Постинг
14.09.2019 21:38 -
Малко се забавих... 14.09.2019
Знам, знам. Доста несериозно толкова бързо да прекъсна ежедневанта верига от блогове, за жалост нямам оправдание за това. Наистина не ми идваше абсолютно нищо. Нямах нито идея за какво да пиша, нито план или каквото и да е...
Изгубих я...моята мотивация да пиша. Прекалено много неща имах да свърша последните няколко дена, и зарад итова изгубих както мотивацията така и сънят си...
Ще започна от всичко изпуснато.
Имаме две рибки. Златна- Коуди и Бета - която аз наричам Аркадий, но не съм сигурен какво име всищност избрахме.
Успях да се видя със семейството си, което пристигна чак от Русия.
Отново спах по влаковете. До София, до Костенец, до Пловдив... всеки следващ път когасто ми се налага да преспивам във влака съжалявам, зча това че не си взимам от онези меки възгласвници за врат...
Отново го доказвам...нямам нито за какво да пиша, нито нещо интересно се е случило...
А си спомням,, когато пишех без да се замисля, когато създавах разкази с всяко чувство преплетеное в няколко реда, когато си играех с измислени герои и нямах проблем да създам всичко от живописната градска картина, до характера на героите...което ме навява на мисълта за мозъка - система създадена от милярди неврони, свързващи звена и поточни линий, позволяваща мисълта и всяко сетиво...отговаряяа за две трети от чувствата на хората - най-сложната система в познатият ни свят...и все пак нищо не мога да родя...
Изгубих я...моята мотивация да пиша. Прекалено много неща имах да свърша последните няколко дена, и зарад итова изгубих както мотивацията така и сънят си...
Ще започна от всичко изпуснато.
Имаме две рибки. Златна- Коуди и Бета - която аз наричам Аркадий, но не съм сигурен какво име всищност избрахме.
Успях да се видя със семейството си, което пристигна чак от Русия.
Отново спах по влаковете. До София, до Костенец, до Пловдив... всеки следващ път когасто ми се налага да преспивам във влака съжалявам, зча това че не си взимам от онези меки възгласвници за врат...
Отново го доказвам...нямам нито за какво да пиша, нито нещо интересно се е случило...
А си спомням,, когато пишех без да се замисля, когато създавах разкази с всяко чувство преплетеное в няколко реда, когато си играех с измислени герои и нямах проблем да създам всичко от живописната градска картина, до характера на героите...което ме навява на мисълта за мозъка - система създадена от милярди неврони, свързващи звена и поточни линий, позволяваща мисълта и всяко сетиво...отговаряяа за две трети от чувствата на хората - най-сложната система в познатият ни свят...и все пак нищо не мога да родя...
Няма коментари