Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 13:01 - ЕДНА ЧАСТ ОТ АВТОБИОГРАФИЯТА МИ
Автор: bosia Категория: Други   
Прочетен: 846 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                        ИЗВИНЕТЕ, КЪДЕ СЕ ИЗДАВАТ ДИПЛОМИ ЗА ПИСАТЕЛ

                                         /спомени на един писател без диплома/

 

Не знам остарявам ли или времето е толкова шибано, но напоследък често си спомням за времето преди оставката на Живков. Прекрасно и весело време беше. Не минаваше ден без майтап. Е, вярно, и тупа-лупа имаше и заплахи по телефона, че и открито подир мен ходеха „културолозите” от Шесто управление. На майка ми се обаждаха анонимно да отиде да ме свали от едно дърво едикъдеси, където съм обесен на собствените ми черва. И тя милата тичаше да види дали е вярно. И все пак бешеинтересно и весело. Беше романтично. Наскоро ми попаднаха документи от миналите години, свързани с живота ми, които събирах на майтап. Призовките бяха толкова много, че ако ги дам на Вторични суровини ще си взема „Отнесени от вихъра” без ред./При комунизма книгите се печатаха абсолютно избирателно и по-търсените се взимаха срещу предадена хартия. Б.а./

Спомням си как в края на януари в салона на профсъюзния дом в Стара Загора бяха дошли Асен Агов, Стефан Димитров, Богдана Карадочева и спортният коментатор от БНР Радослав Янкулов. Няколко дни преди това беше подписан т. нар. „Виенски докумант” за човешките права. По същото време пловдивският поет и секретар на Независимото дружество за правата на човека Петър Манолов беше близо 15 дни в гладна стачка. На същия ден във в. „Литературная газета” бе отпечатана „Всеобщата харта за правата на човека”. Тогава беше модерно и много досадно за се говори за „конверсията на военното производство и злополучните 12% намаляване на военните разходи”. По цял ден радио, телевизия и преса дуднеха за това. За това дуднеше и Агов, който се представи като лектор от „дружество Георги Кирков” и представител на „Главна дирекция информация” при БТ. Няколко дни подред вървящите след мен ченгета ме кандардисваха да отида и да чуя „истината”. Бяха толкова досадни, че накрая се съгласих и те ми дадоха покана. Направиха голяма грешка. По време на небивалиците, които дрънкаше Агов написах на поканата въпрос за репресиите срещу Петър Манолов и неговата гладна стачка, и защо главна дирекция „Информация” при БТ мълчи по този въпрос. Отдолу се подписах Н. Колев-38 годишен. Агов стана, прочете въпроса и попита дали този Н. Колев-38 годишен има доблестта да стане и да кажа откъде има тази информация. Станах и уведомих Агов и около 500 присъстващи старозагорци, че ми се намира малко доблест и ще кажа откъде имам тази информация. Споменах емисиите на радиостанциите „ББС”, „Дойче веле” и „Свободна Европа”. Прочетох и член 19 от Хартата и споменах, че всъщност тази информация на радиостанциите съм я дал аз, след като отидох до Пловдив и се видях с Петър. Настана конфуз и аз съвсем невинно попитах главната дирекция „Информация” дали не е всъщност главна дирекция „Дезинформация”, след което си тръгнах. Секунди преди мен Агов напусна полесражението и нервно пушеше цигара във фоайето. Минавайки покрай него кротко забелязах, че напоследък обстановката е малко нервна и парите се печелят трудно. Агов беше зачервен силно и ръцете му трепереха. Мълчеше…

Няколко дни след това се видяхме отново с Петър и стигнахме до решението да учредим независимия профсъюз „Подкрепа”. Тогавашното партийно и държавно ръководство понесе този факт без достойнство.  Аз пък взех, че се срещнах с Жельо Желев с намерението да обединим усилията си за създаване на една здрава и мощна бъдеща опозиция. Нещо ,1 което по-късно нарекоха СДС. Бях член-актинист на Независимото дружество и създател на „Подкрепа”. Имах връзка  с Фори и Собаджиев. Оставаше само т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството”.

Срещата ми с Жельо имаше само един положителен резултат. Създадох много работа на „отличниците” от Шесто, които вървяха буквално  на два метра от мен. От време на време си правих по някоя шега с тях, като в последния момент скачах в трамвая.. Или влизах и излизах, за да ги накарам да плонжират и да се издадат. Видях ги да правят опити да счупят рекорди на 400 метра гладко бягане, като единият търчеше зад трамвая, а вторият към колата. В интерес на истината момчетата бяха млади, тренирани и често успяваха да настигнат трамвая на следващата спирка. И точно когато вратата се затваряше, аз скачах навън, а трамваят спираше след 50 метра, за да слязат. През това време аз се скривах зад ъгъла и чаках да се облещят срещу мен тичайки да ме хванат. Изненадани те глупаво ме зяпаха, а аз им говорих бащински с поучителен тон: „Момчета, защо не кажете на началниците си да не трошат народната пара заради мен. Виждате, икономиката ни е в плачевно състояние. Ако ви трябват някакви данни къде ходя, с кого се срещам и какво говоря с него, аз ще ви пиша докладите и ще подписвам със собственото си име. И без това всичко се подслушва, информатори имате навсякъде. Знаете, че не нарушаваме конституцията и законите такива, каквито са ги създали самите те. Напротив, настояваме за спазването на закона или неговата промяна. Сега, например имам среща с едикого си, за да говоря с него за бъдещето на България и синдикализма. Ако искате-заповядайте вие или началниците ви”. Наставаше тъжна тишина, нарушавана само от учестеното дишане на спринтьорите или започваше убедително дърдорене, че те не ме познават и съвсем случайно минават от тук и подтичвали за здраво тяло. Веднъж не издържаха и ми казаха: „Другарю Колев, като изпуснем обекта ни режат от заплатите. Моля ви да не правите така”. Ето, на това аз казвам пълно откровение. Обикновено след тези думи настъпваше тъжна пауза и понякога действително си тръгвах сам. До следващия ъгъл.

Та срещата ми с Жельо не донесе общо взето нищо. Тя се проведе в заведението „Грозд”, което тогава се наричаше „Пролет” и аз го помня великолепно от студентските си години, когато ежедневно го посещавах с приятели да пийнем по бира или ракийка. Той беше с телохранителя си о. з. полк Борис Христов. Вътре нямаше посетители. Всичко беше изгонено и имаше само едни странни хора с шлифери и празни погледи. Беше като във филм на Хичкок. По предложение на Жельо излязохме отвън и тръгнахме из парка. И паркът беше заварден отвсякъде. Дадох уставите, програмите на Дружеството и Подкрепа и писмено предложение да обединим опозицията на Жельо и поисках съответните книжа за Клуба. Жельо ми каза, че те са клубна форма и нямат устав, а програмата им е т. нар. „Юлска програма на БКП. Отношението си към нас беше, че ние сме екстремисти. Внимателно му обясних, че те всъщност не са опозиция, а реформатори на скапаната БКП. Що се отнася до нас, ние работим открито и се вместваме в закона, използвайки популистките текстове на тогавашното законодателство. През това време полковникът по заръка на Жельо припна някъде и донесе три машинописни листа. На единия пишеше за „репресиите” на ДС срещу клуба под формата на „приятелски беседи” и имаше имената на Йордан Василев, Евгения Иванова и още някой. Вторият беше декларация в подкрепа на „Перестройката”, а третият беше датиран от 03.11.1988 г. и представляваше телеграма до Михаил Горбачов по повод на наближаващия ден на Октомврийската революция. Всъщност, на тази дата бе основан Клуба.

