Научи ме, Господи, на пътя Си и ще ходя в истината Ти; дай ми да се страхувам от името Ти с нераздвоено сърце. /Псалом 86:11/

      Молитвата на човек много слаб, несигурен и без вяра в себе си, среща трудности не само отвън, но и вътре в себе си.
    Той се страхува, че поради вътрешното неравновесие, може да падне и да загуби правилната насока на своя житейски път.     І. МНОГО ВАЖНО И НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ПОЗНАВАМЕ!
    Нашият, християнски живот, е живот на вяра. Но ние трябва да знаем, че ни е необходимо знание. Колкото повече е знанието ни, толкова повече сме уверени в нашите постъпки. Тогава те са правилни.
    Затова още в началото, първите християни повярваха в християнското учение на апостолите. А те познаваха Спасителя на света и техен Учител от лично общение. Той ги бе научил на много неща. Те бяха видели всичко, което Той вършеше и знаеха много и получиха солидни знания, защото Исус беше всеки ден с тях и ги поучаваше.
    След Неговото възкресение и преминаването Му от тази земя в небето, те останаха на земята, но имаха познание и вяра за пътя, по който трябваше да преминат. Те бяха научени от Него, имаха силна вяра в Него.
    Апостол Петър беше се отрекъл три пъти – Исус само го погледна и Петър плака горко.
    Но след този момент, след като Исус възкръсна, Петър напълно се промени. Срамуваше се от своята постъпка, имаше вече силна вяра и пълно упование в Исуса Христа.
    Той, а и всичките апостоли, имаха силата и вярата, които им беше оставил и обещал нашият Спасител. Затова и вярващите имаха доверие към тях. Те бяха научени от най-великия Учител.
    Да не забравяме, че знанието възгордява. Човек със знание може да си въобрази, че е на по-високо стъпало от другите, а понякога може да мисли, че е и над Словото.
    Това е една голяма опасност, но с Божието Слово, ние можем да  победим гордостта.
    След познанието за Бога, най-голямо значение е знанието за човека и знанието за самите нас. Старите гърци казват: „Човече, познай себе си!”
    Когато искаме да видим какво представлява нашата външност, ние отиваме до огледалото. В него се отразяваме напълно.
    Но, когато искаме да познаем вътрешния човек, повечето хора нямат никакво познание за себе си. Други пък, когато открият необикновени, нередни неща, отклоняват вниманието си с шум и развлечения.
    За да разберем нашата вътрешност, трябва да вземем друго огледало – това е Божието Слово.


