СЛУЧАЯТ “СВИЛЕН КАПСЪЗОВ”
На 15 септември 1992г. при автомобилна катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. Погребението му се състоя на 17 септември следобед.
Три часа след това - продължавам със съобщението във вестник “Демокрация” от 18 септември: “Около 18 часа в кулоарите на парламента вчера бе твърде оживено. Журналистите с любопитство следяха честите посещения на депутати от БСП(к) в стаята, където заседаваше ръководството на ДПС. Много скоро новината се разнесе. Докато депутатите от СДС работеха в пленарна зала, в стаята на ДПС е станало подписването на искане за оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов. Искането е подписано от 60 депутати на БСП(к) и 23-мата от ДПС, а листата се води от Ахмед Доган. А само преди няколко седмици в официално изявление представителят на ДПС Иван Палчев заяви от трибуната на НС, че ДПС подкрепя Стефан Савов и че искането на неговата оставка не е проблем на ДПС. (Бел.моя: това бе в деня, когато БСП искаше оставката на Ст. Савов, но неуспешно – 23.07.1992.) Какво се бе случило? Обратът в поведението на ДПС се свързва в кулоарите с факта, че през последните дни между Доган и д-р Желев са се провели късно вечер интензивни контакти, които не бяха оповестени. През периода на изявлението на Иван Палчев пред НС, в което ДПС даваше абсолютната си подкрепа на председателя на НС, не са се случили никакви особени политически събития, ако не смятате, че в последните дни Комисията по национална сигурност е взела окончателно решение (въпреки съпротивата на депутатите от ДПС) да бъдат разсекретени досиетата на народните представители.”
И още от същата кореспондения на журналистката Люба Манолова: “Какъв е смисълът на една такава атака: това е основният отговор, който трябва да се търси. Какво се опитва да прокара ДПС с искането си за оставка или какво се опитва да предотврати? В късната вечер на 17 септември доста от депутатите на ДПС не бяха наясно. Бяха се подчинили. Безусловно.”
На следващия ден, 18 септември, точно 19 дни след боянската пресконференция, искането за оставка на Стефан Савов влезе в пленарна зала. Точно в същия час даваха пресконференция накуп шефовете на разузнаването Арлин Антонов, на контраразузнаването Бриго Аспарухов, на следствието Ани Крулева, заедно с главния секретар на МВР Богомил Бонев, съветникът на президента по националната сигурност Стоян Андреев и членът на Комисията за разследване на оръжейния скандал в НС Стефан Караджов.
Арлин Антонов обвини Богомил Бонев, че е издал неправомерно заповед за изземване на част от архива на Националната служба за сигурност и я е предоставил на ръководството на “червените барети”. Става въпрос за картотеките, съдържащи контролно-пропусквателните гранични листове на влизащите и излизащите в България за даден период от време. Ани Крулева обвини министър Костов, че се намесвал в работата на Националната следствена служба, интересувайки се за дела, за чието съществуване не би трябвало да знае. Вероятно финансовото министерство има свои структури за информация, предположи г-жа Крулева. Става въпрос, че Костов търсил суми по банкови сметки на граждани. “Премиерски съветник е забъркан в оръжейна далавера”, съобщи Бриго Аспарухов. Той разполагал с достоверни данни за това свое твърдение. “Имаме сигнали за огромна, невероятна корупция във висшите етажи на изпълнителната власт”, допълни Ст. Караджов.
Главният секретар на МВР Богомил Бонев изясни, че един ден преди тази пресконференция 3-мата шефове на службите - Антонов, Аспарухов и Крулева, са били викани на инструктаж лично от президентския съветник Алексей Алексеев. Другият президентски съветник - ген. Стоян Андреев, потвърди този факт, но заяви, че “не е имало зла умисъл, не е имало планиране”.
"Наистина, кой е генерал Андреев?" - пита Димитър Луджев във в."Отечествен вестник" от 3 октомври 1992 и отговаря така: "Генералът има доста солидна школа - дълго време е отговарял за специалните връзки и изследвания в БАН, свързани със секретни служби и стратегически направления в Съветския съюз. По-късно е бил отговорно лице в Комитета за наука и технически прогрес, с ранг на заместник-министър и се е занимавал с оръжейната промишленост (през 1988-1989 година забележете), бил е кадър на Военния и на други отдели на ЦК на БКП. Член е на УС на холдинга "Металхим", ръководен от известния член на ЦК на БКП Гунчев, както и на д-во "Армтек" - там негови добри познати като Кирил Дунев изведнъж се оказаха притежатели на значителни капитали."