През февруари реших да отида до Ботевград, за да направя структура на „Подкрепа”. Реших да си направя малко майтап и тръгвайки към площад „Пирдоп”, откъдето тръгваха автобусите за Ботевград минах през навалицата на гарата и преминах през спрял влак. Пресякох бързо коловозите и се смесих с навалицата на автогарата, купих си билет и седнах в автобуса. Ченгетата спираха всички автобуси и ти проверяваха. Спряха и моя автобус и ме измъкнаха оттам, като обясняваха, че много приличам на някакъв престъпник, който е извършил тежко изнасилване. Казах на хората, че всъщност това е ДС, която незаконно ме задържа заради несъгласието ми със социализма и БКП. Казах си и името и който слуша „Свободна Европа” и другите радиостанции, ще ми чуе името още днес. Заведоха ме в транспортната полиция на гара Подуене и взеха вестника, в който бях сложил уставите и програмите плюс трите листа, които ми даде Жельо. Като ги видяха се хванаха за главите и започнаха да въртят телефони. От там ме закараха в централното управление на Транспортна милиция. Там след двучасово чакане дойдоха един полковник и един капитан. И двамата бяха цивилни, но се обръщаха един към друг с „Другарю Капитан” и „Другарю полковник”. „Беседата” беше на тема какво дирят тези книжа във мен. Обясних им, че сам съм ги писал и се опитвам да обединя хората, които не са съгласни с режима. Също така им обясних, че всеки, дори и Тодор Живков трябва да минат през Наказателния кодекс и да отговарят за престъпленията си. Казах им моето стихотворение „Покаяние”, поговорихме за Ленин, Горбачов и прочие глупости. Попитаха ме в коя от трите организации членувам. Отговорих им: „И в трите”. Настъпи лек смут. Използвах го да им кажа, че трябва да ми купят билет за Ботевград, защото по тяхна вина изгоря моят билет. Те се ошашавиха и задрънкаха глупости. Поисках постановление за задържане. Измънкаха, че не съм задържан, а това било „дружеска беседа”.Вдигнах си задника, казах им довиждане и си тръгнах. Отидох в Ботевград, поговорих с моите хора и им казах да не се страхуват когато ги привикат в ДС. Те се учудиха и леко се усмихнаха, но на другия ден Аделина ми се обади с разреван глас защо съм я забъркал в тази каша и че умряла от страх, като я привикали нея и баща и. Така е, като не вярват на босите хора. На връщане в Стара Загора отново минах през Петър в Пловдив.

В София отсядах в къщата на Мариана Златева. Тя имаше и пишеща машина, което улесняваше нещата. Естествено, домът и бе под строго наблюдение и аз реших да си направя майтап. Да обявим по радиостанциите общо събрание на Дружеството в дома и и в същото време най-нахално да внесем официално документ до властите за събранието. Имаше два варианта:

1. Няма да ни позволят и ние ще наддадем вой, че режимът в България не спазва международните договорености.

2. Ще ни позволят, макар и с подслушване и агентура, като по този начин де факто ще ни признаят.

Естествено, не си правих илюзии за второто, но с този ход поставихме властите в „Цуг-цванг”. В деня на събранието минах от там, но целия квартал беше обграден с коли и ченгета и не пускаха никого. Това ме зарадва. Значи, бяха клъвнали.

За втори път използвах този номер през март. Обявихме по радиостанциите общо събрание на Подкрепа на 18 март в дома на стария доктор Тренчев в Стара Загора. Реакцията беше още по-смешна. Тренчев, като изкарал инфаркт преди 3 месеца не го санкционираха, но по места блокираха членовете на Подкрепа. Блокираха гари и автогари. Около къщата на Тренчев имаше троен кордон. Троен кордон имаше и около апартамента на баща му. Тодор Гагалов го взеха екстрено запас, а аз на 16 март късно вечерта получих призовка да се явя на другия ден сутринта в 8 ч в Окръжното управление на МВР, а в 8ч 30 мин. В районния съд. Обадих се на двама приятели да дойдат сутринта в 7ч 30 мин. У дома, за да отидем заедно в съда. Взех си ръкописи, за да докажа с какво се занимавам. В същото време органите много добре знаеха, че работя като дърводелец на граждански договор с мебелния магазин на Нармаг и отделно по 35-то постановление. Нещо повече, още през декември 1986 г. Бях подал молба да отида да работя като доброволец в Стражица.

В ОУ на МВР ме гледаха със стоманени погледи и вещаеха съд и присъда. Не ги взех на сериозно и си позволих гласно да се усъмня в техните думи. Сложиха ми прангите и ме отведоха в Районния съд. Там ме чакаха съдията Калинка Андонова, старият ми познайник прокурорът Иван Михайлов, когото  наричах Ебан Михайлов и секретарката Мария Йорданова. Това бе трибуналът, който бе получил нареждане да ме махне от тихия и спокоен град Стара Загора. Не бяха допуснати майка ми и двамата ми приятели Йордан Атанасов и Иван Бонев. Бяха допуснати само техните свидетели Йордан Стоев-главен редактор на местното вестниче „Септември”, бившата ми жена и бармана на клуба на журналистите в града. Цитирам дословно обвиненията към мен:

1. Не работя никъде.

2. Създавам социално напрежение в страната, което представлява опасност за обществения ред и сигурността в страната.

3. Имам лоша характеристика от предпоследното ми работно място.

4. Взимал съм пари назаем, след което съм ги връщал.

5. Понякога съм плащал с едномесечно закъснение материалната издръжка на дъщеря си Иглика.

6. Бил съм осъждан вече веднъж през 1986 г.

7. Съзнателно преча на процеса на преустройството в страната, руша законите, моралните и етични принципи на нашето общество и човешката нравственост, влияя разложително и деморализиращо  на обществото и застрашавам обществения ред.

8. Домогвам се да докажа, че се занимавам с писателска дейност и съдавам независим профсъюз..

Самото дело протече изключително бързо и весело. Просто да не повярва човек, че в България може нещо да се свърши бързо, качествено и с настроение. Свидетелите нещо се пообъркаха и не потвърдиха очакваните обвинения, въпреки предварителната обработка. Това разконцентрира Калинка Андонова и Ебан Михайлов и тя си позволи да ме попита дали имам диплома за писател. Без учудване и отговорих, че нямам такава диплома, както такава нямат Антон Павлович Чехов и Уйлям Шекспир. От своя страна я попитах дали има диплома за съдия. Тя ме излъга, че има. Попитах я за съдия, или за юрист? И обясних разликата между едното и другото. След това направих кратък монолог на тема Калинка Андонова и Сталин и я попитах тук ли ще ме разстреля или в задния двор. След това ми надянаха белезниците и позволих да ме отведат в РУ на МВР. Като последно желание посках да се вида с майка си и с дъщеря си. Позволиха ми среща само с майка ми за няколко минути. Тя ми донесе храна и дрехи, които бяха предварително приготвени. Там, в двора на управлението изгорих и ръкописите си. В знак на протест. Явно, Гоголщината надделя в мен. Присъдата ми беше по чл. 40А от Закона за народната милиция и бе година и половина принудително заселване в г. Бобов дол със задължително полагане на физически труд без право на напускане.Милиционерът ми сложи прангите и ме отведе в конвойното отделение  на старозагорската гара, откъдето по етапен ред трябваше да пристигна в Бобов дол. Прочее, милицията наруши сериозно закона, като ме подкара по етапен ред. По закон трябваше в десетдневен срок сам да отида да изтърпя наказанието си. Но какво е за тях един закон? Преспах в Софийския два пъти и на 20 март благополучно пристигнах в Бобов дол. Вкараха ме в ареста и ме държаха няколко часа, докато получат инструкции какво да правят с мен. Шибнаха ми няколко шамара и палки и ме гледаха с  погледа на Баскервилското куче. Комична ситуация. Особено се отличи някакъв полковник Карпузов. По интелект напълно отговаряше на фамилията си. След това ме качиха при шефа на РПУ, заедно с прокурор от Кюстендил и човека на ДС. Разсмяха ме, че ще трябва да работя в рудника и да живея на хотел. Обясних им закона и ги пратих по дяволите. Взех лист и написах, че поради тоталното нарушаване на човешките и гражданските ми права обявявам безсрочна гладна стачка, като единствена и последна възможност да защитя честта и достойнството си. В писмото настоявах пред Министерството на правосъдието, Народното събрание и генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр да бъда съден при открити врати с право на защита. Бях осъден при закрити врати, без право на защита и без право на обжалване. Уведомих чрез Тренчев и майка ми радиостанциите „ Свободна Европа”, ББС” и „Дойче веле”. Уведомих и Карпузов. Глупакът се разсмя и за сетен път показа ,че главата му е празна и ще страда много от нея. Отседнах в хотел „Миньорска слава”, или както го прекръстих „Миньорна слава”. Там ме посрещна ДС и ме качи на шестия етаж, където ми дадоха стая. Хотелът беше празен. Цената беше по 4 лева на ден.

