Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2018 09:05 - Константин Велики и Никейския събор
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1394 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.10.2020 22:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Възникването на църквите в самото начало е народно движение и разпокъсаността на християнските общности води до различни християнски практики и разбирания. Константин Велики, който не е християнин, но чиято армия се състои предимно от скити и хуни, голяма част от които са вече християни, обявява религията на войниците си, които му дадоха цялата империя, през 325 за официална и единствена и свиква в Никея първия събор, на който да се установи единна догма на християнската вяра. Тогава главните догматични различия се свеждат до три:

 Никейското верую: Владиката на Александрия, Александър, и неговият умен дякон и даровит оратор Анастасий проповядват, че Исус е равен във всяко отношение на Бога и затова е съществувал винаги. В писмо на патриарх Фотий (810-893) до цар Борис, ГИБИ 4 63, се казва съборът „...със свещените си решения изяснил, че Синът и словото Божие е единосъщен, единоестествен и присносъщен с родилия го Отец и има същата власт и господство, както учат Свещеното писание и общото учение на благочествуващите.“ Затова се казва, че привържениците на тази вяра са изповядали „единосъщието“ и били наричани „монофизити“. От старите автори този израз се употребява като еквивалент на никейското верую.

 Арианското верую: Александрийският свещеник Арий смята обаче, че е имало време, в което Исус не е бил роден, и че не e равен на Бога баща, както твърди Анастасий. Светият Дух е изпратен от Бога чрез Исус да освети вярващите.

 Веруюто на Евсевий Никомедийски: „Ние вярваме в единния Бог, всемогъщият баща, създателя на видимите и невидимите неща и в единия Исус Христос, Божата дума, Бог от Бог, светлина от светлина, живот от живот, единствения роден син, роден преди всички създания, който е роден от Отца преди всички времена.“ Евсений (340-30.9.420) че хората не могат да определят същността на Исус. Всъщност това верую не се различавало от първоначалното мнение на Анастасий.

 Мнозинството сякаш се обединява около Анастасий и осъжда Арий на заточение, но се вдига страхотна кавга между делегатите и в края на краищата Константин налага решението си. В Църковната история, преведена от Петрович и Гога през 1855 от гръцки на славянобългарски в Белград, на стр. 57 намираме нещо много интересно:

 „...И първо прочетоха Ариевы-те догматы, и садраха предъ сичкы-те книгъ-тъ, коя то содржаше тиа, от кое-то съ повдигна толкова жестоко любопрение, щото съ понуди самодержец-атъ да возбрани с воины, кои-то съ любопряха безчинно, и слушаше с беззлобие, ако и да не знаеше точно Елинский-атъ языкъ, и съ стараше да уварди благочиние-то.”

 Забележете, роденият в Илирия, Константин Велики не говорел гръцки или поне не е говорел достатъчно добре гръцки, за да разбира споровете. Значи гръцкият не му е майчин език. А какъв език е говорел? Езика на народа си – български!

 Оттогава насетне ще видим Източната църква подчинена на владетеля, което не важи за Западната. По-късно отхвърлянето на арианското учение се вдигнало и Арий бил помилван, въпреки че умрял през 336 при мистериозни обстоятелства. Но преследването на арианите по политически причини, изтъквайки верските като предлог, ще съпътства историята до днес. Арианите са наричани най-често от гръцките писатели варвари, тоест нехристияни, което, както видяхме, не е вярно. Впрочем Раковски вижда в санскритската дума бърборя, тоест говоря неразбрано, корена на думата варвари (бърбори). Тя не е гръцка дума.

 Евсевий Никомедийски (…341) е от рода на Константин. Сестрата на Константин, която е съпруга на Лициний, го препоръчала да стане патриарх на Никомедия, тогава център на Източната римска империя. Лициний претендира за престола и се налага Константин да води война за отстраняването му. По тази причина, тоест по вътрешно-политически съображения, Евсевий е обвинен, че се преструва, че приема никейското верую, а всъщност е арианец, е заточен, но след време реабилитиран, та дори Констанин приема от него християнството.

 По време на гражданската война с Лициний в Илирия са разрушени много църкви. Константин, който е роден близо до Ниш, се погрижил да ги възстановят и да построят нови. Той строи и една в Сардика, Хагиа София, която става толкова прочута, че хората започват да наричат града на нея, София. С тази задача той натоварва роднината си Евсевий (…341), когото по-късно прави и митрополит на новопостроения Рим, който много стари автори наричат Цариград. При старите автори това име се среща паралелно със старото Византия и с новото Константинопол.

 Едно извънредно важно за българската история сведение ни е дадено от архиепископ Теофилакт от Охрид (1089-1126?), Ценов (2000) стр. 114:

 „...Тимотей, Комазий, Етимазий, Евсевий и Теодор напуснаха Никея (след синода в 325) и се върнаха в отечеството си в Солун. След това напуснаха и Солун и отидоха в Тибериупол, който се намираше на север от Солун. Тимотей станал епископ на Тибериупол (днешния град Струмица, споменат от Тит Ливий под името Астраион поради това, че в него е живял пеонският народ на астрите).

 Тези светии, които отдавна били умрели, се появили по времето на българския цар Михаил на мястото, където били погребани и правили чудеса. Щом това стигнало до ушите на българския цар Михаил, той заповядал да им се издигне храм в Брегалнишката епископия и там да се поставят мощите им. С тази работа бил натоварен благородният българин Таридина, Твърдина (на латински Константин). За този божи храм бе определено отделно духовенство, което бе обучено да слави Бога на български.“

 Оттук разбираме в каква традиция българският владетел Михаил е искал да поддържа християнството в България, в тази на Евсевий.

 Идеята Михаил да възобнови и подсили духовното влияние чрез духа на старите български светци в Брегалница ще се използва от Асен и Петър

отново чрез появата на духа на свети Димитър в Търново в навечерието на въстанието пак със същата цел: независимост на България.
 
Откъс от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image
 






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959473
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031