Започнахме пътуването в автобус – в едната посока, а го завършихме със самолет от летище Анталия… Аз, най – красивата жена на света видях един град, който дава необикновеното усещане за свобода, може би поради огромната си територия… Имах няколко обожатели , двама турци и един мароканец, но не си падам по подобни авантюри…
Пътуването беше дълго , но приятно. В Турция по пътя е интересно, защото има какво да се види винаги . А в Гърция е скучно да се пътува. Минах през Истанбул до Анталия, видях третия най нов мост над Босфора, осветен в червено – приказка. После продължихме и отстрани на Анкара сме минали, покрай луксозни магазини и хотели, там спираме, за да се изпишкаме в тоалетните и да пазаруваме. Накупих си този път съвсем не само халви и баклави – беше пълно с много видове трахана , кускус, сирена и кашкавали. Впечатли ме сергия със суджуци, викам си, следващия път ще се натоваря със суджуци и сирена. Локуми и баклава взех много, купих баклави три вида
и за награда ми дадоха четвърта … Едната е със шам фъстък, другата с орехи , третата с лешници. Трахана купих, защото баща ми лично правеше и обичаше, но толкоз много видове – взех само най простата, че другите не се знай кви са …
Купих масло, защото в България е много скъпо, а там е евтино – голям пакет половин кило.
Пристигнахме сутринта към седем в стария град на Анталия. Старинни улички и стари трамвайчета … На една бензиностанция се спряме и чакаме местните туроператори да дойдат , за да ни разведат по хотелите. Те ще ни предложат и местни малки екскурзии и забавления. Моят хотел се води част от хотелите Рамада, макар че не носи това име. Затова мен и хората от Рамада идва специална кола като трансфер да ни вземе … Хотелът се намира на 14 километра извън центъро … Рамадата е точно срещу моя хотел, а моят е предназначен специално за деца и семейства с деца, пълен с детски забавления , пързалки , децата пеят и танцуват , рисуват и имат аквапарк .
Оказва се , че дъртият дядо , който шофира маршрутката до хотела не знае точно къде се намира, та пита три пъти по телефона и те го упътват, най сетне го открива. Семейството за Рамада първо слиза и отива там, аз правя завой и ме спират на отсрещния.
Чакам във фоайето, нямало свободна стая, чудно хотелът се състои от много сгради като жилищни блокове, толкова ли няма една свободна … Гледам фризьорница в хотела , надничам , фризьорът го нема … Викам си , това е моят час настана, искам такъв добър и скъп фризьор да ми направи косата. Отсреща магазинът за сувенири отваря, гледам там чудесна никъде не срещана красива вещ – малък дървен магнит с нарисуван с туш черен пейзаж от стария град на АНталия . Това ще да е подарък за шефката и ресторанта, в който работя. Купувам го, в български пари е пет лева, много скъп.
Доближава се до мен рецепционистът на хотела, красив рус човек , и казва на руски език, нет чистой комнаты, я жду звонка – демек, като се изчисти стая ще му позвънят, добре. Настанява ме накрая в една стая, дето едвам я открих в блок осми, обикалям да го търся из градините къде е. До басейна последния. Така, целият ми багаж се натоварва на количка и портиерът ми го вози и е надписан , че е мой.
Влизам, стаята е била част от апартамент явно, защото има и врата към съседния. Затъмнявам прозорците и лягам да спя, цяла нощ съм пътувала . Барчето е пълно с безалкохолни и две бири. Две минерални води, две газирани води, един спрайт турско производство и една фанта турско производство, две пепсита и две турски бири Ефес. Спя няколко часа и после ходя да обядвам . Преди това , докато чаках още на рецепцията, ме пуснаха да закусвам . Винаги на закуска в тоя хотел се сервира и супа точно от леща. Викам си, полезно е топла супа за закуска и винаги си слагах от нея. Всякакви салата и колбаси, но турските колбаси и сирена не са по нашия вкус. Не приличат на западните. Сипвам си пържени яйца, миш маш и печени картофи. Има също печени зеленчуци, пържени картофи и макарони с доматен сос. Кифлички, баници и хлебчета от сан до кус. Маслини триста вида, нарязани всякакви треви и подправки, като супа мляко с овесени ядки за децата, видове всякакви локуми, сухи плодове и мед , тахан и течен шоколад. Щом е пет звезди хотел всичко е изобилно. От всичките хотели в Анталия този е най евтиният, в самия град де. Иначе в курорти като Сиде и Алания , които са в областта Анталия също има евтини предложения. Но в самия град хотел под четири звезди няма.
Следобед рано същия ден ставам след като починах от пътя и гледам, фризьорът на хотела отворил врати най сетне. Бутам се първа и му казвам на английски, направи ме много красива. Той скъсява косата ми, боядисва я червена, изскубва и оформя веждите ми и маха космалака от лицето и врата.
Не приличам вече на старото момиче, пристигат вечерта двете тур операторки да ми предложат и екскурзии и не могат да ме познаят вече, толкова променена и красива. Казвам им, искам екскурзия до старинните градове Демре, Мира и Кекова. Записвам ме и плащам, също си плащам ходене на турска баня и масажи с разни екстри там за евтино. Викам си, все искам да видя какво е това турска баня, хамам.