Междувременно събранието естествено не се проведе, но се вдигна голяма тупурдия по радиостанциите и цял свят разбра за какво става дума. Просто властта направи нова много голяма глупост, като ни направи великолепна реклама както у нас, така и по цял свят. Резултатът бе далеч по-внушителен от очаквания. На всичко отгоре направиха реклама и лично на мен В стремежа си да ме оплюят, те ме окъпаха и аз станах нещо като национален герой. Режимът сам се дискредитира , още повече при подписани  и ратифицирани международни пактове за правата на човека. Мисля, че ако ни бяха признали, щяха да ни затруднят повече. Същите приказки наприказвах и на зъководството на в. „Труд” или както го наричах аз-„Труп”. Зам. главната редакторка Евелина Георгиева и журналистката Мая Янкова бяха използвали моето отсъствие от Стара Загора и по несвързаните думи на Тренчев бяха написали един пасквил срещу „Подкрепа”. Написах веднага отговор и го прочетох по радиостанциите. Отидох в редакцията и започнахме да се дърлим. Там, в редакцията беше и недоразумението Велко Вълканов, който беше главен юрист на т. нар. „Комитет за правата на човека”, създаден от службите в противовес на Независимото дружество. Председател беше генелал-полковникът от съветските служби Константин Теллалов, а секретар- полковникът-дипломат Юлий Бахнев.  За да ги дразня, занесох няколко стихотворения в местния вестник „Миньорски зов”.Естествено, бяха сатирични срещу Живков и БКП. Главната редакторка изтръпна, но един от редакторите ги хареса. За публикация, обаче, не можеше и дума да става.

 Започнах да си търся работа и на третия ден се цаних като дърводелец в БКС. Първият ден почистих работилницата, защото беше като след земетресение. Изхвърлих боклуците и събрах инструментите. Прегледах ги и два дни ги стягах и точих, за да мога да работя.

 

 

 

 

                     

 

Дневник от Софийския затвор и ГСУ

 

Днес започва 71-ия ден от мистериозното ми задържане на 26 май. Малко преди 9 часа ми се обади непознат  женски глас по телефона и поиска незабавно среща с мен/По-късно я идентифицирах. Работеше в ДС-Стара Загора, а мъжа и във ВКР/ Тръгнах веднага. Още след излизането ми забелязах, че ме следи кола, но не и обърнах особено внимание, тъй като това бе обичайно до банята друга кола спря току пред мен и две цивилни ченгета ме сграбчиха и натикаха в „Лада” СЗ 2909/стар намер с частна регистрация/. Първият от похитителите беше съвсем бозов, с „косопад” откъм челото, около 35 годишен. Поисках да се легитимира той и другите двама в колата или да покажат санкция за задържане, подписана от прокурор. Нищо подобно...

Пристигнахме в София пред ГСУ около 13,30-14 ч.След нас спря същата „Лада” СЗ 2909, от която слезе ченгето Станчев от старозагорсата ДС. След около половин час ме вкараха в заведението и ме предадоха на стражарите. Преоблякоха ме в казионни дрешки и ме заведоха в „апартамент”п № 29. Там вече ме чакаше един един юнак от В. Търново, който бе загубил вяра в прииоритета на духа над материята. Към 15 ч ме заведоха при един токмак около 50 годишен, който се представи: „Следовател Чавдар Димитров”. Пред него имаше папка на която пишеше „Тренчев и Колев”, а отдолу „Следовател Величков”. По това разбрах, че в последния момент е бил сменен моя истиндикчия/следовател/. Той ме посрещна с щастливата констатация, че е прекъснал моята престъпна дейност и сега всичко ще си бъде мирно и кротко, както е било досега.За негово съжаление последвалите събития в страната  в близките дни го опровергаха. Показа ми постановление за задържане по чл. 320 във връзка с чл. 269 от НК и очакваше да положа лице върху рамото му и да се разридая. Аз, обаче, не се сетих за това. Оказа се, че мога да разговарям с него само ако НПК и НК лежат пред мен, както повелява законът. Не му направих добро впечатление. С това първата среща свърши. Между нас не успя да пламне любов от пръв поглед. Сигурен съм в това. Липсата на сантименти той реши да компенсира с изключително трудолюбие, като на 27 и 28 май/събота и неделя/ ме викаша по цял ден да му помагам. Показа значителни познания в някои области, но учебниците, от които бе учил бяха мухлясали.

В неделя извика на помощ едно лице, което нарече Николов. Той се обърна към него/Ч Димитров-б.а./ с името Герасимов. Беше щедър и на десетата секунда от запознанството ни ми даде назаем няколко шамара. Този юнак ако се запознава с всекиго така, скоро ще получи инвалидна пенсия. После и двамата ме изгледаха със стоманени погледи. Сравних ги  с Тези на ДЗержински от портрета на стената. Разликата не беше в тяхна полза.Сцената явно бе грижливо репетирена, но аз се оказах лош зрител и напуснах залата

Нещата продължиха така до около 20 юни, когато в отношенията ни нещо се скъса и той започна да показва навици на петле японска порода. Подскачайки , на разбираем български дуднеше:” Сега вече престъпната ти дейност е напълно разкрита. Ще ми играеш ката поп!” Добре подскачаше за възрастта си. Просто да им се чудиш на някои.

Случайно дойде един прокурор. Разказах му, че на завалията не му е добре. Разбра ме човекът.

Една седмица натисках одеалото с гърба си, но ни успях да се срастна с него., като Херкулес с хитона си. След това ме извикаха отново. Този път андроидът се казваше Христо Станчев-на 32 г. Толкова много приличаше на човек, че ако не се вгледаш внимателно, можеш да го вземеш за такъв. Жена му работела в БАН и всичките му усилия бяха насочени              към роботчетата от следващото поколение. Това не му попречи да ми осигурява редовно вестници. Накраяр и той не издържа и около 14-15 юли внезапно ме напусна./ През 2005 г- го хванаха с белязани пари като шеф на дознотелите в едно софийско РПУ.

Междувременно материалистът от В. Търново се изнесе и аз останах сам в целия „апартамент”, голям колкото две японски татами. Подобри се и сървисът. За първия месец получих общо 10 минути чист въздух на три пъти, а сега същото количество получавах за седмица. Храната остана неизменна, но когато забивах един непокорен гвоздей на нара, кифлата все пак се счупи/шегичка”. Стомахът ми нипрекъснато мърмореше неприлични неща. Станах шампион в категорията си по спринтово кензане, но в интерес на истината, повечето пъти влизах в тоалетната просто като контролен орган по чистотата, след което излизах. Десетина дни преди да ме изхвърлят от хотел „Галантни и специални усмивки /ГСУ/, към мен прояви интерес още едно лице-Стефан Петров. Той си беше чиста проба мизантроп и ме гледаше с погледа на човек, дето знае, че тайно се секна в неговата носна кърпа и явно спя с балдъза му. Оставаше само въздиша тежко и аз бих се заклел, че баща му е естински хипопотам , а майка му-ивичеста хиена. Все пак той не въздишаше. Почти не въздишаше.

Един ден ме заведоха в стая 201 при началника и двамата с Петров се опитаха да ми изпеят /арията на клеветата/, но не знаеха добре текста и музиката им беше фалшива. Изпълнението приличаше по скоро на смесен хор от вампири вещици от кантатата „Магадански сюрприз” на грузинския композитор Джугашвили. Същият ден ме преместиха в „апартамент” 21 при австроунгарския поданик Ласло Тот. Той знаеше само унгарски и немски, които пък аз не знаех. Между нас се завърза оживена беседа. С помощта на думите  футбол, леща и Будапеща му разказах „Обикновени хора” на Караславов и „Път” на Даскалов. Останах с впечатлението, че ги прие доста критично.