Накрая допълвам, че точно в тези три бурно-неясни дни ПГ на СДС се сдоби с двама допълнителни съпредседатели: Екатерина Михайлова и Илиян Шотлеков. А двата земеделски съюза БЗНС(е) - Ценко Барев, и БЗНС НП - Анастасия Мозер, подписаха споразумение за обединяване.
Ще ми позволите, читателю, накрая да оставя на хартията моето „сбогом” на Свилен Капсъзов:
„Сезонът може да минава без дъжд, без бременни зори,
но нека туй не те смущава – ори си нивата, ори.
И хороскопът да вещае градушки, суши и войни,
не гледай тъмен и замаян – ори си нивата, ори.
До вчера може би премазан, кървиш и мъст във тебе ври.
погребвай своята омраза – ори си нивата, ори.
И бяс, и чума да върлуват, след теб и Юда да върви,
но прав ли си, недей умува – ори си нивата,ори.
Не чакай с трепет смисъл явен...
Додето слънцето гори над хоризонта стародавен,
ори си нивата , ори...”
Стихотворението е на самия Свилен Капсъзов. Хубаво е, нали?
В."Дума", 8.10.1991, публикува документ - собственоръчно подписана
МОЛБА от Иван Кирилов Палчев, член на СБЖ:
"Другарю Гарабедов, В качеството Ви на председател на Творческия фонд на СБЖ се обръщам към Вас със следната молба: Работя над ръкопис на книга "Центровете на международния тероризъм" за издателство "Септември". На основание на чл.4 т.6. от Устава на Творческия фонд моля да ми бъде отпусната творческа помощ. Работя като отговорен редактор в редакция "Съвременник" на Българската телевизия, женен съм и отглеждам три деца.
За ваша информация съм публикувал следните книги и брошури: "Тероризъм с марката на ЦРУ", Нар.младеж, 1984г., пак там "100 атентата от столетието", 1987г., в агенция София прес: "Тероризъм в действие", "Атентатът срещу папата и корените на тероризма", "Държавният тероризъм" - съвместно издание на НРБ, СССР, ПНР, УНР, ЧССР и Куба, 1987г. В очакване на решението Ви приемете уверенията ми с искрените почитания към Вас."
Какъв е този живот, в който поетите умират, а подлеците остават?!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО. ИНТЕРМЕДИЯ ТРЕТА
Докато течеше пресконференцията на шефовете на тайните ни служби, в Парламента министър-председателят Филип Димитров произнасяше своята знаменита реч “Атаката срещу правителството е атака срещу нацията”:
“Всеки разумен човек, който наблюдава ситуацията в България в настоящия момент, би трябвало да стигне до един твърде притесняващ извод и той е, че демокрацията в България е в опасност. Вие много добре разбирате, че това което става в днешния и вчерашния ден, не може да бъде откъснато от всичко останало. И за никого не е тайна, че искането за оставка на председателя на НС е генерална репетиция за сваляне на правителството. Пределно ясно е, че обектът на тези нападки и агресия в момента не е този, който се опитва да осъществи промените в тази страна, не е начинът по който тези промени биват осъществявани, АТАКАТА Е СРЕЩУ САМИТЕ ПРОМЕНИ.
Вие си спомняте, че от момента, в който това правителство бе създадено, то започна да работи в условия на борба и не спря да прави това и до днес. В първите 6 месеца ние бяхме “снабдени” с 40 стачки и всяка една от тях имаше основно несиндикални искания. Започна кампания в печата, във всички медии, в контактите с чужди страни, която бе насочена само към едно: да убеди света, да убеди Европа, да убеди, тези, които са готови да ни подкрепят, че България не трябва да бъде подкрепяна. Това, което в продължение на шест месеца раздухваше т.нар. “независима преса”, вдъхновявана от бивши водачи на кампанията на бившата комунистическа партия, беше опитът да се създаде впечатление в света, че България не е онази стабилна държава, която всички ние се мъчим да докажем, че е. Че в България са възможни трусове, падания на правителства, отстъпление от процеса на реформите, изобщо връщане назад. Ако това не е антинационална политика, кажете ми, за Бога, какво е!
