Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2018 10:49 - ВИА БОЛГЕРА - БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ,БЪЛГАРИТЕ В ЛОМБАРДИЯ, - Автор Милена Върбанова
Автор: milenavarbanova9 Категория: История   
Прочетен: 22232 Коментари: 16 Гласове:
21

Последна промяна: 24.07.2018 00:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


         БЪЛГАРИТЕ В ЛОМБАРДИЯ-
ВИА БОЛГЕРА - БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

 

 

                       Автор: Милена Върбанова

 

        При българите от с. Болгаре в Ломбардия

 

 

         Още първия път, когато зърнах табелата с надпис "Болгаре", усетих удар в гърдите. Беше на кошмарната магистрала А-4, свързваща Азия с най-западните краища на европейския континент, в отрязъка между Бергамо и Бреша, в най-развитата част на Ломбардия, която пък е най-развитата област на Италия. Нямах никакви съмнения - старинната форма на изговор и запис на нашето народностно име, вече почти заличена у нас с унищожението на българското село, бе неопровержимо доказателство, че тук, в Падания, е покълнало едно от безбройните семена, пръснати в хилядолетните скиталчества на българския народ. Обещах си веднага щом ми е възможно, да отида в село Болгаре - та то се намира на не повече от двеста километра от мястото, където живея. "Веднага щом ми е възможно" е химическата формула на подлостта. Отлагах седем години - заради нелечимата ми сиромашия, заради факта, че съм средновековен индивид и нито имам, нито мога да карам кола, заради заболявания в семейството ми и още хиляди далеч по-незначителни причини. Даже редовете, посветени на Болгаре и на близкото до него село Палоско, в книгата ми "Връх България", публикувана през май т.г., в която споменавам различни български селища на територията на Апенинския полуостров, написах по източници от втора ръка. Колко още пъти - десетки? стотици? - префучавах с емигрантските автобуси, натъпкани с "мургави сънародници", в които често само аз и шофьорите бяхме "бледолики" и сърцето ми замираше при мигновената светкавица на това име, което за мен се превърна в болезнен възел, в парола на всички мои неизпълнени клетви. Тази есен, след смъртта на майка ми и в нейно име, си казах, че няма повече за кога да отлагам важните срещи в живота си. Обадих се на един приятел (защото не ползвам и Интернет) и той ми даде телефона на кметството на с. Болгаре, в провинцията на Бергамо. На моето позвъняване отговори мил женски глас - г-жа Елена, секретарката на кмета и след кратките ми обяснения, простичко ми съобщи, че на следният ден кметът, г-н Лука Серугети, ще очаква моето пристигане. Император Август често е повтарял, че това, което става добре, става бързо.

       И ето, че в късния следобед на другия ден, вече влизах с учестен пулс във внушителната сграда на Палацо Комунале (Общината) на Болгаре. Представях си, че ще ме срещне старец, най-малкото на моите години, с характерния запуснат вид на нашенските селски кметове, но срещу мен се изправи енергичен млад човек, от чието лице, облекло и поведение се излъчваше вродена елегантност, в пълен контраст с дебелащината на днешния български администратор. В пет вечерта, когато и последният писар в България е хлопнал кепенците, той продължаваше да работи и задълженията щяха да го задържат в кабинета му поне до девет часа. От цялата му личност, строяха смелост и сигурност, присъщи на човека, който има кауза. Такъв ръководител би правил чест на всяка европейска столица. Родът на г-н Серугети живее отвека в Болгаре и следователно кръвният код на този млад политик бе чисто български. Самият той бе наясно с българския си произход и познаваше в подробност историята на своя народ - вече на територията на Италия. В края на тая първа среща през тоя първи ден, г-н Серугети ми подари с посвещение един обемист том - историята на Болгаре и на неговите институции - с исторически статии и обширни извадки от извори, "за да имам с какво да се занимавам през нощта". Честта, която той оказа на мен, скромната българка, бе чест оказана на България, сърдечността, с която ме обгърна, бе протегната ръка към нашия народ.

      Самият шеф на полицията на Болгаре, г-н Силвано Гусмароли, ме откара в Палоско - друго емблематично българско селище - и ме остави да пренощувам в един спретнат хотел (странно, но между Болгаре и Палоско, отстоящи на 5 км едно от друго, няма автобусна линия).

      Рано на следното утро бях отново в кабинета на г-н Серугети, където към нас се присъедини г-н Франческо Локатели, историкът на Болгаре, един от авторите на споменатата монография, ерудит и ентусиаст, комуто дължа голяма част от сведенията в моето изложение. Преди много години г-н Локатели бе посетил като летовник нашата страна, от която пазеше трогателен спомен. Този път разговорът се водеше със страст и размах, понякога се надвиквахме, прекъсвахме се един друг, часовете минаваха, на вратата се чукаше, влизаха хора, кметът понякога ставаше, излизаше, извършваше разни дейности и пак се втурваше при нас. Интересът на събеседниците ми към миналото на България на Балканите и към днешната й трагична участ, бе огромен. Приличахме на членовете на едно семейство, които съдбата е разпиляла за дълго по света и ето че внезапно й хрумва отново да ги събере - те не могат да се наприказват. Така и ние не можехме да спрем да говорим - имахме да наваксваме 14 века раздяла.

 

 

 

 

                          КРАТКА ИСТОРИЯ НА БОЛГАРЕ

 

       Докато четях летописа на Болгаре, имах чувството, че магнитните полюси на историята са разменили местата си. Ние, българите в България, естествено сме свикнали да преценяваме историческите събития в Европа от изток на запад, а сега гледната точка - отново българска  - бе точно противоположна.