След това 3-4 дни избрани съчинения на Хр. Събев, Асен Николов/Хасан Бялков, Тодор Гагалов, Антон Запрянов и Костадин Тренчев под общата редакция на следователя Величков. Като се изключи Хр. Събев, който беше стигнал до небивали висоти по омаскаряването ми и отчасти смешки на Т. Гагалов и Хасанчо, останалото беше тривиално. Накрая се състоя и раздялата. На нея присъствува и един хуманоид от сектата на Телалов. Някакво бивше ченге, а сега адвокат на име Любен. Тостове нямаше. Дори и на тръгване не загасиха лампата  след мен. Ще ги питам как ще се оправят с инкасаторката.

 Интересен момент се получи при един разговор между мен и „главния редактор” майор Величков Тренчев той нарече „войвода”, нас -„четници”. -А вие?- попитах аз. – За нас остава башибозук.-откровено си призна Величков и излезе с мъката си.

Междувременно от 12 до 20 юни се разболях и ме лекуваха с една шепа хапчета, но после се оказа, че съм здрав, а хапчетата били ментови бонбони. Какво ли не става по „хотелите”?! Двамата доктори, които  отначало помислих за бояджии не бяха от най-простите.Ако играеха шах и ирландския сетер на Коко Джамбаза/мой приятел от Стара Загора б.а./  им направи турнир на две дъски имаха шанс да направят реми.

Рекапитулация: В очите на българина аз трябва да бъда представен като подстрекател, създал специална група, разпространяваща неверни твърдения за „честното” ни правителство с цел дискредитация на последното. Понастоящем, придавам цивилизован вид на софийския затворв компанията на една муха-говнярка и една черна хлебарка, с които деля трапезата си.

П.П. Насън започнах, странно защо, да сънувам порнографски сънища по азбучен ред/от тефтерчето ми б.а./ от двете А. Дай Боже скоро да стане реалност. Повече прокурор, въпреки изричните ми мераци, не дойде. Изглежда, вещо в мен не им харесва.

Често сънувам Иглика/дъщеря ми-б.а./. Кога ли ще я видя?

Получих колет от майка. Изядох половин пиле и няколко сливи.Стомахът ми дълго се чуди и на двете. Може би, все пак, толкова месо е вредно, а? Тук храната е такава, че спокойно мога да обявя гладна стачка без да престана да се храня. Лампата също не гасне, а прозорецът е запушен с надупчена ламарина. За 9 дни ходих веднъж на разходка и пазарувах на лавката. Всичко това е с цел да започна работа. Аз, обаче, моята работа си я върша и тук. Сега ще започна една малка война, напълно законна. Ще си играем на Закон за изпълнение на наказанията.Няма какво да загубя. Да му меслят те.

Какво представлява затворът? Юристът твърди:” Място за превъзпитание и наказание.” Политикът-„Място за моите врагове.” Еснафът- „Така им се пада на хайманите.Въже за тях!” Току-що влезлият за първи път-„От тук няма излизане!” Старият пандизчия-„Място като място.” Грешат всички.

ЗАТВОРЪТ Е СТОПАНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ! Има си план, показатели и т.н. Това е основното предназначение на затвора. Всички останали функции се съобразяват с това. Затова и спрямо неработещите се прилага тактиката на извиване на ръката Изпълнен план-премии за администрацията и малко шекерец за пандизчиите. Превъзпитание? Глупости! Престъпникът не може, а и защо да бъде превъзпитаван?Пък и чрез  събрания и публични дискусии на тема „Реалният социализъм и неговото евентуално появяване” не може да бъде превъзпитан дори желаещият това. Системата е „Трудът прави човека свободен!” Начинът за контрол също е прост и ефикасен. Ти на мене информация, аз на тебе облагица. Безотказно!

Председателят Живков каза през март на среща с представителите на част от „интелигенцията”: „Ние няма да признаем дружества и организации обявени по чужди радиостанции!” В такъв случай не трябва да бъде признат и ОФ, който е обявил програмата си през юни 1942 г. по чужда радиостанция. Второ, нашите средства за „масова информация” под давлението на партийните догми категорически отказват изобщо да  ни кажат дори „Добър ден и трето, и най-важното, че председателят Живков не стои по-високо от българските закони, били те лоши или добри и не може да диктува на закона как да постъпи. Пък и това НИЕ…

Господин прокурорът много желае да сме сформирали група, която да подготвя едва ли не гражданска война.Неволно или нарочно той се затваря очите пред съществуването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Защо ни е да създаваме никому неизвестна група, когато и Тренчев, и Антон Запрянов и аз сме членове на Дружеството. Освен това, при нас има неписан закон да се излага позицията на Дружеството, а и нашата собствена открито и ясно. Ако ръководството на Дружеството бе отклонило Декларацията, аз щях да изляза в ефир от мое име, но щях да заявя позицията си, както сторих това през декември 1984 г. в писмо до ЦК на БКП, когато взех отношение по етническия въпрос в този дух.

Колкото до Хр. Събев и Тодор Гагалов, те и двамата не са членове на Дружеството и никога не им е поставяна задача от когото и да било. В написването на Декларацията не са взимали участие…

Снощи сънувах идиотски сън. Пристигам във Франция на курорт с майка ми и Иглика на борда на голям кораб. От плажа стадо овце бяха влезли до корем в морето и пиеха вода.

 

                                                                05.08.1989 г.

 

Прочее, за неуместното използуване на някои думи. Твърде често се употребява думата „социалистически”. Социалистическа демокрация, социалистически плурализъм. Това е куха фразеология в духа на създателя на „Краткия курс”. Демокрация означава дословно народовластие и никакви епитети не могат да променят смисъла на думата.

Просто демокрация или има- или няма. Прилагателното „социалистически” в никакъв случай не означава по-демокрация.. В това отношение тъжни примери са т.нар. Социалистическа биология на Т. Д. Лисенко, „Социалистически реализъм”, „социалистическа законност” на Сталин, Жданов и Вишински. Не бих се учудил, ако след време се чуе за „Социалистическа физика” и „Социалистически закон на ОМ”,”Социалистическо електричество” и „Социалистически атоми”. Това не е просто шега, за съжаление, а един тъжен изстрадан факт. И онези, които непрекъснато повтарят тези заклинания се наричат демагози, независимо от каква група произлизат или при какъв обществен строй живеят.

Човек не може да си прескочи сянката. Но на някои много им се иска. След време отчитат това като грешка и го наричат „прожекторство”. Тоест, грешка има-виновни няма. Те не желаят да признаят грешките си. Нещо повече, търсят грешката навсякъде, но не и в себе си. Този съдебен процес е ярко доказателство за това.. Аз няма да се съглася да бъда заложен в какъвто и да е експеримент без стопроцентови правни гаранции , че мога да участвувам или не, по мое собствено желание. Не съм дрозофила и не приемам и моите близки, приятели или просто съотечественици, независимо към каква група принадлежат, да бъдат използувани в какъвто и да е социален експеримент без тяхното съгласие и участие в управлението му.

Много важно е да се докаже, че именно нашите действия не представляват престъпление. Това ще стане като се разгледат нещата в общата им цялост. Може ли човек да разбере какво е искал да каже Рембранд с „Нощна стража” ако гледа само червения цвят? Може ли, държейки  в ръка едно камъче от „Афродита Анадиомена” да получи представа колко съвършена е тази статуя? Но тогава ще бъдат показани истинските причини и виновници. Та нали това е целта на правосъдието? Имайки предвид това, не съм съгласен да лежа в затвора дори един ден заради чужда вина. Не съм и няма да стана боксова круша заради шепа самозабравили се властници, колкото и високопоставени да са те.

 

                                                            06.08.1989 г.

 

Снощи ме скъса колитът. Цяла нощ. Моят лиричен герой се спука от смях, докато аз затруднявах кофата.

Днес по график трябваше да взема Иглика, ако бях на свобода. Не съм я виждал два месеца и половина. Надявам се до края на септември да я видя. Поне да можех да и пиша.

Утре, вероятно, ще атакувам инстанциите. Малко емоции. Предполагам, че тази седмица ще получа обвинителния акт. Съдът положително ще отхвърли молбата ми за промяна на мярката за неотклонение. И тяхната не е лесна. Сигурно в състава ще има поне една жена. Най-вероятно-съдията.

С жени от този тип трудно се воюва с конвенционални средства. Слава Богу, интелектуално са изключително зле е това е добре за мен.