Вие много добре разбирате, че атаката срещу правителството и управлението на СДС, и аз ще повтарям това в такова единство, именно затова, защото те не могат да бъдат разделяни, тази атака в момента е противопоставяне именно на онова, което бе направено. Защото никой от вас не може да отрече, че именно в тази страна това правителство постигна финансова стабилизация и успя да овладее инфлацията. Инфлацията, която през юни беше 2,4 на сто, а през август стигна до 1,2 на сто. Естествено, че до края на годината ще има моменти, когато тя ще се покачи, но това се нарича “контрол над инфлацията”, господа! И вие не можете да отречете, че правителството постигна това. Можете ли да отречете, че българският лев в момента поддържа курс 22,20 към долара, спадайки до това ниво от нивото 23,50? И се държи като една от стабилните европейски валути. И на практика той вече е вътрешно конвертируем. Имаше ли го това в програмата на СДС? Имаше го. Постигнато ли е? Постигнато е. Има ли някой от вас, който да отрече факта, че след “благодатното управление” на г-н Луканов, към януари 1991г. валутният резерв на България беше нула! И към ноември 1991г. той бе в резултат на подкрепата на Международния Валутен Фонд 300 милиона долара? Известно ли е вам, господа, че днес той е един и половина милиарда долара? Известно ли ви е още, дами и господа, че за първи път след 1939 година насам в България, изчислено в твърда валута, износът надхвърля вноса с 300 милиона долара? Ясно ли ви е какво означава това? Вие може би ще кажете: Да, ограничено е потреблението. И това са въпроси на конюнктура. Разбира се, че е така. Но само по себе си, като белег за това, че БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА МОЖЕ ДА СТЪПИ НА КРАКАТА СИ, това е факт. И този факт беше реализиран при управлението на СДС от това правителство, което вие искате да свалите.
Известно ли ви е, че по времето, когато доларът се обменяше по фалшивия курс 2 лева, през 1989 година средната работна заплата в България се изчисляваше на 80 долара, които, разбира се, никой от никъде не би могъл да получи реално. Известно ли ви е, че днес средната работна заплата при курс на долара 22,20 е 100 долара, т.е. спрямо фалшивия курс на долара дори тя се е покачила, съизмерена с онова, което единствено може да гарантира развитието на тази страна, съотнасянето й към цивилизования свят и световния пазар? Вие не можете да не знаете всичко това. Вие сте народни представители. И следователно щом го знаете и искате да свалите това правителство, вие вървите и против интересите на своите избиратели. И странно защо точно сега, когато България е на път да повиши своята кредитоспособност, да стане отново кредитен партньор за чуждия свят след онази злощастна история със скандалното прекратяване на плащанията от г-н Луканов, точно сега г-н Костов, който седи насреща ми, след няколко часа ще замине за Ню Йорк, за да преговаря по тези въпроси, за да подпише - най-сетне! - спогодбата за защита на инвестициите със САЩ и да разговаря с представителите на фонда и Световната банка. Ако това е така, ако международни финансови институции подкрепят това правителство, готови са да му дадат своя кредит и вярват, че РЕЗУЛТАТИ В РЕФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ СА ПОСТИГНАТИ, а вие му се противопоставяте - толкова по-зле за вас!
Вие обичате да говорите за безработицата, обичате да говорите за това как правителството било мащеха за частния бизнес. Един от хората, които ви пригласят - г-н Кръстьо Петков - заяви пред г-н Сингх преди 2 дни, че над 300 000 души в България работят в частния сектор. Това ли е мащехството на правителството? Да не говорим, че в момента има над 250 000 частни фирми. Обърнете внимание - аз цитирам своите опоненти.
Вие говорехте за това, и аз със съжаление трябва да подчертая, че дамите и господата от ДПС говореха за това, че ние не вземаме достатъчно мерки за защитата на хората, които напускат определени региони в страната. Аз не съм сигурен дали имате право да прехвърляте цялата отговорност, дами и господа от ДПС, защото в местната власт вие управлявате тези краища. Но аз се питам защо точно вие днес тръгвате срещу нас. Аз се радвам, че вие казвате, че вие не сте срещу нас, защото съм убеден, че електоратът на ДПС не може да бъде срещу СДС! Ако днес България се гордее най-много с нещо, то е, че тя успя да излезе от онзи отвратителен казан на етнически сблъсъци и напрежение, в който ни бяха вкарали комунистическите началници, и ако това беше постигнато, то беше постигнато именно поради СДС.
