Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2011 18:49 - ЗА ВАПЦАРОВ, ПЕНЬО ПЕНЕВ И ПИСАТЕЛСКИЯ СЪЮЗ
Автор: bosia Категория: История   
Прочетен: 8063 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 18.10.2011 18:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И Пеньо не признаваха. Парадирал с работническата си професия!? Идваше в София и в СБП /Съюз на бездарните писатели, както ги наричаше той/ с ватенка. Кръстиха го Поетът с ватенката. Това дразнеше „корифеите” в Съюза. Беше единственият работник между поетите. И точно това им се струваше подозрително. Както Вапцаров на времето. Изобличаваше ръководството, че потънало в разкош, с плюш и персийски килими. Спели до обяд и тогава идвали на работа. А той ставал в шест, за да бъде навреме на скелето. Че и на работа не идвали, когато някое от кучетата им е болно. Самозабравили се! Викаха го пред ръководството-да го вразумяват. Да не води в „Бамбука” медицински сестри и сервитьорки от Димитровград, че били курви. А той дръзко им отговаряше:Курви са жените ви, по-млади от вас с по трийсет години. Че и от дъщерите ви от предишните бракове. Чакат ви да пукнете, та да си поживеят сами, свободнов апартаментите, вилите и колите ви. Да обиколят Европа и света с авоарите ви в чужди банки и тлъстите ви спестовни книжки.” Когато му припомняха, че не е член на Съюза казваше: „Да ви пикая на Съюза! Вас като ви приеха да не би да станахте по-талантливи? Същите бездария си останахте както преди! Щом вие сте членове, мястото ми не е там!”

Имаше остър език. Особено когато пийнеше. Бунтар беше! Не позволяваше да го настъпват и иронизират. Затова го мразеха! Казваше им всичко в очите. Чуждите радиостанции го четяха в ефир, анализираха го, хвалеха го като новатор. Изтъкваха, че е единствения поет-работник у нас, а това дразнело „работническата класа” и вождовете, управляващо страната от нейно име. Изпаднал в немилост, преследвали го. Внасяха политически елемент в биографията му. Защо именно враговете на класато го венцехвалят?

Като студенти-литератори често се събирахме в квартирата на „Кучетата”- Манол

 

 

 

 

 

 

 

 

Манов, Мишо Белберов, Георги Узунски и поне още десетина начеващи поети и белетристи, живели преди в този дом на ул. „Св. Иван Рилски” № 30. Там идваха още: Марко Ганчев, Константин Павлов, Кольо Инджов, Анастас Стоянов, Младко Башев, Любо Левчев, Данчо Василев, Чавдар Стефанов, Сашо Миланов, Благой Димитров, Петър Караангов, Христо Фотев, Богдан Митов, Димо Боляров, Петър Алипиев, Атанас Мочуров и кой ли още не! Събирахме се на импровизирани литературни четения, на които всеки носеше новите си стихове /бяха предимно поети/. Още необработени, с грапавини по тях. Четеше ги, а ние си водехме бележки съвсем добронамерено, коментирахме ги-какво не ни харесва, къде се препъваме, коя дума не е поетична-да се замени и пр. Но казвахме и какво ни харесва. Поетите си отбелязваха тези забележки, поправяха и преработваха стиховете си докато се получи „единство между форма и съдържание”, както ни учеха в Университета. И на следващата сбирка четяха първо поправените стихове и после новите.