Храната е уникална. Супата прилича на Байкалска водица. Има, дори, подобен вкус. Трябва да се опитам да убедя готвача, че мазнината не вреди на яденето.

Отново сънувах идиотщини. Олга /Майка на мои приятели, които споменавам по-надолу/-шофьор на автобус. Владимир се жени за сестра ми. В Стара Загора-голям и модерен спортен комплекс!?А аз си седя и си сръбвам ракийка и бирица с Кольо. В града-пълно с курви. Гладна кокошка…

За приемствеността и мандатността. Тука сме много зле. Първо, няма кой знае какво ценно, което да приемем като проверено от живота и второ, цели поколения не се реализираха поради това, че не успяха да наложат нови идеи. За мандатността няма какво да се говори. Ние отдавна сме се върнали в първобитно-общинния строй. Умира стария шаман-старейшините избират нов и т.н. Виновни за това, разбира се, сме всички ние. Борбеността, изглежда, не е характерна черта за българина. Става дума за една непрестанна борба за по-смислен, по-добър живот. Иначе, в борбата за кокала българинът е знаменит. Индивидуалист без индивидуалност-това е българинът. И „малко” пресметлив. Къде ще падне повече аванта? Това българският Хамлет.

Темата се поразшири, но това е нормално. И така, за догматиците: Те са посредствени /сиви/ индивиди, големи егоцентрици и им липсва напълно, по тези причини, самокритичност. За сметка на това критичността им е хипертрофирала. Това е задължително за догматика. Такива хора, обикновено, имат комплекси докато се наложат. Тогава са жалки и интелигентните им прощават ограничеността. После, обаче, те стават първите жертви на новоизлюпения вожд-догматик. Комплексите си догматикът превръща в качества. Интелигентните, че все някога са сгрешили и са склонни да търсят в себе си несъществуващи грешки и дори престъпления. Тъкмо на тази струна свири догматикът Борбата с догматика е изключително трудна и обикновено хората издигнали на власт догматик като правило не могат да го свалят или променят. Той много бързо се огражда с посредствени, но изключително изпълнителни кадри, готови на всичко, понеже при никакви други обстоятелства не биха имали тази власт. Интелектуалния заряд, който все пак, макар и непълноценен съществува, се дава от голямата група на конформистите. Изобщо, тези понятия догматизъм и конформизъм са тясно свързани.

Смъртта на догматиците е гласността, правовите гаранции и демокрацията. Горбачов ги въведе едва ли не с оръжие. Живков също правилно не ги въвежда и ги гони с оръжие. Те биха му изяли главата. Но той е почти на 80 годишен и не може да спре зараждащата се лавина. Опита се да „изпусне малко пара”, но закъсня, пък и дозата бе минимална. Не дай Боже да стане някоя навалица!?

Мандатността е една изключително демократична форма, която гарантира невъзможността догматикът да остане на власт толкова дълго, че да унищожи опозицията и здравия разум.

Следователят Димитров ми отказа категорично средства за писане с аргумента, че съм щял да пиша стихове??

Когато стане дума за държавническа мъдрост нашите глупаци са знаменити. Но стане ли дума за грешки и вина автоматично изваждат Аврам Голия и Николай Босия като единствени виновници, понеже имат зъб на социализма. Този път номерът няма да мине!

 

                                                                     07.08.1989г.

 

                                           ПАНСЛАВИЗЪМ И МИТОТВОРЧЕСТВО

 

Защо и по какъв повод бяха „побългарени” българските турци в България? Този въпрос е табу от 1984 г.. Пуснаха се добре обмислени слухове, че видите ли, те искат автономия. Основният аргумент беше дебелата тояга, на която пише:” В България всички са българи!”. Тоест, турци и цигани-няма. Има малко евреи и арменци, тук-таме се среща някое гърче, но щом са пийнали българска водица са си вече българи. И ако започнат да се обаждат, ще прекръстим и тях.

Естествено, използува се пресата, радиото и телевизията за масирана кампания за българския произход на турците в България. Що не казаха, че и циганите са българи-не знам. Използуват се изхабените оръжия на митотворчеството и национализма. Това явно прави и турското правителство с кюрдите/макар че там въпросът е малко по-различен/. В резултат на това правителството на България обвинява турското в пантюркизъм, но когато турското обвинява българското-нашето размахва байрака на псевдоисторическите факти. И това ако не е порочен кръг!

Разгаряният умишлено национализъм ще тласне неминуемо по-лабилните към тероризъм чрез най –лесно манипулируемите слоеве-младите хора с нестабилни и незавършени морални устои. В резултат на това невинни хора ще бъдат тласнати към престъпления. Потърпевшите също са невинни. Получава се следното: невинни хора убиват невинни. Кой печели? Някой си мислят, че това лесно може да бъде спряно с разяснителна работа или тежки санкции. Но това са повърхностни и наивни сметки. Там, където се е проляла кръв, трябва много дълго време за лекуване на раните. Историята е категорично. Един пример: отношенията между Англия и Франция.

Но да мина конкретно на темата

Що за идиотщина е да се сменят имената? Та кой християнин носи мюсюлманско име?Дори в други страни това не прави впечатление. В САЩ Касиус Клей прие исляма и си промени името на Мохамед Али. Много ли е чудно как един министър-председател/ тогава Гриша Филипов/ говорещ български със силен руски акцент може да докаже стопроцентово, че е българин? При това бяха използувани тежки форми на репресии като побои, изселвания, затвор, заплахи, дори разстрел. Как може същите хора, които твърдяха, че етническите турци в България са „славно трудово племе” и размахваха пред света сп. „Нов живот” и в. „Нова светлина”, които пускаха специална емисия по радио София на турски език, в един миг да забравят това свое съвсем близко минало. Явно, яйцето им е било на сфинктера, защото не успяха да направят „артилерийска подготовка” по масмедиите предварително. Дори отидоха още по-далеч и забраниха неща, без които е немислимо изповядането на мюсюлманската религия. Например: турския език, традиционното облекло, сватбите, погребенията и др. Забранена бе и турската музика. Получи се така, че 10 % от българските граждани бяха лишени от изконната им култура. Паралелно с това се прокарваха и националистически идеи, че са ни клали и потурчвали. Но:

В коя страна в света синове, внуци и правнуци отговарят за престъпленията на дедите си?

Как може да се докаже, че именно конкретни предци са извършили горните престъпления?

Нали според българските властници те са българи? Тогава за какво е всичко това?

Много просто, разделяй и владей! Създай изкуствено тероризъм и разчиствай сметките си политическите си противници. И въобще с недоволните.

В същото време се случи нещо непредвидено. В СССР властта беше поета от един сравнително разумен е реалистичен държавник /Горбачов/.

Изведнъж на нашите юнаци сополите им увиснаха, обаче нямаше вратичка за заден ход.

Опитаха се чрез бързо пробутване на паспортите, но благодатното време бе пропуснато. Сега вече въпросът не е кой кого, а кога. Аз и моите съмишленици се опитахме да предотвратим белята и може би, ако беше проявено разбиране можехме най-малкото, да я намалим, но апаратът беше вече задействуван и никаква сила не можеше да го спре. Нека сега се чудят какво да правят. Лошото е, че напрежението в страната порасна още повече и Господ да ни е на помощ, ако пламне искра между някои корави глави. Колкото до етническите турци, нека ги оставят най-после сами да определят националното си самосъзнание. Започвайки мирна борба на съвсем законно основание за защита на човешките си права и свободите си, те, в крайна сметка, отново бяха тежко репресирани. Проля се кръв, убити бяха невинни хора. По-късно това беше наречено „психоза”, а причините бяха измислени като неразбиране на закона за задграничните паспорти, въпреки че исканията на стачниците, а по-късно и на демонстрантите, бяха точно за правата им на граждани на България.

В същото време българските масмедии се намесиха едва след дадените жертви от страна на демонстрантите, тоест, след повече от 15 дни от започване на стачките. Нещо повече, от съобщението на БТА се остава с впечатление, че виновни са…жертвите. И това ако не е цинизъм!