        Името на с. Болгаре се споменава за първи път в един пергамент от 830 г., съхраняван в Архива на Епископската курия в Бергамо. В него се съобщава, че "Аукунда, дъщеря на Стабил" няма да оспорва завещанието на баща си, с което той оставя на църквата "Сан Алесандро" в Бергамо множество недвижими имоти, сред които и "terra… in Bulgaro seo".

        Селото обаче е основано много по-рано - още през VI или VII век.

        Епохата, след окончателния крах на Западната Римска империя, е белязана с колосални политически и социални катаклизми. Отзвучава ехото от страшните удари на готи, хуни, вандали и херули. В последното десетилетие на V в. остготите на Теодорих завладяват Италийския полуостров. В средата на следващия VI в. обаче в резултат на кръвопролитната "Готска война", те са пометени от войските на византийския император Юстиниан, чиято цел е да възстанови целостта и блясъка на Римската империя. В Северна Италия, която междувременно преживява и първото франкско нашествие, е създаден Равенският екзархат. В тия времена на страшни конвулсии, когато старото загива, а новото още не е родено, когато изтерзаното население е обхванато от смъртно равнодушие, а живите завиждат на мъртвите, когато полята са обрасли в тръни, а градовете са превърнати в куп руини, в Северна Италия проникват лонгобардите на крал Албоин и се спускат към топлите падански полета. Почти никой не вдига ръка да ги спре. Годината е 568, сл. Хр.

         Лонгобардите (дългобрадите) возят в каруци покъщнината и семейства си и всички броят не повече от 100 хиляди човека, но само за няколко месеца завладяват цяла Северна Италия. През лятото на 569 г. влизат в Бергамо и Бреша, през 572 г. установяват своята столица в Павия. И ето стигаме до интересната подробност, която ни дава лонгобардският историк Варнефрит, известен като Павел Дякон, в своята " Historia Longobardum" "...сигурно е, че Албоин е водел със себе си множество хора, взети от различни племена, които други крале или самият той е подчинил, откъдето и днес още ние наричаме много села с имената на тези, които ги обитават: Гепиди (Gepidos), Българи (Bulgares), Сармати (Sarmates), Панони (Panonios), Шваби (Suavos), Норики (Noricos), или други от този вид..." Италианската историография приема безкритично това сведение, но ние, българите от България, трябва много внимателно да го преценим. Първо, възможно е под имената "сармати" и "панони" също да се крият българи, при положение, че през VI в. ядро от прикавказките българи, наречени секели (секеи) обитава Панония. Второ, от разкритите напоследък факти за движенията и идентичността на българския народ, става ясно, че българите почти никога не са се оставяли да бъдат повлечени от някакви чужди масови преселения, когато става въпрос за заселване и усядане. При тях това не е бил стихиен процес, а дълбоко проучен държавен акт - когато се преселват, те винаги отиват "при свои", "на сигурно". Смятам, че и в този случай те целенасочено са се настанили "при свои" и ето защо: както Болгаре, така и Палоско (а ще видим, че българският ареал в зоната обхваща много повече селища), са основани на около петнайсетина километра от Бергамо, т.е. при самите му врати. Римският Bergomium в средновековните документи най-често е наричан Pergamus, а и днес най-старата му част, Citta Alta - Високият град - Крепостта, носи името Пергам. Паралелът с името на могъщото древнотракийско царство Пергам в Мала Азия, е очевиден, още повече, че едно от близките до Бергамо села, изчезнало след XI в., се е наричало Balbiaco (Балбек?), а една долина в бергамската зона носи названието Val Calepio (Вал Калепио), което силно напомня името на прочутия (днес печално известен) град Алепо (наричан и Халеп) в Сирия. Графовете Калепио са сред най-изявените водачи на малцинствената в Бергамо гуелфска  партия в кръвопролитните борби между гуелфи и гибелини в района на Бергамо, столетия по-късно. Много показателни са и имената на селата Челадина, Горле и Ловере, някога subborghi (периферни селища) на Бергамо, а днес негови квартали (първите две). Самото притежателно определение "бергамски", чието оригинално звучене на италиански е "bergamasco", -a, -i, "бергамаски",  -а, -и, при замяна на звука "s" ("с") с "ш", каквото най-вероятно е било древното произношение, се превръща в "бергамашко", "бергамашка" - и напомня една архаична определителна форма, вече почти изчезнала в българския език. Изключителната гордост на бергамаските - жителите на град Бергамо и на окръжаващия го район - като най-цивилизовано и работливо население в Италия, което обикновено се свързва с техния германски (лонгобардски) произход, може би има прадревна тракийска и българска подложка, отделно от ранносредновековния български анклав. Българските историци наистина би трябвало дълбоко да проучат зоната, документите и т.нар. "бергамаски" език.

