се обективира в пространството. Случайно попаднах на последната му стихосбирка ,,Ангелски грахопадения”, а ето днес държа дапредставя авторът и.
С риск да се повтаря, но немога да спомена, че преди няколко години присъствах на лекция на проф.Иван Славов- известния философ и публицист. Тогава бях впечатлена от думите му, че има хора-всекидневие, има и хора-събития. Може с някого да се срещате всеки ден, да сте заедно дълго време, но когато се разделите- забравяте го. Той не е оставил Следа след себе си, в душата ти. Но има хора с които се сблъскваш за кратко, разминавате се и всеки поема пътя си, но Те оставят трайна диря в съзнанието ти, в сърцето ти и в живота ти. А днес ще кажа, че Ваньо Вълчев е човек-институция.
И от - зачитам свободно
,,Мечтаех си за Рая и както си вървях,
мечтата ми се спъна във стръкче женски смях.
И спрях полуунесен сред този земен път.
Не беше дар небесен, а земна кръв и плът-
жена от Бог дарена със хубост и с една
и свята, и измамна и грешна светлина!
Аз протегнах ръка и дори не разбрах
как целунах жена насред път, посред ден!
Ако тя е до мен- как ще мина без грях?
За какво ми е Рай, ако тя е до мен?”
Преминавам в ,,Когато на Дунав се мръкне,
                          всеки гледа какво да отмъкне.”
От много време се опитвам да си отговоря на един въпрос, който е свързан със статута,, особенно мнение”. Тъй като имам инженерна специалност и са ме учили да подхождам към всеки проблем научно- изчетох куп материали, консултирах се с дипломиран юрист с молба за коментар по проблема и ми бе заявено, че дори в теоретичната правна литература, този въпрос не е достатъчно осветен. Е сега  аз попитах Ваньо Вълчев, откъде идва неговото особено мнение? Защото той си има това свое мнение не пасващо на много от официозите ни днес. Но има смелостта да го каже на глас. Абе как Той намира сила, време, нюх, да усети ритъма на този наш живот. Да не говорим, че да пишеш любовна лирика е нужна нежна и лирична душа, а да пишеш сатира в тез времена си е направо героизъм. Как успява да хване нюанса на сатеричния коментар, ама много изкустно поднесено. Защото повечето от нас МЪЛЧАТ. Веднага цитирам стиха на една жена, която говори в рима. Казва се Иванка Желева и е казала това което искам аз да споделя с вас: 
                        ,, Искам да не съм пасивна,
                         а да изразявам чувствата си!
                         Без да бъда негативна
                         да се конфронтирам, но изкустно”
Поезията е езика на душата. Много хора се страхуват, срамуват, не се интересуват от поезия. Има времена и други времена, и различни светове със своите настроения. Можем да живеем по безброй начини в паралелните измерения на въображението си. Всеки човек е ходеща вселена с безкрайност от възможности, емоции и избор. Но присъствието ви тук ме прави щастлива, че има лирични души, които имат нужда от дозата си красота. Цитирам едно момче, което пише своите слова на хиляди километри от България, но в което живее поета.
,,Понякога ти трябват очила,
за да видиш подробностите.
Друг път е нужно да затвориш очи,
за да почувстваш живота”
И така почетете поезията на Ваньо Вълчев и я почувствайте.

Огън от любов
Думите са дим - сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях.
Огън от любов ще запаля аз сама -
и да изгоря - не ме е страх.

Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.

И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Думите са дим.

Телефонна любов
Телефон все ни свързва
Телефон ни дели
Малко тъжна е тази
Наша обич нали
Ако аз заговоря
Ти отсрешта мълчиш
И немога да видя най-добрите очи
Ако ти заговориш
Аз немога така
С мойте длани да стопля
Твойта малка ръка
Как изгрява не виждам
Върху усните смях
И не мога да стигна
С мойте усни до тях
Ти ще дойдеш тук, аз зная
Нещо в мене днес боли
Най-далечно разстояние
е туй което ни дели
Аз не искам такава -
телефона любов
Аз те искам до мене
kато тих благослов
Аз те искам до мене
всеки ден всеки час
Да си само с мене
всеки миг, всеки миг

 

Точно в пет
Точно в пет весел час, 
литва шумен пъстър клас. 
Виждам теб само, теб само, 
този час е наш. 

И дъга, и дъга 
  е пътеката сега, 
  и вървим двама, 
  с теб двама, 
  този час е наш. 

1.Спря дъждът, внезапна пречка, 
   и звънецът сложи край на часовете. 
   Чака ни една пътека, 
   нека тръгнем с теб под тъмните дървета. 
2.Спря дъждът, и ти изгряваш. 
   Час за двама, а тревите са зелени. 
   Спря дъждът, ръка подаваш. 
   Знай това е час за тебе и за мене.

Добър следобед на всички, които ме уважиха
в този прекрасен августовски ден
и изчетоха тез слова посветени на Ваньо Вълчев! 
След потапянето ми в неговото творчество;
след материалите, които изчетох,след разговорите
 които проведох с доста негови почитатели  –
не мога да устоя да не кажа- Да, Ваньо Вълчев
е от добрите хора, които са Слънца.
А ние само замълчаваме!



 






Тагове:   огън от любов,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. brand - Добре, че светът е малък
08.08.2009 11:55
Не очаквах, че Случайността ще ме срещне тук с Вас. До този момент опитите ми да се срещна с Вас така си и оставаха напразни. Дано имам късмета тия дни да се видим :-)
Радвам, се, че сте и в отбора на Блогерите...Успех !
цитирай
2. sexsi - Няма случайни случайности!
08.08.2009 12:24
Няма случайни случайности!
цитирай
3. анонимен - тц
25.08.2009 12:27
похвално
цитирай
4. анонимен - Anton Uzun ot Romania
10.09.2012 12:27
Bu uзbeщabaм чe oчakbaм konmakm na moзu adres.Ucпpameme- мu oщme eднъж baшuя E-mail.
цитирай
5. анонимен - Anton Uzun
10.09.2012 12:29
ianuzun@yahoo.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sexsi
Категория: Изкуство
Прочетен: 498882
Постинги: 225
Коментари: 288
Гласове: 2957
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031