И така, българското общество беше дезинформирано отначало с мълчание, а по-късно с продължителна тенденциозна кампания срещу борещите се. Естествено, трябваше спешно да се намерят виновници и неформалните сдружения бяха тутакси поставен под удар. Но тъй като Независимото дружество за защита правата на човека в България бе заело точна и ясна позиция и е най-многобройно, изглежда някои фактори решиха, че по-уязвима ще бъде позицията на отделна група, специално създадена за подсрекаване. Фокусът е лесен. Приписва се към мен, Тренчев, Запрянов, Хр. Събев и Т. Гагалов и така необходимата група е готова. За по-голяма достоверност се лепва и един член на мюсюлманите-Х. Бялков. Но няма и не може да има никакви доказателства, че такава група е създадена и съществува. Целият напън е да се прехвърли зора от здравата глава върху болната. Защото ако се погледнат истинските причини и виновници от 1984 г. насам, то излишно става  и това съдебно дирене и цялата дандания за заблуда на народа и световната общественост.

Днес в 16 ч. написах уведомително писмо до Мръчков/ гл. прокурор от 1986-1990г. б.а./, в което съобщавах за започването на гладна стачка поради грубото незачитане на правата ми по ЗИН/Закон за изпълнение на наказанията/, чл. 12, т.2…” ..има право на ежедневна разходка на чист въздух не по-малко от един час на ден”. Освен това не са ме запознали с правилника и наредбата за затворите. Опаковах си храната и я предадох на стражаря. Боба излях в кофата. След половин час ме извикаха при дежурния офицер, който любезно ме съобщи, че имам пълното право на ежедневна разходка и нареди да ме изведат. Попита ме дали ще оттегля молбата си. Отговорих отрицателно. Ако бяха обърнали внимание навреме стопроцентово щях да го направя, но 12 дни никакво внимание не е малко. Знам, че ще последва контраудар от тяхна страна, т.е. режим строго по правилника, но това на мен не ми тежи. Това ще дотежи на тях, тъй като те нямат търпението и навика за режим. Представям си с каква ненавист се занимават с нашето дело в прокуратурата. Август, отпуск, море, жега, а те седят и се чудят как да акушират теле от вола. Би трябвало да ни съдят преди „Екофорума” защото ще бъде пълно с чужди журналисти/ ако изобщо форума се състои/. Но определено не им е лесно!

 

                                                                  08.081989г.

 

Вчера все пак ме изведоха на разходка, но днес вероятно доста ще ме разкарват.

Прочее, за нашите масмедии. В официалното съобщение на БТА се казва, че „…рикуширали куршуми при предупредителни изстрели” са убили трима и ранили няколко души. Аз съм бил войник, при това в Марица / днешен Симеоновград/  и съм дал твърде много наряди, за да си спомня, че предупредителни изстрели се дават във въздуха. Може би куршумите са рикуширали от небесния свод? Или от станцията „Мир”?

В съобщението се говореше още за пияни и т.н. По същия начин бе дезинформиран българина и относно моята гладна стачка/Става дума за Бобовдол/. Впрочем за гладната стачка не се съобщи изобщо и в двата случая с мен и с Петър. Питам се къде са честта и достойнството на български я журналист? Кого смята, че заблуждава? Българския народ? Световната общественост? Историята? А мръсната клеветническа кампания против Петър, Блага, Тренчев и мен? А това, че в моята родина аз съм следен и преследван за убежденията си, въдворяван по местожителство, провокиран, подслушван, обискиран, заплашван, тормозен? Кореспонденцията ми се филтрира. Как може да бъде определено това отношение на една държава към собствените си граждани? Само за това, че търся истината, която старателно се укрива от обществеността. Та това е средновековие! С тази разлика, обаче, че тогава инквизицията е била официална доктрина, а сега е прикрита зад купища лъжи и митове. Това я прави още по-чудовищна!

Току-що се връщам от дежурния офицер. Отново кандърми. Натискът е на морална основа. Да не хвърлям храната в кофата, нали уж съм интелигентен човек. Боже мой, че това храна ли е?!

На стената срещу мен има останали следи от текла вода с кафяв цвят. Отдясно има добре оформена мъжка глава с изпъкнало лица с малка брада и мустаци, свързани отстрани. Челото е високо и прорязано по средата с широка хоризонтална бръчка. Носът е вирнат и в основата си има нещо като брадавица. Очите са в дълбоки кухини. Изражението е интелигентно, но някак невиждащо. На задната страна на главата има голо женско тяло с малки гърди и голям задник/само контури/ като на С. Всичко това е включено композиционно в една атомна гъба. Главата има двоен косопад и сресано назад алабросче.

Днес отново ме изведоха на разходка. Този път с един юнак от Кюстендил. Твърди, че преди месец избягал от пандиза и го хванали на границата. Има зад гърба си 9 години в затвора на Бобовдол. Сега има 20 плюс вътрешната., която ще му дадат за бягството. На 34 години е. Има две омъжени дъщери и син, който иска да се жени. Господ да му е на помощ. Мернах Антон и Тодор отдалече. Смятам, че на делото ще се видим. Днес очаквах да ме извикат при някой от заместниците, но не пожелаха. Дадоха ми да прочета „Правилника”.

Снощи сънувах Степанида /гаджето ми Стефка б.а./ и още някакво гадже, май непознато. Мисля си колко започнати и недовършени неща имам. Колко работа ме чака. А лятото си отива. И пиесата трябва да възстановя, макар че идея за нова ми се мотае в главата. Колко бързо се мени обстановката в България? А трябва да подготвя и делото. И стихове напират. А няма хартия.

Относно законодателството в България. Понеже в Декларацията го поставям в недемократична светлина през последните 45 години. Наистина, кое законодателство, основано на сталинските краткокурсни принципи може да бъде наречено демократично? Във Франция Конституцията е на повече от 150 години, а основата и,Хартата, е на 200 години. През това време са се сменяли императори, крале и правителства, а тя си е останала непокътната. При нас за 45 години се смениха три броя, а управниците си останаха едни и същи. И баш Бозвелията не мърда. Кои закони допуснаха унищожаването на парламентарната опозиция? Кое правосъдие чака партия да му нареди кого да съди и каква да е присъдата? Какво представлява Указа на НМ/народна милиция б.а./, а сега ЗНМ / Закон за НМ/? А прословутия член 108 от НК? А премахнатите от тази пролет 279 и 281? А липсата на закон за печата? А пълната липса на гаранции, че законите са еднакво приложими за всички? А зависимостта от разни фалшиви ОЭ и трудови характеристики? А пълната липса на конституционен надзор? А това, че Народното събрание се е превърнало в тълпа марионетки? А противоречието на укази, постановления и други нормативни документи с по-висши закони без това да ги обезсилва? В целия този хаос съществува и един строг принцип-неудобен ли си-мисли му! За това има член 108 от НК, Бобовдол, Белене, клеветнически нападки по масмедиите, следене, подслушване, манипулиране на общественото мнение и т.н. Парламентът се събира  общо на две сесии по за 2-3 дни, за да извика „Ура” на БКП и покорно да гласува това, което отдавна е решено някъде си и „де факто” отдавна се практикува. Кой ще защити правата на малцинствата?Пенчо Кубадински? Димитър Стоянов? Тодор Живков? Съвсем не е смешно. Играта на евфемизми вече не върви. Трябва да назоваваме нещата с истинските им имена. Ако искаме да решим проблемите си. А ние още не можем да съберем кураж да ги кажем кои са. Или пак ще чакаме някой да дойде да свърши нашата работа?

 

                                                            09.08.1989 г.

 

Денят започна добре. Струва ми се, че написах нещо много добро. Избръснах се. Дай, Боже, целият ден да е добър. И, въобще, нещата да започнат да се оправят. Гладът прави чук-чук. Изглежда той наистина стимулира творчеството. Поне при мен е така.

 

Сега си измислям идиотски идеи, които ще ни помогнат да се съвземем икономически. Макар, че имам толкова сериозна конкуренция в лицето на Министерството на икономиката и планирането. Моите идеи, макар и идиотски са смешни. Може би ще успея да скалъпя едно цикълче. Дай, Боже!