Отивам в хамама на следващия ден, по бански съм отдолу. Нося си джапанки и кърпа. Правят ми масаж със сапунена пяна , после сауна, после терапия с риби в аквариум, дето ядат мъртвите клетки на краката, после басейн и маска на лицето, после масаж с благовонни масла на краката и гърба. Отивам после в солна стая и там дишам солта. Мислех, че сауната за мен ще е вредна но се чувствам чудесно там, потя се и токсините си излизат…
Прибирам се после освежена и чудесно в прекрасно настроение. След четири дни отивам на турска баня пак , но в хотела, там масажистките са китайки. Не съм доволна от тях, защото малките им ръчички не ми правят достатъчно силов масаж. А в турската баня не са и толкова умели, не са туркини.
Разхождам се из махалата и не намирам плажа. Водят ме с маршрутка до там, между хотелите е в една пътечка. Хотелите на отсрещния тротоар срещу хотела ми са като театрални декори, замъци и най странни. Това са скъпите. Особен беше Лимак Лара. С едни затворнически прозорци, като средновековни, и с една статуя на буда от глина на стената. Чудно, за хора с източни увлечения като мен – точно там ще се замъкна някой ден. Срещу мен е зеленият замък на хотел Делфин Империал, но него червеният на Делфин Палас, зад тях е Делфин Дива, по другата част на улицата е Шерууд, после крилата на Роял Уингс . В далечината се вижда кафяв замък, това е пак хотел, зад един мол виждам затворен воден парк с парзалки и малък хотел, който е затворен. Срещу него е Анталиум, охраняван мол. Там минаваш през детоктор, за да влезеш. Наоколо евтини магазини и молове. Чанти от велур супер луксозни са само пет лева, долници на анцузи само петдесет стотинки … Аз си купувам луксозен комплект чаршафи само за петдесет лева, в България е тройно по скъп. Купувам колан черен само за пет лева и гащи и чорапи по левче.
Навсякъде се продава виагра, хората явно за секс само мислят. Навсякъде се продават кисета за турска баня , дори и в аптеките. Маски за коса и лице навсякъде. Гледам, в България една маска за лице винаги ми изсушава кожата и хумата особено, а в Турция от маските кожата ми просто свети.
Правя си фотосесия при фотографа на хотела, търкалям се по тревата и той снима. Най красивата поза я принтираме. Аз там седя на колене до дърво, облечена в прекрасна рокля от лилав цвят . Лилавото контрастира с бялата ми кожа и светлите очи. Ч
Тръгвам си след седем дни , но ни водят към летището. То също има два терминала и така всичко е наред . Цялата българска група се въртим всички и не намираме къде да се чекираме за полета. Летището е огромно. Миналата година на това в Бодрум е лесно, то е малко. А тук, голям град, голямо летище. Обръщам се към информацията и ето идвам туристическата ни агенция двама представители и ни упътват. Дават ни билетите , качват багажа на самолета и ние отивам към портата за заминаване. Тя е на сложно място с ескалатора надолу. Гледам на магазините на летището, сервизи за турски чай в чудна окраска. Хубави неща за ядене, но безумно скъпи – пици със спанак и подобни. Поне минералната вода и напитките са само две евро, иначе в Бодрум беше три евро и петдесет.
Пътуваме със странната авиокомпания АЛК, която се оказва българска и частна, има само четири самолета стари модели, ръждясали от всякъде. Модел Макдоналд Дъглас. Но персоналът на самолета е чудесен и пътуването е прекрасно. По доволна съм от Бългерия Еър .
Пътуването разкрива чудесни пейзажи, особено при наближаване на София. Върху поле някакво изображение от пясък, езера някакви. ВИждам църквата Александър Невски и улиците. Кацането е виртуозно и всичко е наред. В самолета сме черпени с вафли и кафе от стюардесите. Тъй като на този терминал няма метро, качвам се на автобуса и в центъра сменям с друг. Майка ми ме чака с нетърпение, за да опита и тя от вкусотиите, които нося.
На другата сутрин нося на колегите ми огромна кутия с локум, за да разберат и те нещо от пътуването ми, а после се оказва , че само няколко от тях са изяли всичко, а за другите няма. Нося втора кутия. След два дни се разболявам от настинка. Дали е хваната от странния климат в Турция - сутрин и вечер много студено, а следобед много топло...
2. Моите размисли за най-важните неща
3. Поезията на една много талантлива млада поетеса и певица - Десислава Георгиева (за които я знаят с моминското й име - Десислава Доганова)
4. Насладете се на една от любимите ми песни на група Righeous Brothers изпълнение на Марин Йончев
5. Елена Грошева - "Мисли"
6. Потопът
7. Катедралата
8. Пак Катедралата - друго издание
9. Отново стихове на Десислава Георгиева
10. Още от Марин Йончев - вокални способности при ария
11. Моя страница за контакти, въпроси и отговори
12. Къде ще намерите информация за музика
13. Рисуване
14. Гримьорство
15. Галерии и музеи
16. Български художници
17. Животът такъв, какъвто аз го виждам