      Бергамо, Болгаре, Палоско, както и всички жители на Северна Италия, остават поданици на Лонгобардското царство до 774 г., когато франките, повикани от папата и предвождани от своя млад крал Карл, отново прехвърлят Алпите и сразяват лонгобардите, пленявайки техния владетел Дезидерий. В знак на признателност, папата, чиито интереси франките са защитили, награждава Карл с титлата Magnus (Велики) и го обявява за император на възкресената чрез варварското оръжие "Римска империя". След смъртта на Карл Велики в 814 г., разпадането на империята и продължителните конфликти между неговите наследници , районът на Бергамо парадоксално преживява период на известен просперитет. През X и XI в. се утвърждават селските общини, оформят се някои техни независими институции, макар че в противовес на този процес, набират мощ и феодалните фамилии, които в следващите столетия ще бъдат двигатели на историческите събития. Това е периодът, в който Бергамо е управляван от епископ - комитас, съсредоточил в ръцете си църковната и светска власт над паството ("духовната и временната" според документите от епохата). В 1075 г. обаче избухва т.нар. "борба за инвеститурите" между папа Григорий VII и германския император Хенрих IV, които си оспорват правото да назначават йерарсите в Северна Италия - фактически битка за надмощие между най-мощните суверени на Западна Европа. Интересна подробност е, че Хенрих IV, същият, който в последствие е анатемосан от папата и измолва прошка от него, оставайки прострян цели три денонощия по риза на стълбите на двореца Каноса, преди това отсяда в Палоско, "в къща в близост до замъка", където председателства един процес между каноници "в присъствието на епископа на Бергамо Арнолфо и на множество бергамски благородници и духовници, застъпници на императорската партия".

      В средата на XII в. започват борбите между гуелфи и гибелини, които в края на XIII в. (1293 г.) навлизат в решителната си фаза. В тях Бергамо, заклет противник на миланските херцози, воюва на страната на гибелините, следван от цялата си подчинена зона, в това число Болгаре, Палоско и други селища, които вероятно принадлежат към българския ареал. Опустошителната гражданска война вилнее в продължение на почти 150 г. и формално приключва с мира, подписан във Ферара през 1428 г., когато над Бергамо и целия му регион се развява флага на Серенисимата (Светлейшата, Великолепната) република - Венеция.

      Обявени за "земя на Сан Марко", Болгаре, Полоско и цялата бергамска територия съвсем не постигат така лелеяното благополучие - напротив. Венеция им налага извънредно тежки налози и повинности, включително набор на войници и гребци за морските кампании на Републиката. Районът продължава да бъде театър на военните сблъсъци между Серенисимата и миланските Висконти, а след нахлуването на френския крал Шарл VIII през 1494 г. настъпва епоха, в която вече играчи от ранга на Франция, Испания и Свещената Римска империя хвърлят залози и придвижват армиите си напред-назад в Северна Италия, като по шахматна дъска, довеждайки местното население до крайна нищета.

      В обстановката на непрестанни кръвопролития и всевъзможно ограбване, през 1630 г. върху нещастниците се стоварва и "божият бич" - последната голяма чумна епидемия, връхлетяла Европа. Предишната е дошла през 1348 г.  и е вилняла три години.

     Чумата е предшествана от страхотен глад и незапомнени природни бедствия - постоянни дъждове, бури и мраз, които унищожават добитъка, посевите и дърветата. Селяните напускат домовете си и озверели се втурват в града да търсят хляб. Виден бергамски гражданин описва "ужаса и уплахата, които предизвиква една гневна тълпа от полумъртви хора, обсаждаща всекиго по улиците, по площадите, в църквите и по вратите на къщите, така че не може да се живее с тая смрад, която заразява, с непрекъснатите сцени на умиращи и мъртви, и най-вече така яростни, че не можеш да се отървеш от тях, без да им дадеш милостиня, а дадеш ли на един, подир теб вече тичат сто".

     През октомври 1629 г. от Алпите слизат 30 хиляди немски пешаци и конници, подкрепление за обсадата на Мантуа. Неколцина от тях са се заразили от чума в швейцарския кантон Гриджони. Епидемията тлее през зимните месеци и избухва с пълна сила на следната пролет. През 1631 г. се преброяват оцелелите - 36% от населението на цялата бергамска земя е покосено от болестта, жителите на Болгаре намаляват с 1/3, но има и селища, в които жертвите на чумата са много повече от пощадените. За късмет, Палоско губи само 16 от своите 800 жители.

     Жертвите на епидемията в Болгаре са погребани в местността, носеща името Болдрако (Boldraco) и над тях е издигната капела със странното название "Мъртвите от Болдраколо" ("I morti del Boldracolo").

     Едно събитие, отразено в Регистъра на кръщенията на Болгаре, е възприето още от съвременниците като символ на вечната победа на живота над смъртта. Става дума за късното кръщение на едно момченце, родено в края на чумавата година. Ето как тогавашния енорийски свещеник описва този факт: "21 февруари 1631 г. - Джовани Франческо, син на покойния Батиста Аркаини и на Иполита Аркети, негова законна съпруга. Кръстници Кристофоро Гуарниери и акушерката Емилия Маркези. Това синче е родено на 20 декември 1630 г., но понеже неговата майка умря по време на раждането му, покосена от меча на чумата и неговият баща, брат му и една сестра след няколко дни също умряха по причина на тази чумна смърт, кръщението му бе отложено за горепосочения ден".

      Здравото детенце, родено от чумавата майка в мига на нейната смърт, е пренесло гена на това семейство в бъдещето.

     През 1797 г. младият генерал Бонапарт завладява Ломбардия и превръща поданиците на Серенисимата в граждани на Бергамската Революционна република. "Гражданската" им школа трае кратко, защото много скоро Наполеон решава отново да ги обърне в "поданици", този път на създаденото от него марионетно Италианско кралство (1805 г.). Ефимерното френско върховенство, наред с лошите си страни - задължителна военна повинност в интерес на наполеоновите войни, има и заслугата, че отвява средновековната тлен и налага модерността в администрацията, общественото образование и санитарното обслужване. След разгрома на Наполеон, територията на Бергамо става част от Ломбардо-Венетското кралство (1814 г.), влизащо в състава на Хабсбургската империя. Недоволството от австрийците бързо нараства и в 1859 г. някои младежи от Болгаре, последвали пиемонтската войска или записали се доброволци в армията на Гарибалди, участват в кръвопролитните сражения при Сан Мартино и Солферино. През 1861 г. Болгаре и Палоско с ликуване посрещат обявяването на независимото Италианско кралство.