Дявол да ги вземе нашите токмаци. Тръбят Йерихонски, че България за пет века робство е запазила своята култура, религия и своя език, а в същото време, вместо да си вземат поука, се опитват да асимилират турското малцинство-културно, езиково и религиозно. Странно! Колко малко българи си задават този въпрос? Та това е хиперцинизъм. По този начин ще превърнем историята в един-единствен факт, повтарящ се непрекъснато. Това означава, че не сме мръднали от питекантропа нито на йота.

Отговаря ли ЗИН на изискванията на времето? Не! Съдейки само по режима на свиждане, кореспонденция и колети, уверено мога да кажа, чезаконът има изключително наказателен уклон но не и възпитателен. Как може да бъде превъзпитан човек, който е откъснат от обществения живот? От близките си и най-вече от семейството си. Но на 1, 2, 3, 6 месеца да се среща с тях по за 10 минути и да бъде вътрешно спокоен? Не! Той се озлобява или пречупва, за да стане страхливец, чакащ облага. Общество от страхливци се нарича тълпа и лесно се манипулира, но трудът на тълпата е неефективен, а творчество въобще липсва.

 При това и малкото права, които затворникът има не се спазват, а качествата на контролните и възпитателни кадри са без коментар.

Изкъпах се. Не, толкова хубави неща за един ден са като че ли…Чук-чук!И макар, че ненавиждам прането се изпрах и се радвам, че нося чисти дрехи. Бях отново на каре със Стоянчо. Завалията няма цигари и храна. Няма как да му дам моята храна. И без това кой знае колко време няма да ми трябва. Сега чакам да ме заведат на лекар, за да взема „Бизалакс”/ очистително /. Ще направя жалба до началника, за да питам какво става с книгите и вестниците. Днес би трябвало да има вече отговор. На карето имаше още един юнак от Берковица. Изглежда малко циганин. Прибрали го заедно с брат му за убийство. Ако българинът учеше НК в училище вместо купищата пропаганда затворите щяха да бъдат поне три пъти по-малко. Но тогава кой ще изпълнява плана? Прокурорите, поставени да следят за законността са толкова жалки, когато се отнася за грубо нарушаване на закона от страна на правителството или от високопоставени бандити. Несанкционирането от страна на прокуратурата на нарушенията е пасивно съдействие от тяхна страна. Защото прокуратурата не трябва да  бъде подчинена на друг, освен на закона. Уви, в България-страната на парадоксите не е така. Де факто не е така. За това партийният и административен апарат я ползват вместо тояга.

Леваците при обиска задържаха към следствените доказателства „Безсрочна гладна стачка” и Проектопрограма на НПС „Подкрепа” от моя личен архив. Като веществено доказателства. Бедните! За 20 секунди ще докажа, че това е мой ЛИЧЕН архив. Естествено, те ще разчитат на психологическия ефект от някои изрази върху съдиите, както и ужким „случайните” копия от дневника ми, които съществуват в дневниците ми, които се смятат за ерес. И тук са много уязвими, завалиите, защото тази тенденциозност от тяхна страна ще има обратен ефект върху обществеността. А аз ще се постарая да я информирам. Но както е потръгнало, ми намирисва на „ помиловка” за 9-ти септември. Така хем вълкът-сит, хем агнето-цяло. Но аз пак няма да се съглася и ще подновя делото. Заедно с всички тежки последици за тях. Ако искат да ни запушат устата ще ни оправдаят и ще намерят начин да ни изгонят от страната. Обаче, те смятат този вариант за твърде тежък за тях. Наивници! Не могат да разберат, че нямат печеливш вариант

Тежестта на приказките на един емигрант е толкова малка, а и твърде лесно могат да бъдат отричани. Но те не разбират това. Искат да ни направят истински герои и мъченици. От тази реклама по-добро нещо за нас няма. От друга страна, обаче, излизащите с нови паспорти, които ще си пробват късмета в скандинавските страни, САЩ, Канада, Австралия, та дори и в ЮАР ще видят какво е добър живот и ще наддадат вой, да не говоря каква сила ще имат хилядите писма и телефонни разговори до техните близки и приятели. Става дума за качествените хора, макар че и част от авантюристите ще се замогнат. А при този глад на стоки и „таланта” на българския търговец, очаквам милионерчетата в близките 3-4 години да си купят „ добри „ биографии. Всъщност, точно разликата в стандарта ще довърши комунизма.

Аз смятам, че ударът, който те/ комунистите б.а.„  си нанесоха сами, подписвайки виенската конвенция и в същото време грубо погазвайки човешките права в България, ще има, а вероятно вече има, силата на тежък нокдаун. Дано здравомислещите сили надделеят преди да е станало късно. Българският лумпен не знае, а и няма кой да му каже разбираемо, че тероризмът е един кошмар без край. А ще се намерят интелигентни психопати за лидери. И транзитните пратки с наркотици ще се увеличават и много скоро ще  се събере една финансова сила, която ще може да финансира терористичните акции. Поводи-бол! И все пак главният виновник за това бъдеще е подменянето на традиционните ценности със сурогати и квазиморал.

 

                                                                   10.08.1989 г.

 

Днес предадох молба до началника на пандиза за получаване на вестници и литература,тъй като тридневният срок отдавна изтече. В резултат на това получих нов вестник. Е,„Работническо дело” не е вестник в истинския смисъл на думата, но все пак…Точното определение е нещо средно между пасквилиада и боклук. Утре ще атакуват резултата от молбата ми да получа гаранции, ще ми се спазват правата по ЗИН. Гяволите ще издивеят, но сами са си криви. Отрядният онбаши изобщо не иска да ме визи. Защо ли? Стражарят сутринта се учуди ужким, че още не се храня и подхвърли за кашона с храната. Обясних му внимателно, че точно на него в понеделник я дадох за описване. Остана сам с мъката си.

Интересен феномен представлява незабавната смяна на обръщението от казионното „другарю” на „гражданино”. Нима са толкова тъпи, за да не разберат, че „гражданино” стои по- високо от „другарю”. За няколко десетилетия „другар” стана израз на дистанциране и ирония. Да не кажа, че понякога звучи като псувня.

Има нещо твърде сходно между ГСУ, затвора и т. нар. свобода. Органите разчитат на твоята неосведоменост и некомпетентност по правните въпроси.

Но грубото нарушаване на законността се чувствува най-силно там, където имаш най-малко права. Колкото и да е странно на пръв поглед това не е затвора, а следствието. Това недвусмислено показва обвинителния уклон на следствието. По време на следствието си напълно в ръцете на следователя, а той обикновено е с мръсно под ноктите. Не можеш да защитиш нищожните си права по никакъв начин. Дори и гладната стачка се тълкува като опит да се пречи на следствието. Истински параграф 22. Презумпция за невинност? Напротив! Посреща те един ревящ и заплашващ катил и много често успява да измъкне признания дори от напълно невинен човек. Тук всичко зависи от волевите качества на човека и от неговата правна култура.

Да вземем например Христофор Събев. Признава се за виновен без сам да знае в какво точно. Въпросите към него показват директно желания отговор и като знам практиката, следователят да диктува отговора на машинописката, нещата стават съвсем прозрачни. Аз неведнъж остро реагирах на тази практика и накрая все пак успях. За 62 дни в ГСУ прокурор мина само веднъж, и той случайно ме завари в стаята на следователя, макар че ежедневно повтарях молбата си за среща с прокурор. Средства за писане ми бяха дадени само веднъж, но беше ясно, че молбата ми или няма да бъде уважена, или няма да бъде предадена по предназначение. Тогава успях да напиша молба и за адвокат, но отговор-няма. Това е, защото присъствието на адвокат ги размазва. Въпреки, че обвиняемият и следственият имат право на допълнение, това категорично се отказва от следователя. Върви се оплаквай на майка се. Конфиденциалният характер на следствието дава възможност за побои и психически тормоз върху обвиняемия и следствения. Разходките за първия месец бяха три, за по-малко от пет минути и то в затворено помещение. Чрез моето твърдо настояване успях да ги доведа до три пъти по десет минути седмично. По време на следствието нямаш право на свиждания и писма. Лампата не гасне никога и свети право в очите ти. На 10 куб. м. въздух разчитат един или двама арестанти. При това прозорците са вътрешни, а вентилацията се пуска само за няколко минути и то след скандал. Единствата връзка с външния свят е мисълта ти. Хигиената и медицинския контрол са на кота 0. Храната е сравнима само с помия.