На едно от тези четения заварих там и Пеньо. Дошъл да предлага стихове по софийските литературни редакции и Радиото.ако минат. Всеки от тях четеше поред, както бяха насядали. Любо Левчев се назлъндисваше нещо или се притесняваше от „батковците”. Беше абитуриент или току-що завършил гимназията, облечен още с ученическата си куртка, прав до стената. Прескочиха го. Пеньо беше последен, оставен „за десерт”. За първи път го чух с един ранен вариант на поемата му „Дни на проверка”. Знаеше всичко свое наизуст, печатано или не. Нищо не четеше. Рецитирането му беше изпълнено с нерв, хъс и патос. Поемата, претърпяла още много редакции звучеше тогава съвсем различно от последния и вариант. Направо антипартийно! Нямаше го това „мен Партията ме пренесе ей така!” Как така? Тези две думички нищо не казват! И откъде го е пренесла? Стои като кръпка. Някак самоцелно, за да спази римата и ритмичната стъпка, темпоритъма на стиховете? Привнесъл го беше механично. Както и още зве кръпки-ни в клин, ни в ръкав. За „партизанските огньове” и „Партийните директиви”. Пълна боза! За да види поемата му бял свят. Защото беше чудесна и не биваше да умре неотпечатана. Мнозина поети /най-вече/ правеха подобни компромиси със съвестта и таланта си, за съжаление. Дори и непримиримият и твърд Пеньо успяха да сломят. Значи е бил поставен на неустоим натиск. Но истинският Пеньо беше в онзи първи вариант на поемата, която чух в квартирата на „Кучетата”. Огромната му неподстригана къдрава коса като, на меринос, се тресеше, той жестикулираше, вживяваше се в текста, палеше се. Жилите на врата му се изопваха, лицето му червенееше. Изправи ни косите! Изпратихме го с ръкопляскания. Мнозинството от поетите не умеят сами да рецитират творбите си. Четяха ги някак равно, монотонно, без нерв и възбуда, която да предадат и на слушателите си. Той беше много по-различен от тях, сякаш роден рецитатор. Поканиха отново Любо да чете, а той притеснено: „Е, как след Пеньо?”

Чувахме по-късно в кафенето, че бащата на Пеньо бил земеделец от опозицията-николапетковист. Минал през концлагерния ад, загрубял и необщителен, с тежък характер. Че Пеньо никак не се погаждал с него. Затова избягал от Добромирка. След бригадирстването си на гара Раковски се върнал отново да строи Димитровград.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Там при едно литературно четене го открива Георги Джагаров, който водил група млади поети като председател на Кабинета на младия писател. Строителите изслушали двама-трима от тях. Навярно им се сторили скучни и съвсем далечни от техния бит и започнали да шумят. Джагара ги ромолил да изслушат и останалите поети. В дъното на залата, до вратата, се чувало все по-стройно скандиране: „Пеньо, Пеньо…” Джагара се обърнал към първият секретар на ГК на Комсомола, който седял до него на масата с червена покривка и букет с цветя. Попитал го: „Какъв е тоя Пеньо?”  Оня махнал пренебрежително с ръка: „Абе  един рошав ненормалник, дето се мисли за поет.” А Оргий отсякъл: „Вокс попули-вокс деи!” и го поканил на сцената. Излязъл Пеньо на катедрата с разкопчана риза и бухнала коса. Рецитирал свои стихове. Работниците го аплодирали бурно. Не чакал покана, продължавал с нови стихове. Джагара стоял като хипнотизиран, обърнал се към секретаря, изкрещял му: „Ти си ненормалник! А тоя-и го посочил- е завършен поет!”

Вечерта се запили в гаровия ресторант / и двамата обичаха чашката/. Пеньо донесъл цикли стихове. Джагара ги изчел още във влака, подбрал най-добрите от тях и ги занесъл в София на някакъв познат печатар, който на американка /стар модел печатарска машина/ на вестникарска хартия. Извъртял двайсетина книжки, подвързал ги. Оргий знаел, че цензурата няма да ги одобри и ще ги спре. Прескочил я. Пратил половината книжлета на Пеньо. Останалите разнесъл по литературни редакции и издателства за публикуване и издаване на нормална стихосбирка. Заради това му своеволие едва не го изключиха от Партията и не го изгониха от Кабинета на младия писател, който оглавяваше. После работите му потръгнаха. Изхитрил се. Причакал веднъж ескорта на Тодор Живков в Искърското дефиле където уж ловял риба, махнал на първата кола, в която, за негов късмет, бил „вождът”.