    ІІ. НАШЕТО СЪРЦЕ Е РАЗДЕЛЕНО!
    Един писател пише: „В мен има двама: единият е скромен, а другият е горд. Единият е съкрушен от греха си, а другият не иска да се покае и се хили. Единият обича ближния си, като себе си, а другият търси слава и богатство.
 Гордостта е това, че ние не знаем какво искаме. Но когато четем Словото Божие, ние знаем, че трябва да угодим на нашия Бог.
    Преди да се покае, апостол Павел твърди, че беше непорочен пред законите и все пак, беше пълен с омраза към църквата и разрушаваше много семейства. Това непорочностли е?
    Нашето вътрешно разделение се доказва. Понякога ние не знаем какво правим, а знаем кое е право и все пак не се решаваме.
    Пилат вижда, че Исус е прав и невинен, а и жена му го съветва да го пусне. В същото време тълпата отвън реве. Пилат изтръпва. Ами какво ще стане, ако го наклеветят пред императора в Рим? Кой път да следва? Съвестта си или да спаси кожата си, като се отрече?
    Аз мисля, че блудният син реши да се върне, когато се свършиха парите и настъпи глад.
    Той имаше два изхода: Или да се завърне у дома си или да отиде и да пасе свинете и по този начин да стане свинар. Може би господарят да се окаже милостив човек. Но, когато видя неговата жестокост, блудният син реши да се прибере при баща си.
    Вътре в нас има двоен човек. Единият обича Бога, а другият е плътски и го отрича, даже мрази Бога и обича греха.
    Ирод арестува и постави в тъмница Йоан Кръстител, но не го уби тайно и често слизаше долу при него в килията и с удоволствие го слушаше. Но, после, когато ходеше в стаята на Иродиада, той се променяше. (Мат. 14:9)
    Има хора, които си мислят, че са добри хора, когато имат добро настроение. Но щом като настроението е променено и те са съвсем други.  В такова състояние те могат да говорят неща, за които след това съжаляват, а ако не им е изгодно, могат и да отричат онова, което са казали.
 В такова състояние те даже се и карат с околните, като мислят, че тяхното мнение е непогрешимо.
    Много пъти ни изпълват чувства и мисли, които показват, че има един зъл човек в нас.
    Когато сме разгневени, ние се чудим на себе си или при изкушение усещаме, че злото ни влече на долу.  Когато сме ядосани, можем да извършим голямо зло, даже на този, който ни е близък и мил, а след това ще съжаляваме.
    Ето примерът с Юда Искариотски. – Когато беше с Исус, той беше най-довереното лице на нашия Спасител. Той беше касиерът на Него и Неговите ученици.
    Но, когато беше обладан от нечисти мисли, той стана предател за тридесет сребърника.
    Обаче, щом дойде на себе си, той осъди своята постъпка, отиде и се обеси.
    Но нека да се върнем малко по-назад.
    Пророк Йона беше много вярващ, но когато Бог промени неговия план, той се изпълни със злоба. Знаем, как той се опита да избяга от погледа и плана на Бога, и как Бог го срещна и върна за да извърши волята Му.
    Много пъти ние искаме да бъдем добри хора. Така ние посещаваме и помагаме на болни хора, които искат да бъдат здрави, но си остават болни.
    Понякога искаме да се молим, но в нас напира злото и злите мисли. Тогава ние трябва известно време да застанем в смирение пред Бога, до като изгоним лошите мисли от нас.
    Ирод Агрипа стои до Павел, който разпалено му разяснява любовта на Исус и го убеждава да се покае, защото царят живее грешен живот.
    Апостолът се провиква: „Царю Агрипа, зная, че вярваш на пророците!” А цар Агрипа му рече: „Без малко да ме убедиш да стана християнин.”. (Деяния 26:28)


    ІІІ. ИЗВОДЪТ ОТ ТОВА Е НЕПОСТОЯНСТВОТО!
    Една вечер един пастир срещнал пиян човек, който сурово му казал: „Виж какъв съм! Аз имам жена и деца, а по това време стоя по улиците и не зная къде съм.”
    Пастирът му казал, че причина за това е виното, което е голям враг на човека.
    Но пияният отвърнал троснато: „О, това не е вярно! То е много хубаво и е необходимо за доброто ми настроение.”
    Човек има желание за доброто, но няма сили за да го извърши. (Римл. 7:18)
    Такъв човек е с разделено сърце и прилича на ветропоказател, който се обръща на различни страни, според вятъра.
    В приказка се разказва за един твърдоглав съдия. При него идват да се съдят двама души.  Единият разказва своето становище и той му казва: „Вие сте прав!”.
    Идва след него другият и изказва своята позиция по делото.
    Съдията и на него казва: „Вие сте прав!”.
    Тогава станал един слушател и казал на съдията: „Не е възможно и двете страни да са прави! Едната трябва да е виновна!”.
    Съдията го погледнал и казал „И вие сте прав!”.
    При разделеното сърце, човек прилича на тръстика, която се люлее насам-натам. Такъв човек няма определено отношение, както към живота, така и към Бога, и към ближните, че дори и към себе си.
    Когато човек е добре, той е груб и нахален, но когато дойдат скърбите и болестите и действат унищожително, тогава човек губи и ума и дума. Изпада в състояние на пиян човек. Не може и да разсъждава.
    Човек, който е непостоянен, веднъж говори едно, друг път -  съвсем друго.
    Понякога е внимателен, но понякога става буен и враждебен.
    Разделеното сърце е много нещастно. Всичко изживява, като трагедия.
    И това е, защото то обича онова, което Бог мрази. В такова сърце царува   с е б е л ю б и е. То винаги иска да наложи своето „Аз”, а не това, което Бог иска.    
    И при катастрофите, голяма част от тях, се дължат пак на раздвоеното сърце! Статистиката показва и доказва, че в такъв момент, шофьорите мислят за странични неща и намаляват  внимание си в шофирането. А често, дори, тогава те имат и грешни мисли.
    Разделеното сърце прилича на гражданска война, която е вътре в човека. В тази война всичко се руши, всичко се ограбва и унищожава, но... това е вътре в човека.
    Едно време хората са били жестоко наказвани. При една от страшните присъди, връзвали краката на наказания за два коня, след което ги пришпорвали в две различни посоки, докато нещастникът се разчекне. Тогава човек престава да бъде цяло тяло, той вече не съществува.
Така става и с разделеното сърце.