Естествено е тогава, когато ние се борим за интересите на някого, неговите представители да седят до нас, а не да се обръщат срещу ни. Смущаващо е друго. Смущаващото е, че в настоящия момент, вие, дами и господа от ДПС, би трябвало да си дадете сметка, и аз се чудя защо не го правите, накъде биха могли да ви поведат всички тези неща. Вчера вие извършихте един акт, който ви постави в сътрудничество с партия, която вие преди няколко месеца искахте да забраните. Вчера вие предприехте този акт, чрез който всъщност дадохте ход на една кампания, насочена срещу вашия съюзник, срещу тези, на които вие можете да разчитате за защита интересите на вашия електорат. Вие давате ли си сметка, дами и господа, какво ще пише във вестниците в деня, след като вие свалите правителството? Във вестниците ще пише, че ВИЕ И БИВШИТЕ КОМУНИСТИ СВАЛИХТЕ ПЪРВОТО ДЕМОКРАТИЧНО ИЗБРАНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИЯ!
Вие обаче не можете да не си давате сметка за нещо друго, колкото и да си говорим тези приказки за новото правителство на СДС, как СДС ще управлява непрекъснато - вие не можете да не държите сметка за това, че СДС има своята позиция. Тази позиция e, че то отстоява именно политиката на промяна. Нека приемем,че СДС реши да прави друг кабинет. Щом то държи на тази позиция, то ще направи такъв кабинет, който ще отстоява същата позиция, и ако трябва да бъдете верни на това, което заявявате днес - вие ще трябва пак да гласувате против него, а ако вие направите това, оттам нататък ПЪТЯТ КЪМ ХАОСА Е ОТВОРЕН.
Защо казвам “пътя към хаоса”? Защото вие много добре разбирате, че оттам нататък има много малко възможни игри. Едната игра е играта на избори. Хубаво. Ние винаги сме готови за избори. Не е там въпросът. Досадно ще бъде това, че реформата наистина ще бъде забавена. Има и още по-лош вариант и вие сигурно си давате сметка за него. Каквото и да правите оттук нататък, вие трябва да го правите под ръка с бившата комунистическа партия. Проблемът е в това, че тъкмо от тази страна на залата са хората, които искаха вие да бъдете забранени. Които твърдяха, че вие не сте организация, която може да участвува в изборите. Които твърдяха, че мерките за защита на човешките права на турците в България са нещо много опасно за националните интереси. Ако приемем, че вие се разберете някак - всичко е наред. Но давате ли си сметка какво може да стане, ако всичко това, което се прави в момента, даде храна на онези лозунги и онези амбиции, срещу които всички ние се борихме? Това за което трябва да си дадете сметка е, че освен СДС в тази държава всички останали формации, всички останали съществуващи и несъществуващи партии вътре или извън парламента имаха моменти, когато се изкушиха от тези националистически лозунги, и СДС беше единственият, който не тръгна по този път. Помислете хубаво имате ли сметка да неутрализирате този свой партньор!
ПРАВИТЕЛСТВОТО БЕШЕ АТАКУВАНО, КОГАТО ЗАПОЧНА БОРБА СРЕЩУ ПРЕСТЪПНОСТТА. Аз говорих за това, което е в противоречие с интересите на държавата, за това което не държи сметка и се противопоставя на онези позитивни елементи, които започват да се появяват в развитието на България. Но хайде да си кажем истината докрай - има и още нещо! Това е нещото, което събра на пръв поглед толкова нееднородни сили, за което аз говорих пред вас веднъж. Тогава (колко наивен съм бил) изказах надеждата, че вие, представителите на опозицията, можете да разберете, че рискувате да станете играчка в ръцете на лица и кръгове с мръсни намерения. Тогава заявих, и в крайна сметка съм готов да го заявя и сега: убеден съм, че огромното мнозинство от вас, които стоите от тази страна на залата, не сте ангажирани с това, което бих нарекъл мафия. Но вашето поведение може да донесе полза в крайна сметка само на нея. И не е случайно, че тъкмо сега и тъкмо днес атаката става толкова настойчива.”