      Те дават своята кървава дан в Абисинските колониални войни и в Либийската кампания.

     В Първата световна война загиват 27 синове на Болгаре, във Втората - 21. Паметникът на падналите за Родината  - Италия - е издигнат на централния площад. От снимките в паметните книги ме гледат млади български лица.  

 

 

 

       ИМЕНА НА ВЪРХОВЕ, РЕКИ И СЕЛА, ИМЕНА НА ХОРА

 

     Болгаре не е имало щастието да се провали "под турско присъствие", което да изпепели историческите му паметници и документи. Всички негови регистри, кадастрални списъци, актове за покупко-продажби, иригационни планове, строежи, магистратури, хроники и пр. са съхранени цели-целенички и се пазят в различни архиви, предимно в Бергамо. Засега аз разполагам само с монографията, посветена на селото, но както казах в началото, тя също съдържа обширни цитати от историческите извори. Разгръщайки я, се почувствах като златотърсач, в чието сито вече заискряват първите скъпоценни зърна от златоносния поток.

     Множество местности и селища не са променили имената си, дадени им от заселниците в дълбокото минало. Трябва обаче да се отсее българския именен елемент от лонгобардските и др. напластявания. Ето някои мои предположения от прима виста.

     Един от върховете на далечните планини, които като защитна стена обгръщат района на Болгаре, се нарича Монте Томеноне (Tomenone - Тъмнон, Тъмнен?). През землището на селото текат река Керио (Cherio) и потоците Тирна (произнасяно от някои като Терна - дали не означава Търна?) и Дзера (Zerra - Цера, Жера?).

     Поразителни са имената на селата. В името на Палоско е ясно разпознаваем древнобългарският код за укрепено селище - Плиска. Почти идентично е названието на волския град Полуска (волските носят нашия ентоним), превърнат заедно с други волски селища в римска колония през V в. пр. Хр., а след това отвоюван от волския пълководец Атий Тулий, подпомогнат от Гней Марций - Кориолан.

     Други имена на околни села, които си заслужава да проучим, са Грумело (Grumello - Гърмел, Кромел?), Тирна (носещо името на потока), Калуско (Calusco - Калушко?), Фара (Fara - Пара?), Брусапорто. Името на с. Бузоне, което по-късно е наречено Сан Паоло д`Аргон, има явен тракийски и български произход.

      Едно друго селище, изчезнало след XI в., освен вече споменатото Балбиако (Balbiaco), е Сошако (Sosciaco), чието българско звучене (и значение) е повече от доловимо.

     Недалече от Болгаре се намира с. Банятика (Bagnatica). Наставката "-са" в запис на латински и италиански често замества характерния умалителен суфикс "-ца" в названия с тракийски и български произход. Следователно твърде вероятно е оригиналното име на това село да е било Банятица.         Изключително интересно е името на малкото село Асненга (Asnenga) в непосредствена близост до Болгаре, разположено на невисок хълм, където някого се издигал замък. Наставката "-engo", "-enga" е лонгобардско наследство, означаващо притежание, собственост, "земя на". Но в някои старинни средновековни документи се споменава, че Асненга някога се е наричала Tesenenga, а още по-рано Asnatica (Ашнатица, Ажнатица?) и даже Isenicha (Изеника - Изеница?). Това е многозначителен факт, като се има предвид, че съвсем недалече се намира езерото Изео (Lago d`Iseo), а на територията на Изерния (Южна Кампания) е установен един от раннобългарските анклави.

      Прелиствайки извадките от регистри на покупко-продажби и дарения на земя в територията на Болгаре, изскачат забравени имена на местности: Godenisco (чието оригинално произношение, убедена съм, е било Годенишко, Годенишкото), Zerrato (Церато, Жерато) и Credacio (Кредачо). Последното, без суфикса "-acio", което в италианския език означава лош, нискокачествен, е идентично с Креда, Крета и името на о-в Крит (Крета), но също и с името на Креола (древното Кредула), селище в района Падуа, пазещо в топонимията си многобройни български лексикални корени, в което фамилията дели Скровеньи (от с. Скрова), за чийто български произход нямам съмнения, е притежавала поземлени имения. Впрочем с. Крета, здраво и читаво, имаме и във Врачанска област.

     Цели четири пъти, в периода от 1230 до 1481 г., различните господари на Бергамската територия (Бергамската община, миланските Висконти, Венецианската Синьория) предприемат стриктни мерки за уточняване на селските землища в района. Резултатите са вписани в нарочни документи, съхранявани в архивите на Бергамо и в Апостолическата библиотека на Ватикана. От извадките от тези документи, цитирани в монографията за Болгаре, се появяват названия на местности като: Varasullo (Вършул?), Chezga, Chozga, Niballo, ("земя орна и с лозя") и Settiaco. В Chezga и Chozga се съдържа наставката "-ga", съкращение от лонгобардската "-еnga", за която вече стана дума. Елиминирайки я, остава коренът "Chez", "Choz" - изключително интересен, като се има предвид, че в тези участъци някога са обработвани кози кожи. Колкото до Сетиако - Сетяк?, то не може да не ми напомня името на селището Сетия (Сетя) в Крит, известно с находките от "минойската" (древнотракийската) епоха и едноименния град Сетия (Сетя) в земите на волските в Италия.

     Споменат е също "камъкът Мургана" - "la pietra Murgana", който някога е отбеляза л границата между селата Болгаре, Телгате и Киудуно.