Някой от охраната го познал/ или такъв бил сценарият им/. Живков наредил на шофьора да спре и го качил в колата си. Оттогава Джагара потегли нагоре в йерархията на Съюза и стана председател на СБР след смъртта на Димитър Димов. Той изтегли Пеньо в София, назначи го в „Стършел”. Но столичната атмосфера не му хареса и Пеньо се върна отново в Димитровград, където го назначиха в местния вестник „Димитровградска правда”. Там вечер постилал дюшек на пода и спял в редакцията. Веднъж някакъв инструктор на ЦК на Комсомола, командирован в Димитровград по някакъв повод , се запознава в редакцията с Пеньо, чете стиховете му и се сприятеляват бързо. Като се връща в София, инструкторът пише докладна записка до ЦК на Комсомола. Описва мизерията, в която живее един талантлив поети моли ЦК да му задели някой лев, за да се облече в костюм, бяла риза и вратовръзка. Да си наеме квартира, да си купи легло, гардероб, библиотека, собствена пишеща машина и пр. Да не ходи с ватенката като бараба. ЦК на Комсомола се вслушва в молбата му  и пращат на Пеньо една солидна сума пари, като упоменават в писмо за какво точно му ги пращат. Получил Пеньо парите, влязъл вечерта в гаровия ресторант. Поискал от управителя да заключат вратата и кой каквото иска да яде и пие-Пеньо плаща! Така и станало. На зазоряване Пеньо платил сметка около 2 000 лева. С надписването на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

келнерите, естествено. Но още на следващия ден в ЦК на Комсомола вече знаели как Пеньо прахосал парите. Пращат отново инструктора, за да научи верен ли е сигналът, който получили. И ако е верен да го смъмри и да каже, че повече жестове от ЦК на Комсомола да не очаква, защото не ги заслужава.Изслушал Пеньо тирадата чу и го попитал: „ Абе вие тези пари на мен ли ги дадохте? Защо не ме оставите сам да реша как да ги харча? Тези хора, на които платих сметката знаеш ли колко пъти са плащали моите сметки? Веднъж и на мен да ми стигне ръка да ги черпя, а ти си дошъл да ме хокаш тук! Ами тия същите хора ме вдъхновяват да пиша за класата. Кажи от мен едно „Благодаря!” на шефовете си, че ми дадоха възможност и аз да платя сметките на хората, които до вчера плащаха моите сметки!”

Георги Караславов, тогавашният председател на СБП, вдигнал скандал в ЦК на Комсомола-защо не са го питали него заслужава ли тоя хаймана и пройдоха такъв жест от тях… .

Което е право и никой не може да отрече и оспори, Оргий беше единственият защитник на Пеньо, остана му приятел и меценат до трагичната му смърт. Пеньо, който беше бунтар и нихилист, беше и с чувствителна и ранима душа. Не издържа на тормоза, на който системно го подлагаха, само защото беше по-талантлив от враговете си и не им мълчеше. А езикът му бе остър, поболяваше ги. Как не го наричаха вече.: „пиянде”, „пройдоха”, „хаймана”, курварин”, „клошар” и какво ли още не. Плюеха по негов адрес, защото говореше и пишеше каквото мисли!Не разрешаваше други да мислят вместо него! При него нямаше дипломация, полутонове. Ненавиждаше „послушковците” и „дупедавците” с бездарни „стихосбирщини”. И също като Вапцаров не беше член нито на БКП, нито на Съюза. Казват, че имал много опити за самоубийство. Аз знам само последните три в Димитровград. Двата пъти успяват навреме да го откарат в болницата, спасяват го. Третият път се заключил, за да не могат да го спасят. Откриват го мъртъв на сутринта. Когато на гарата се събират три влакови композиции и тримата машинисти надуват сирените на локомотивите, изразходват цялата пара и остават на гарата, за да заредят. Целият град разбира за трагичния му край. Но и с местното партийно ръководство той е на нож, не се разбират. Забраняват поклонение и всякакви сантименти нито подобаващо погребение за него. Закопават го тайно в кучешките гробища извън града като самоубиец И чак тогава съобщават за смъртта му.в София.