      ІV.КОЯ Е ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА РАЗДЕЛЕНО СЪРЦЕ?
    1.На първо място това е   с ъ м н е н и е т о,  което дяволът успя да посее в нашите сърца.
    Съмнението в Божията добра воля. Човешкото сърце се раздели с Бога, но Бог не иска да се раздели с човешкото сърце.
Когато младият човек се съмнява или в поведението на своята съпруга, или в Бога, то тогава животът му става страшен.
    2.На второ място, за да бъде сърцето разделено, причината е  г р е х ъ т,  или желанието и любовта към греха.
    Във вселената има титанични борби между доброто и злото. Тази борба се пренася в сърцето на човека - алчността за богатство и слава, плътските наслади, грешните влечения...
    Голям пример за това е повестта „Гераците”.
    Старият Йордан Герака, знае, че в човек съществуват и доброто и злото. Но той не вярва, че злото, събрано в егоизма и алчността, може да изпепели човешката душа: „Той знаеше, че доброто и злото се излюпват в човека, както пиленцата се излюпват от яйцето, но той не знаеше защо именно злото се излюпваше в душите на неговите деца.”
     Помага ни и една притча за борбата между доброто и злото във всеки човек.
     Един стар индианец решил да разкаже на внука си за борбата, която постоянно се води между доброто и злото. Старият индианец казал, че доброто и злото са две животни, които живеят в нас.
     Едното е вълкът - на  з л о т о. Той е гневът, омразата, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост, егоизмът.
     Другото е овчицата -  на  д о б р о т о. Тя е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
     Всеки ден между тези две животни избухва огромна борба, за да победят и да властват над човешката душа, в която живеят.
     Тогава внукът погледна дядо си и го попитал: „А  кой ще бъде победител в твоята душа?“.
     - Това животно, което нахраниш! – отговорил стария индианец. 

      V. НО ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ Е СЪЗДАДЕНО КАТО ЕДНО ЦЯЛО.
    Нашият текст е молитвата на един, който познава себе си и своята голяма нужда – да получи неразделено сърце.
   Сърцето е царят на вътрешния човек. То е създадено за любов и приема любов.
   Ако няма любов, то се превръща в пустиня и е болно.
   То е създадено да бъде неразделено, цяло със Своя Създател.
   То трябва да може да обича предимно Неговото лице.
   Да не забравяме, че нашите сърца са разделени от греха.
   Те са създадени от Бога и за това ние идваме при Бога, за да ги направи Той отново едно цяло.
    Ние Не сме призвани за да бъдем ветропоказател, а ПЪТЕПОКАЗАТЕЛ на хората, които търсят и искат да намерят Бога.
    Когато запитали Александър Велики – как победил огромната персийска държава, той казал: „Аз никога не отстъпих!”. Той никога не се е колебал.

      VІ. БОГ ОЧАКВА ОТ НАС, ДА БЪДЕМ ВИНАГИ С НЕРАЗДЕЛЕНО СЪРЦЕ.
    1.”Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце!”         
    Антиох се срещнал в Александрия с пътници от римския стан, които го попитали, какво иска – „мир или война”. Антиох се колебаел. Тогава един от римляните му казал: „Преди да излезеш от тук, ти трябва да кажеш „мир или война”! Ако излезеш без да отговориш, ще те убием!”
    Вярващ брат срещнал един младеж и сърдечно му заговорил за вярата в Бога. Младият човек му казал: „Аз нямам нито вяра, нито безверие. Моето сърце е като чиста бяла книга.”  
    Братът веднага му отвърнал: „Внимавай да не би Дяволът да напише върху твоето сърце – тази бяла книга, своето име!” Младежът се позамислил и предал сърцето си на Бога.
    В Матей 18:19 четем: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат в Мое име, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на Небесата.”         