     Но най-поразителни са имената на хората от района, които фигурират в различните списъци от цялата епоха на Средновековието, а и след нея:

          - месер Андрея (Andreia - дори не Андреа, както се произнася и днес това име в Италия, а чисто нашенското Андрея).

          - Бертулино Дзеки (Bertulino Zechi - Цеки, Жеки?).

          - Бецоно Бецонис (Bezono Bezonis), жител на Болгаре.

          - Дуро (Duro), син на Пиетро от Тирна.

          - Факето Бецони (Facchetto Bezoni).

          - Кристофоро, син на Грумецио (Grumezio - Крум?).

          - Левино Детесанис (Levino Detesanis - Детешан?).

          - Паксино (Paxino), син на Салводео.

          - Салводо (Salvodo), син на Пецино Амзинели (Pezino Amzinelli).

          - Дзоане Дзанки (Zanchi - Цанки).

    

      Открих фамилни имена като Бана (Bana), Барзица (Barzizza), Дзануци (Zannuzzi), Дзанко (Zanco - Цанко) и прякори като Бога, Багаи, Боилои, Токел (Tochel). На последните си страници актовете съдържат имената на съставилите ги нотариуси и двама от тези прависти се казват Паницоло ди Дзоньо (Zogno - Цоньо) и Ардицио Препозуло (Preposulo - Препошул?).

      Красноречив за всеки българин в България е фактът, че през цялото Средновековие най-предпочитаното име, с което са кръщавани момчетата в Болгаре, е Иван - Джовани.

     Някои термини, може би ще допълнят нахвърляната скица:

          - гайта или скарагайта (gayta, scaragayta) са наричани стражите, организирани от селската община за охрана на замъците на феодалната аристокрация, като в замяна на селяните обещана защита в случай на чуждо нападение (X - XI в.)

          - багатино е средновековна парична единица в обръщение в Северна Италия.

          - пертика - мярка за земна площ.

          - "terra copata" - става дума за обработваема земя. Нито речникът, нито местните жители, успяха да ми дадат задоволително обяснение на употребеното старинно определение "копата" - съдейки по звученето, сами търсете смисъла му.

 

      През земята на Болгаре минава важният път Via Bolghera, носещ името на селото - "Българският път" (алтернатива на римския път Бергамо -Бреша), който е предмет на особена гордост за жителите.

 

 

 

          ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БОЛГАРЕ

   

      Внушителната църква "Сан Пиетро", издигната в сърцето на селото, е първото нещо, което привлича погледа на пътника, посетил Болгаре. На върха на камбанарията й се извисява благославящата статуя на Апостола. Тази църква е сравнително нова, осветена е в 1739 г. и е заместила като централен храм построената в лонгобардски времена "Сан Мартино", която вече не съществува. Някои реликви от старата църква са пренесели в новата. В непосредствена близост до "Сан Пиетро" се издига каменна кула, т.нар. "mastio" - най-старинната постройка в селото, оцеляла в оригиналния си, непокътнат вид. Тя е единствената запазена от четирите кули на построения в VII в. замък на Болгаре - " Castello di Bolgare" и името й означава "яката, крепката" (маститата), защото в нея са били стражевите помещения на крепостта. Другите й посестрими са преобразувани в различни жилищни сгради в течение на вековете. На самолетните снимки на Болгаре все още са доловими овалните очертания на крепостните стени на замъка. Това всъщност са били крепостните зидове на древна вила рустика на богат римски колон и самото село е създадено върху нейните руини.

     Величествени са сградите на Палацо Берлендис и Палацо Марензи, дворци на благородни фамилии, носещи тези имена.  Първата приютява днес Център за възрастни хора, а във втората, която се издига  на главната улица, се помещава Кметството на Болгаре.

     През 2004 г. съвсем близо до кметството е разкрит обширен некропол от VII в., който италианските археолози и антрополози продължават да изучават. Копие от техните скици и заключения се съхраняват в Общината на Болгаре.

 

 

                                                         ***

     Днес Болгаре брои  6 200, а Палоско - 5 500 жители. "Малки селца" по думите на г-н Серугети.

      И наистина, въпреки че на нас, българите от България, на фона на нашата демографска трагедия, те биха изглеждали средни по големина градчета, за свръхнаселената и свръхиндустриализирана Бергамска област си остават обикновени дребни селца. Но и не съвсем.

      Болгаре, както и Палоско, се намира в просторна равнина, надиплена от леки възвишения, на чиито хоризонт, като закрила на далечен, но сигурен приятел, се издигат предмостията на Алпите. Тая благодатна земя винаги е била обработвана с любов и сръчност от жителите им, така, както само българските ръце умеят да работят. От самото си основаване до днес, Болгаре стои начело в района по земеделско производство, особено по добив на качествени зеленчуци. Животновъдство, копринарство, каменоделство и ювелирна изработка на луксозни копчета за дрехи, равностойни на бижута, са другите традиционни поминъци на тукашното население. Разпознаваме ли в тях българския ген?

       Спомням си, че в епохата на италианския икономически бум, когато в Бергамската територия се съсредоточаваха водещи италиански и международни предприятия и прииждаха специалисти и работници от цялата страна, Бергамо и районът му се славеха като единственото място в Италия, където се дават "американски заплати" и се живее по "американски стандарт". Споменът за това благосъстояние е явен и днес в Болгаре - широки улици, прекрасни къщи с градини, модерни многоетажни блокчета, лъскави коли. Уви, в момента и Болгаре е ударено от повсеместната криза, макар че и дума не може да става за сравнение с опустошенията в нашата Родина. Жителите му търсят нови начини за препитание и засега ги намират предимно в парниковото зеленчукопроизводство - полята им са покрити с оранжерии. Мнозина работят в индустриалната зона на Бергамо, която продължава да бъде една от най-мощните в Италия, макар и с намален капацитет.