И неговите стихотворения минаваха от ръка на ръка. Преписваха ги от приятелите му по редакции и кръчми, разпространяваха ги по университети и училища. Когато нашумя съвсем и нямаше как да го потулят и крият му издадоха луксозни стихосбирки обшити с плат, с грамофонна плоча със собствената му рецитация на поемата му, която беше далеч по-слаба от първата, която чух. Сякаш беше уморен и обезверен от битките с партийната номенклатура и овластената посредственост. Пренесоха костите му на гарата, изваяха му паметник. Макар и вече мъртъв, той извъртя, спретна на членовете / в прекия и преносен смисъл/ такъв ужасен номер-влезе в учебниците като Вапцаров, а моралните му убийци останаха извън тях. Нито Ботев е бил член на Книжовното

 

 

 

 

 

 

 

 

 

дружество в Браила-първообраз на Писателския съюз, нито Дебелянов, нито Вапцаров и Пеньо Пенев станаха членове на Съюза. А колко бездарници млязоха в него през комунистическото безвремие? По извънлитературни съображения! Партийни активисти, ченгета и доносници, журналисти, фейлетонисти, очеркисти, любовници, които правеха кариера по „вагинален път” и жиголо на похотливи престарели „поебеси”. И какви ли още не. Косата ми настръхва като си спомня за това падение! Те никога нямаха собствено мнение, своя позиция, принципи в живота  и в литературата. Всички бяха хора на някого, имаха гръб в ЦК на БКП или в ДС. Живееха в стадо, в което им промиваха мозъците, използваха ги като маши за обработване на общественото мнение и съзнание. Не бяха личности, нито „глас и съвест на епохата” като Пиньо и Вапцаров. Заради което ги презираха! Защото нямаха воля и сили да бъдат като тях!

Някой да е чувал в друг творчески съюз Държавна сигурност да раздава генералски и старши офицерски чинове и пагони? Не сте  А в СБП имаше и такива циркове и пародии! Генерали бяха Богомил Райнов, който предаде баща си-Николай Райнов, за да го изключат от партията и да му отнемат катедрата по история на изкуството в Художествената академия и да я дадат на него. Той да заеме мястото му!?! Изрод! Павел Вежинов, който считаше само партийните членове за хора, според думите на друго ченге в Съюза-Борислав Бойчев, който твърди, че докато е бил още под пагон е чел досието на Павел, а там пишело, че преди 9.1Х.1944 г. бил доносник на Обществена безопасност на Гешев!? Генерали бяха още Димитър Методиев-„бригадирският поет”, сътрудник на Тодор Живков в ЦК на БКП, Веселин Йосифов /Весо Кучето/, литературен критик и гл. редактор на вестник и списание „Антени”- органи на ДС и МВР, Костадин Кюлюмов-отговорник по линия на ДС за Съюза на писателите и един от основателите на Шесто управление на ДС. Твърди се за още двама, но аз не го допускам. Единият дори не е ходил войник! Какъв писател беше Коста Кюлюмов?Поетът-баснописец Банчо Банов, син на достойния генерал Рафаил Банов, убит на 9.1Х.1944 г без съд и присъда не бе допускан до спициалните екскурзии на СБП в капиталистическите страни. Кюлюма му издейства визи за Западна Европа и другите континенти, а Банчо му пишеше книгите. Записвал се на касетофон, а Банчо го оформя литературно. Сключиха сделка! Сценарият му в сериала „На всеки километър написа Джери Марков. На когото той прати убиеца в Лондон с чадъра със змийска отрова. Убийството му беше подарък за рождения ден на Тошо Правешки! Още поне 40-50 души, членове на СБП бяха полковници, подполковници и майори от ДС. Били са „на ясла” и там!