(Тук заседанието на НС беше прекъснато за един час, поради съобщение за бомба в залата.)
“Когато започнаха окупации, нахлувания и завладявания, в случая с Бистрица например, вие реагирахте много твърдо и настоявахте да се потърси сметка. Удивителното е обаче, че когато правителството, а то набираше сили постепенно - и вие много добре го знаете - събра сили, за да предприеме такава стъпка, вие се опълчихте срещу нея и срещу него! Борбата срещу престъпността има много аспекти. В по-широк смисъл на думата в нея се включва също и процесът, който би трябвало всеки момент да започне, срещу героите от “възродителния процес”. И аз се питам - защо представителите на ДПС в тази зала са готови да се противопоставят на своя съюзник в момент, когато той е готов да потърси сметка и от техните мъчители?
Спомням си масовия ентусиазъм, настанал след констатациите за изчезналите пари в “Нефтохим” и също така си спомням как след успешния опит на правителството да постави нещата под контрол започнаха, естествено, отново атаки срещу него. Нещо повече - аз искам да ви припомня една много скорошна ситуация, когато нещата опряха до незаконни действия с износа на оръжие. Същата тази преса започна да се вайка за националните интереси. И тогава се направиха опити да се злепостави правителството. И тогава, дами и господа от опозицията, вие подкрепихте тези опити! Нещо повече, стигнахте до голяма измама! Вие се опитахте да внушите на българския народ и на българските избиратели, че не е в интерес на България тя да говори истината, че не е интерес на България тя да сътрудничи в разкриването на престъпления, каквито се извършват по света и които могат да се случат във всяка демократична държава, но демократичната държава се познава именно по това, че тя ги възпира и парира! И че дава пълна публичност на информацията за тях! Стигнахме дотам да се лъжем, че, видите ли, понеже българското правителство разкрива в сътрудничество с чужди държави машинации от международен мащаб, то щяло да загуби от това. И България щяла да загуби от това! Всички други способи на действие, които аз изредих, като добавям към тях контрабандата, рекета и други извършвани в тази държава, спадат към една и съща категория действия, които облагодетелствуват онези групировки, които за краткост наричаме мафия.
Аз знам какво значи парламентарна аритметика. И знам, че в крайна сметка парламентът ще определи развоя на събитията оттук нататък. Но аз говоря всички тези неща пред вас, защото мисля, че е крайно време да видим истината в очите.
Отговорността, дами и господа, е ваша! Поемете си я!”
Всеки един от българите трябва открито да каже „съгласен” или „несъгласен” е с позицията на онова СДС, което Филип Димитров представлява, от чието име говори на този ден в Народното събрание. Това има най-пряко отношение към бъдещето на държавата в която всеки от българите живее, т.е. към неговото собствено бъдеще.
За мен няма съмнение, че идеите, които коалицията СДС с лидер Филип Димитров защитава, трябва да бъдат подкрепени без колебание. Те са и каузата на цивилизована Европа. Останалите „но”, „обаче”, „не”, „ами”, „дали” ни отдалечават от проспериращия свят. Не виждам засега причини идеите на ТОВА тъмносиньо СДС да бъдат противопоставяни или отделяни от името на лидера му Филип Димитров. За повече от 2 години в условията на много трудности и много повече изкушения, в това съм сигурен, той не се отклони от първоначално заявената демократична цел, не „коригира курса” наляво или на изток, или към центъра. И онези два милиона мои сънародници, които от пролетта на 1990-та до лятото на 1993-та неизменно чувстват потребност да скандират „СДС”, когато видят Филип Димитров, са неопровержимото мое доказателство. Бъдете сигурни мои сънародници, че светът сверява своите изводи за този човек по нашата подкрепа за него. Ако в някакъв лош час, този човек реши сам да се откаже от нашата подкрепа и доверие, той просто „ще стане зрител”. А каузата ще изтика друг на негово място. Защото „каузата ни е винаги нещо повече от хората, които участваме в нея”. Ще добавя – този човек, а и всеки друг след него, се нуждае от нашата вяра и помощ. Трябва да забравим типичната си българска завист в този случай. Необходимо ни е само другото българско качество – трезвостта.