      Ще отворя кратка скоба, за да призная, че самото Бергамо ми се видя страшно променено - етнически, културно и цветово. То нямаше нищо общо със спомена за оня цветущ град, който посетих като туристка преди години. Централният гаров площад и Автогарата, която е негово продължение, бяха заприличали на африкански пазар от времената на Лорънс Арабски. По земята и по пейките седяха жени с басмени гащи и забрадки, които мляскаха късния си обяд. Въздухът кънтеше от свади на чернокожи, които впоследствие се сбиха, италианците и другите европейци пробягваха наоколо като призраци.

     Настъплението на "марокините", както в Италия наричат всички араби, и на чернокожите, не е пощадило Болгаре и Палоско. Засега в допустими граници.

     Когато на сбогуване си стиснахме ръце с г-н Серугети, пожелавайки тази среща да не бъде последна, той най-естествено каза: "А защо да не помислим за побратимяване?" За миг се смаях: бях му говорила за моя град Враца, за милото ми Камено поле, родното село на баща ми, за София, Варна, Сопот, Карлово, Калофер - но неговият зов не беше отправен към определено селище, а сякаш към цяла България като порив за духовно завръщане в българското. Обещах му да направя "не всичко възможно", а и невъзможното, за да бъде осъществено скорошно побратимяване на Болгаре с избрано село или град в моето Отечество, въпреки че скромните ми сили винаги досега са били съкрушавани от неразбиваемата стена на българската бюрокрация. Сега се обръщам към вас, български администратори, които никога не сте благоволили да уважите нито една моя инициатива. Обръщам се към вас, български граждани, не отхвърляйте зова на кръвта, не отхвърляйте поради нихилизъм, мързел или глупешка надменност, протегнатата десница на един Българин! Поемете я поне веднъж, прегърнете го с братска прегръдка, той се връща при нас от хиляди километри, от хиляди години. Убедена съм, че градът или селото, което се побратими с българите в Ломбардия, ще бъде наградено с благополучие от Провидението, а политикът, който подпечата това дело, ще влезе в историята. И нека тая моя "патетика" не предизвиква у никого плебейска насмешка. Прекалено дълго се надсмивахме над всичко свято и ето че сме на път да превърнем цялата българска земя в "африкански и азиатски пазар".

    Казах "до скоро" на г-н Локатели. Благодарих на г-жа Мина Фолиени от бутката за вестници и на 83-годишния й чичо, г-н Антонио Фолиени, в миналото дългогодишен кмет на Болгаре, които също ми дадоха някои полезни сведения. За жалост, г-н Рикардо Капрони, историкът на Палоско, бе постъпил в болница и с него не успях да се видя.

     На заминаване не пожелах да ме откарат с кола от Болгаре до хотела ми в Палоско. Предпочетох да измина тия пет километра пеша. Вървях през равното поле, дишах въздуха. Слънцето напичаше, макар че бе началото на ноември. Не чувствах никаква умора - та какво са пет километра в сравнение с безкрайния път, изминат от българите.

 

 

7-8-9 ноември 2016 г. 

Болгаре - Валемаджа

СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В ИСТОРИЧЕСКИ И ЛИТЕРАТУРНИ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ.ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.




Гласувай:
21


Вълнообразно


1. mar866 - ...
13.07.2018 19:16
Невероятно!!! Браво, най-после нещо интересно в Блог.бг :)))
Прочетох го набързо, оставям си го за домашно за другата седмица и те слагам в "любими". Имам и някои въпроси. Нищо не споменаваш за Алцековите българи? Та той ги води точно в Лангобардското кралство и след това започват да слизат на юг, докато последните се установяват около Кампо Басо и Бояно (истинската моцарела - може пък да е наш патент!) Аз също преди години мернах една табелка за село Boriana, някъде около Биела беше в Северна Италия:)
цитирай
2. predatorkapredatorka - :)))))
13.07.2018 19:38
Светът е малък..и,марийки дебнат..отвсякъде..
и ВеликоБолгари, тоже..
маро, зЕми попрочети нещо повече от туй блоК бе ке..виж ВалдеЗорката..
например Урантия, или поне..Доктрината..
поздрави, авторке..
аз съм Юлия
цитирай
3. milenavarbanova9 - Към mar866
13.07.2018 20:12
Бях в Челе ди Булгария (Монтаня ди Булгария),в Кампания,през 2005г.Пиша за това пътуване в книгата ми "Връх България", изд. 2016 г.При посещението ми в Челе ди Булгария(Български килии) все още не си давах сметка,че в Италия не става дума само за български ранносредновековни анклави,а за повсеместно българско и тракийско население,дошло на Апенинския полуостров ок.15 в.пр.Хр.и създало основата на италианската народност и нация.Всички древни италийски народи - сикани,липари,авзони,енотри,волски,умбри,етруски,лигури и пр. и пр. имат тракийски произход.Пиша за това подробно в книгата си.Повечето названия на селища на полуострова лесно се дешифрират чрез българския език,а множество от тях направо произлизат от нашия етноним.Искрено ти благодаря за коментара и въпросите.Милена
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравейте!
13.07.2018 22:58
Българо-италианскатавръзка е факт и от генетичните изследвания на проф Карамели Че Българите стоят най-близо до Италианците!
Троянската война може да е митология, но има и истина
Нима името на създателя не Рим Еней не е популярното Българско име Еньо
Да, етруските са траки и от тях идва връзката Точно в етруски град са намерени теракотни плочки, на които е изобразен Еней, изнасящ баща си Анхиз от горящата Троя!
Интересни са и имената на Фригите-Еней е фригиец
Ами те са най- близки ,именно до Българските-Подарк/ Приам/ , синовете му Милий, Хромий/ куцв старобългарския, но и Клавдий-римски император, името му означава същото! Но най-впечатляващо име е Гордий-царя с гордиевия възел Името е влязло в латинския като Гордиан-има трима императори, а оттам и в английския-Гордън
Но обяснение на смисъла му дава именно Българския
Така ,че подкрепям и съм съгласен напълно с написаното от вас!