Съгласен съм с Виолета Къшлова досиетата от архива на Велко Палин да бъдат разсекретени, за да станат публично достояние, да научим кои са били моралните убийци на Вапцаров. Подкрепям я напълно! Но да разсекретят и досиетата на писателите-членове на Съюза. За да разберем кои са доносниците и убийците на Пеньо Пенев. Че и нашите досиета, на жертвите им, мъчениците на режима им, та поне да научим кои са ни топили в ДС, за да ни уволняват дисциплинарно и да бъдем обричани

 

 

 

 

 

 

 

 

 

на хронически глад и мизерия цели десетилетия! Защото бяхме непокорни и неподкупни! Защото не успяха да ни оцапат в мърсотията си.

Но за „досиетата” и „документите” изфабрикувани в имперската канцелария на българомразеца Александър 111 /синът на освободителя на крепостното селячество, заради което е наречен Освободител, а не защото е освободил България, която проектирал за Задунайская губерния/  в Санкт Петербург, нито тези, изфабрикувани от КГБ в Москва са достоверни . Всички са фалшификати! Кой нормален човек ще повярва, че цар Борис 111-Обединител е агент на Коминтерна!?! Господи-Боже, каква безсрамна гнусотия? Че чак ядосали другарката Къшлова, възмутена, че партийни членове-комунисти защитавали царя!!!

Само който не познава и не помни царя Обединител на нацията, за когото цял народ плака /това най-много дразни Русия-царска и болшевишка, която не иска обединена България!/  може  да вярва на подобни глупости! ГПУ, НКВД и КГБ му устроиха гри атентата и накрая го отровиха! Как може Виолета Къшлова да вярва фанатично на тези нелепости? Кой и плаща за това интервю? Множествената и склероза, това безнадеждно заболяване  и помътненото и съзнание или изпълнява задача на Москва? За защитата на Вапцаров-поздравления! Но за нелепостите срещу царя Обединител-възмущение и Презрение!

 

София, 10 май 2011 г.

 

П.П. След разстрела на Антон Попов бременната Росица се омъжва за детския писател Асен Босев. Той осиновява сина и. Благороден жест! Но сменят годината на раждането му, за да вярва, че е син на Босев. В ЦК на БКП, обаче, знаят кой е истинският му баща. Затова така грубо го лансираха на високи постове в СБП. Росен не блестеше с талант. Но живя в мир и съгласие и със себе си. Пропи се. Самоуби се при странни обстоятелства.

Гордея се, че не бях член на казионния СБП. Пренебрегнах многото облаги, които това членство носеше, за да се  съхраня чист и неопетнен. Нямах стадно чувство, живях самотно, платих скъпо, с два инсулта несъгласията си с властта на комунистите. Но нямам нито едно изречение в книгите и публикациите си, от които да се срамувам!

Колко са българските писатели, които писмено могат да декларират същото.
Край

Стоян Йорданов

                                 




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. minavamottuk - Благодаря на автора...
18.10.2011 18:59
време е да се говори,ккъсно е да се промени миналото ,но за бъдещето има надежда все още...защото сме живи...
цитирай
2. injir - Истината. Такава, каквато е.
18.10.2011 23:17
Истината. Такава, каквато е.
цитирай
3. inel379 - За големите винаги е вълнуващо да научиш нещо повече!
19.10.2011 18:16
И то винаги е повод за размисъл...
Благодаря за постинга!
цитирай
4. kleotemida - Не си ми от любимите дисиденти :), но ...
23.09.2012 13:31
Не си ми от любимите дисиденти :), но Благодаря за постинга!

Може би не е зле да започнат да преиздват биогрфиите на българските поети и писатели, но в цялата им пълнота. Кой какъв, защо и как... Явно, че ще "замирише", но съгрешилите се нуждаят от прошка, от чисто християнска прошка, а при премълчани грехове, няма какда се получи. А пък тези устоялите - имат нужда от признание и поклон - чисто човешки. Но не съм сигурна, че ще го доживеем... поне това поколение, което изнесе цялата антикомунистическа "революция" и целия преход на гърба си. Може би така ще си отодем с отворени очи за истините, които и днес продължават да се подменят със сурогати.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7551148
Постинги: 3282
Коментари: 8162
Гласове: 6204
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031