                                       
    VІІ. КАКВО ДА НАПРАВИМ НИЕ?
    Някои наблюдават себе си и се стараят със сетни усилия да намаляват своите вътрешни злини. Всичко е напразно!  Едно дърво не се премахва само като се подрязва неговия връх. Трябва да се изкорени основно.
    За да се промени нашето сърце, трябва да има едно бурно огнено решение и обещание пред Бога, за да се премахнат нашите желания за злото и развлеченията, които светът ни предлага. 
    При това, ние се насърчаваме, когато братя и сестри са получили едно цяло сърце и живеят в хармония чист и Богу предан живот.
    Божията благодат е, която ни спасява. Христовата кръв е, която ни умива от всеки грях.
 Когато отваряме сърцата си за Бога. Тогава Св. Дух  ги изпълни с Божията любов и ни очисти от злото.
    Но за да стане тази промяна, молитвата играе най-важна роля. Тя е връзката между Бога и човек.
    Бог вижда нашите вътрешни борби и знае вътрешната ни криза. Нека Му изповядваме греховете си.
    Само Бог вижда, какво става в човешкото сърце, в този момент!
    Настъпва смирението. Човек не може да се гордее пред другите, понеже вижда в себе си същите наклонности. Само че  т о г а в а   в   н а с   Б о г   п о б е ж д а в а.
    Нека да се стремим да бъдем винаги в общение с Бога. Тогава ние ще бъдем над себе си. Исус много пъти е употребявал това увещание: „Бдете и молете се!” 
    Никой и никога не може да бъде абсолютно сигурен в себе си.
    Затова трябва винаги да бдим, защото злото може и при нас да навлезе.
    „Който си мисли, че стои, нека  внимава да не падне!” (I Кор. 10:12)
    При вулкана Везувий има построена наблюдателница, за да се следи постоянно действието му, за да може да се предвиди, кога ще започне да изригва лавата от това опасно място и хората да могат да са известени за опасността.
    Така и ние трябва да бдим и внимаваме над себе си!
    Да  внимаваме за нашите мисли и чувства.
    Всичко това, по-тясно, ще ни свързва с Христа. Всяко охлаждане е много опасно. Нека да живеем тясно свързани с Христос.
    Когато се преминава през планините, особено през зимата, трябва да има непременно
водач, защото в буря или виелица може да настъпи объркване и загубване на пътя, а от там да последва и смърт.
    Също така и в нашия християнски живот, ние трябва да имаме водач, който да ни води по пътя към Небето, за да не сбъркаме пътя и да не би да се отклоним.
    Великият мъдрец Сократ е казал: „Аз знам, че нищо не знам, но има хора, които не знаят това.”
    Нека да не забравяме, че развличането и отвличането на нашето внимание, ни отделя от Бога.
    Това направи човека в Едемския Рай. Откъсна се от Бога, защото искаше да познае себе си,
но не чрез Бога, а като послуша Сатана.
    Исус ни казва: „Когато Ме потърсите с ЦЯЛОТО си сърце, ще ме намерите”   Човешкото сърце е непостоянно във всичкия си път.
    Исус ни предупреждава: „Не можете да служите на двама господари!” (Мат. 6:24)
    Ето защо  не можем да сме с раздвоени сърца.  Или ще обичаме Бога, или ще обичаме греха!
    Затова   в и н а г и   д а   о б и ч а м е   Б о г а   и  д а    б я г а м е   о т   г р е х а!
    Словото ни учи: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас!”  /Яков 4:7/
    Нека през целия наш живот, тук на земята, след като сме познали Бога, да се противим на дявола и да не допускаме той да заема мястото в нашите сърца.
    Тогава Исус ще бъде този, който ще обитава чрез Святия Си Дух  в нас, до тогава, докато ни отзове от тази земя.
                       Амин!

Пастор Симеон Попов