Хубава вечер!
цитирай
5. анонимен - Чудесен материал
13.07.2018 23:46
Преди години ми попадна една малка книжка от италиански автор за българските заселници от времето на Алцек, мисля беше издадена около 1914 г., описваше фолклорни традиции и т.н. а твоето писание е много увлекателно.

Българите в Италия са преселници от панонските българи населявали Централна Европа още от времето на Хунската империя. Думата "българи" за обозначаване на народ се появява в историческите източници едва след смъртта на Атила през 453 г. Преди това българите са наричани "хуни", а хуни започва да се използувана в началото на Голямата Европейска миграция за обозначаване на ирански (предимно сарматски и скитски племена), които генетично лежат в основите на българския народ и са насделявали територията от Кавказ, до Урал и до устието на река Дунав, но тези племена нямат генетична връзка с траките.

Днешните българи имат незначителни (сравнение с останалите балкански народи) тракийски генетични мутации, като в Южна Европа населението в днешна южна Италия са с най-висок пороцент, около 9%, следват албанците с около 7%, след това гърците с около 5%, а българите имат едва 4% тракийски гени, така че опитите чрез етимология да се търсят тракийски корени в българския народ не са нищо повече от спекулация, за съжаление използувана за нечисти политически цели, подобна на македонизацията на българите в БЮРМ днес в България (особено в Южна България) се правят опити предимно от бившата ДС агентура за тракедонизация на населението, т.е. разпалва се сепаратизъм заложен от СССР - разделяне на българския народ на македонци, траки, помаци и добруджанци (в задачите на Коминтерна към балканските комунисти спуснати през 1934 г.). С македонизма успяха, сега ни пробутват тракедонизма, а целите са едни и същи - разделяй и владей.

Поздравления за статията и успех в търсенето на селище за побратимяване, но за да успееш те съветвам да контактуваш директно с местаната управа на някое селище в България.

russofil
цитирай
6. valdor1355 - До Глупавата Джул Глупава Д...
13.07.2018 23:48
До Глупавата Джул

Глупава Джул,
отново напълно неприемлив и изключително неадекватен коментар от твоя страна. Изглежда никога не си чувала за етични маниери в общуването между хомосапиенс. В незнанието няма нищо лошо, за това ще ти обясня. Нямаш правилна преценка относно паралелите в пространството. Намираме се в блог платформа, а не на конкурс мис Свят. Желателно е в блог платформа човек докато се изразява писмено да бъде и смислено. Новодошлата блогърка е изпълнила това и се е изявила задълбочено в интелектуален аспект, в което няма съмнение. Когато един нормално възпитан човек е тематично "бос", ако желае се обогатява, а ако не- прескача публикация, която не му е в интересите. Но не пише апострофи, които са лишени от значение спрямо каквото и да е от изнесеното в пилотния текст.
Обикновено новопристигналите се поздрявяват с "Добре дошли" и би било добре да им се пожелае приятен престой (сред нас).
Джул, научи се най- накрая на тези елементарни неща, които децата ги знаят на 7годишна възраст- никой не те задължава да мърляш и да се натрапваш на хората в личното пространство, когато си невежа да вземеш равностойно отношение било с критика, било с допълнение или просто една благодарност за текста.

цитирай
7. анонимен - Да допълня
13.07.2018 23:53
Може ли да приложиш малко снимков материал?

Благодаря.
russofil
цитирай
8. blackpredator - аз ще бъда по-кратък
14.07.2018 00:02
за кой ли път, глупавата Джул огрухтява един чудесен постинг
за който поздравявам авторката!
цитирай
9. go4eto - Мислех да те гоня,но хайде от мен да мине.
14.07.2018 01:13
Побратими ги с това село. Само кмета на с. Чавдар (на 70 км. от София) може да ни отсрами пред чужденците.
Изгледай видеото.
https://www.vesti/pari/kak-selo-chavdar-stana-za-primer-video-6037505
цитирай
10. dinkov - Динков
14.07.2018 03:06
milenavarbanova9 - спомням си я тази табела и на мен ми направи впечатление с името си, а статията ми хареса. Много. И браво за ентусиазма.
Поздрав
Ицко
цитирай
11. predatorkapredatorka - :))
14.07.2018 08:25
сорри..аз съм...Го4етоо..


10. go4eto - Мислех да те гоня,но хайде от мен да мине.
01:13
цитирай
12. milenavarbanova9 - Сърдечно благодаря за коментарите ...
14.07.2018 10:10
Сърдечно благодаря за коментарите и пожеланията.Ще уточня,че макар и "новодошла" в блога,на литературното,историографското и журналистическото поприще се подвизавам от доста отдавна.Задявката за моята външност посрещнах с усмивка - от една страна,както с право отбелязва valdor1355,не сме на конкурс за красота,силикон и ботокс,а от друга - превид моята възраст - отдавна не се състезавам нито в А,нито в В категория и твзи неща са изгубили смисъл за мен.Благодарна съм обаче на същата коментираща за мнението й за моята статия.Напълно споделям виждането за тракийския и български произход на древните италийски народи и за тракийската етническа основа на италианската нация.На Апенините доказателствата за това са безбройни,търкалят се като диаманти в праха,трябва само да се наведем и да ги съберем.Снимков материриал имам,но той е в един мой вече развален евтин телефон,ще се опитам все пак да кача няколко фотоса.Такива има в Интернет,в електронния вестник "Враца плюс", който публикува студията ми пръв,почти веднага след нейното написване.Колкото до побратимяването,имах глупостта да започна преговори за това с кмета на родния ми град Враца,един гербаджийски хрантутник,абсолютно ограничен и некомуникативен,чиито абсурдни искания за гостуване на италиански разноски(преди изобщо да бъде подписан акт за побратимяване),учуди и поотврати Лука Серугети от тази идея и от българската политадминистрация.Но може би е време да се заемем отново с тоя почин - с друго селище от българска страна.Благодаря ви отново за мненията и допълненията.Ще се радвам,ако хвърлите око и на най-новата ми статия " Герои и чудовища".Сърдечни поздрави на всички:Милена
цитирай
13. leonleonovpom2 - С благодарност за откровението...
14.07.2018 14:58
С благодарност за откровението!
Да, вижда се ,че не сте начинаещ автор!
Аз усилено се занимавах не с история на България, , както сега, а на Рим И то на Римското владичество по нашите земи
И попаднах на интересни неща, че имаме връзка с римляните! Първоначално взех да търся подобните думи в италиански и Български! Смятах да издам речник на подобните и еднакви думи в двата езика! За съжаление, почти готовия материал го откраднаха, не знам подбудите, заедно с други неща?
Но реших, че е некоректно, ще се опонира ,че еднаквостта е от Възраждането насам И се насочих към латинския И направо се удивих! Намерих четири хиляди думи-много от тях базисни в езика- съм, сядам, виждам,уста, око, и още хиляди ! Във Френския са дори повече, но не им обръщах внимание до момента!
В издадения материал отправих апел към специалистите, лингвисти , да обърнат внимание на този факт Но кой ли от тях го е прочел-тематиката беше специфична!
Никак не се връзва с конвенционалната ни история ?
Българите, ако са такива ,за каквито ги представят, латинският би трябвало да е терра инкогнита за тях! Той дори не е официален вече в ИРИ през 681 година!
Няма логика, освен една-общ произход на езика Но той отново противоречи на версията за произхода ни!
Разбирам, че живеете в Италия, в едно прекрасно място Бил съм и в Бергамо, Мшлано... Спомням си ,че се справих със слънчевия часовник при определяне на географски ширина и дължина ! Независимо, че имаше учител по география...

Ако представлява интерес, проучете този въпрос -близостта на думите в Български и италиански Би могло да се добави и латински!
Така ще се прояви и разликата в самостоятелното развитие на двата езика от латинския!

Хубав ден!
цитирай
14. milenavarbanova9 - към leonleonovpom2
14.07.2018 16:00
Напълно прав сте."Древногръцкият" е всъщност тракийският език.Латинският е сплав от дарданския тракийски диалект (езикът на Троада) и езика на латини и сабини,които,както и всички италийски народи,имат тракийски и български произход.Пиша по-подробно за това в книгата си "Връх България"(2016),но в нея давам сравнително малко езкови примери.През двете изминали години доста се занимавах със сравнителен анализ между българския,италианския и сицилианския(посредством речник на сицилианския език) и се убедих ,че съответствията са пълни не само що се отнася до лексиката,но и до морфологията и синтаксиса.Италианският силно напомня западнобългарските диалекти,но,разбира се изминалите 35 века (откакто тракийските заселници са дошли на Апенините и по островите) са оказали своето влияние и са отдалечили българския/тракийския от италийските диалекти.Открих обаче някои " ключове" - начините,по които са се видоизменили думите в италианския.Колкото до сицилианския (сикански),древният му праобраз е удивително идентичен с архаичния български.За куриоз думата за "овца" е "краста", а тъкмо така някогашните българи са наричали овцете и стадата си - апотропагично,уж пренебрежително,за да ги предпазят от зли сили." Чуколи" пък са чукли - скали с ообена форма на издължен конус с тясна кръгла основа
И пр.и пр.
Ние,българите,просто трябва да се събудим и да се очистим от всички мръсни лъжи за миналото си.В Древността не е имало по-велик народ от нашия.Дано умът ни дойде!Дано Бог ни запази!
Желая Ви всичко най-добро!Милена
цитирай
15. andorey - Здравейте, Милена, поздравление ...
16.07.2018 17:02
Здравейте, Милена,

поздравление първо за това, че сте достигнали до историческата истина за нашия произход. Забелязал съм че при всеки човек това е индивидуален процес, затова и не се наемам да гадая как се е получило при вас.
Много интересно, мъдро и увлекателно написано, така като ще пишат и говорят всички българи, веднъж разбрали истината за техния произход и древна история.
Тук в блог бг беше сериозен форум за дискутиране на нашата история, но все още има читави хора. Поздрави!
цитирай
16. krumbelosvet - Поклон и сполай ти
13.08.2019 14:08
Чудих се, дали да си призная, че ме разплакахте.
Да сте жива и здрава, вие и семейството ви!
И дано се смилят Небесата над българите и България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenavarbanova9
Категория: История
Прочетен: 774734
Постинги: 328
Коментари: 1804
Гласове: 1896
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031