Следствието не събира абсолютно никакви доказателства в полза на обвиняемия, макар че е длъжно. Мога да изредя още много неща, но смятам, че и тези са достатъчно красноречиви. Едно една част от правилниците-за сравнение между следствие и затвор.

СЛЕДСТВИЕ                                                     ЗАТВОР

Нямаш право на свиждане и писма                 Имаш право на едно свиждане месечно и

                                                                             две писма  

Тоалетна за 2-3 минути                                     Тоалетна до 10 мин.

Баня на 10 /на практика 14/ дни                       Не по-малко от веднъж седмично

Лежането на нара през деня-забранено          Лежане и спане-разрешено

Достъп до лекар1-2 пъти седмично                 Достъп до лекар-всеки ден

Пари за лавка-20 лв                                            Пари за лавка-30 лв

 

Това е по правилник. Как могат / а това е крайно необходимо / да се поправят нещата?

  1. Достъп на адвокат от първия разпит, дори от запознаването с постановлението за задържане.
  2. Изработване на нови демократични и хуманни правилници.
  3. Преминаване на следствието към прокуратурата
  4. Правни гаранции, че законът ще санкционира злоупотреба със служебно положение на следствието и прокуратурата
  5. Създаване на хигиенни и съобразени със здравните норми килии.

 

                                                             11.08.1989 г.

 

В броя от 11.08. в. „Работническо дело” лицето Алексей Брезин/по-късно разбрах, че това е прекръстен помак/ употребява термина „българска социалистическа нация”. Журналист-лисенковист. Човек може да си помисли, че до 9-ти септември 1944 г. българската нация е била непълноценна. Това се казва простащина или дебилитет. По-надолу се чува началния вой против „хищните американски акули”, които искат да съсипят страната. Брезин твърди, че се занимава с философия, етика, естетика и литература и иска „ да остане верен на Цв. Спасов”. „всички, които парадират с родолюбието, които викат по площадите го тъпчат и калят. А кой парадира и вика по площадите? По пресата парадира и вика той и неговата шайка, а по площадите- казионните оратори и властниците. По-нататък твърди, че хората са го намразили без да са прочели нито един ред от него. Аз ще кажа:” И слава Богу!”, защото след прочита на толкова простащини биха го линчували. Според А. Брезин хората, които се отнасят критично към сегашното ни жалко състояние, трябва да искат разрешение от него и неговата шайка. Каква наглост!

Сега българинът, който е крайно лесно манипулируем и поради дезинформацията си остава пасивен дума:”Ебал съм ги турците!Като не им харесва, да вървят на майната си!”, без да си дава сметка, че той е следващия пътник  за това място. Нещо повече, то никак не  е далеко. Какво политическо късогледство и нравствено падение! Нашите жирналисти-дрисльовци ядат краката на Мърдок, но лайняния цвят на собствените им писания е много по-страшен. Слава Богу, че са некадърни.

 

                                                               12.08.1989 г.

 

Имах аудиенция с дежурния, тъй като вчера отрядният не ме прие. Отстрелях десетина въпроса с различна трудност. ЗИН и гаранции не съм получил. В понеделник ще се наложи да започвам масирана атака. Налага се пускането на тежката артилерия. Дано имам физически сили поне до сряда. Много бързо отпадам. Изглежда много ми се събра и не можах да се възстановя физически. Наистина имах тежък график.:

  1. 17 март. Внезапен порив на сталинщина ме дари с 18 месеца принудително заселване в Бобовдол.
  2. 20 март-обявих безсрочна гладна стачка срещу необоснованото и противозаконно осъждане. В същото време работих до 13 април. Като дърводелец. Отслабнах с 22 килограма. След това с още 14. Кръвта и урината ми имаха критични параметри.
  3. 20 април-Отмениха присъдата. На следващия ден прекратих стачката. След 5-6 дни, малко по малко, започнах да движа профсъюзните дела, които бяха доста занемарени. Всъщност-изоставени. Тичах до Бобовдол, София, Пловдив и Търново. Отпор на т. нар. „интелигенция”  на Стара Загора, свързано с пасквилите по в. „Шипка” и „Септември”. Успях да намеря салон с голямо тичане. Нарочно избрах голям салон, за да има възможност всеки желаещ да присъствува.
  4. 10 май.-Дело в старозагорския окръжен съд за бобовдолската история. Решението не излезе в законоустановения срок. Отново неприятности. Непрекъснато следене и подслушване. Пълен запор на кореспонденцията, провокации от страна на органите. Заплахи към мен и майка ми.
  5. 20 май-обиск в къщи. Заплахи по чл. 109 заради „ Декларацията на мюсюлманския комитет”. Изпратихме Петър Манолов в изгнание.



Гласувай:
5
0



1. анонимен - Моята Биография се Пише от ШВЕСТЕРИТЕ от ДАНС !
03.08 14:02
Моята Биография се Пише от ШВЕСТЕРИТЕ от ДАНС !

От 2008 Година със Създаването на ДАНС от СерГей ЯКОВ я Пишат !

Два Декара Стана Вече и Продължават да я Допълват ПАЧАВРИТЕ за да си Оправдаят Заплатите !

ДА СЕ ЗНАЕ !

КУРВАТА от ДС и ДАНС Първо я ЕБЕШ, После и Режеш ГРЪКЛЯНА, Като на Руски ОКУПАТОР на Кавказ и Крим !

ФОРМУЛАТА на ДАНС Разкрита:

ПИДЕРАСТ Плюс ЛЕСБИЙКА Равно на ДАНС !

Гей Бардака ДАНС го Създаде Съветското Копеле, Херсонския Пидераст от Хазарски Произход СерГей ЯКОВ !

Закона за ДАНС с 135 ЧЛЕНА го Изработи Известната с "Тишината в Леглото си" Лесбийка Татяна Дончева !

Първи Шеф на ДАНС Стана Дъртия ПИДЕРАСТ от II-ро Главно Управление на Държавна Сигурност Петко Сертов !

ДАНС е Нещо като Хелзинския Комитет или БГО ДЖЕМИНИ !

Защитава Правата на Гей, Лесбийки, Бисексуални и Транссексуални !

По Препоръка на Хелзинския Комитет в ДАНС Приемат Само КУРВИ и ПЕДЕРАСТИ, Защо Били в Неравностойно Положение !

ШВЕСТЕРИТЕ от ДАНС Бръмчат Главно Около Библиотекарския в Слатина и Разбира се пред Министерството на Земеделието !

Митьо Гестапото ги Школува за Агенти с Пенсионерската си ПИШКА, а Шаренкова им Центрова ХАЛКИТЕ с Монстър СТРАПОН !

Не ПРОСТ(о) МИЛИЦИОНЕР, а ПАЗАРДЖИШКИ МИЛИЦИОНЕР !

По-Тъпо ЖИВОТНО от МИЛИЦИОНЕРА това е само ПАЗАРДЖИШКИЯ МИЛИЦИОНЕР !

Ако се Чудиш Кое ГОВЕДО да Убиеш, ТРЕПИ Пазарджишки МИЛИЦИОНЕР и Няма да Сгрешиш !

МЪРША, ИЗРОД, ИЗМЕТ, УТАЙКА, БОКЛУК, ГАД, СУРОГАТ, ДЕГЕНЕРАТ, ПОДЧОВЕК, С ЕДНА ДУМА МИЛИЦИОНЕР, С ДВЕ ДУМИ ПАЗАРДЖИШКИ МИЛИЦИОНЕР !

КАЗАХ !

w-w-w.b-u-l-g-a-r-y-a.g-a/p-o-l-i-c-e.h-t-m-l
цитирай
2. ivanbunin - Автобиографията е писана с усет за ...
06.08 09:47
Автобиографията е писана с усет за хумор, та даже сарказъм, но е НЕвярна от фактическа гледна точка. Може дори да се каже, че господин Босия е надминал самохвалството на такива като Цола Драгойчева. Впрочем, това си е негова работа; може да пише абсолютно всичко, което пожелае да напише. И нека да си пише човека и да продължава своята автобиография, защото, както отдавна коментирах, той НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ да прекъсва жизнената си биография. Такъв си е бил Босия, такъв е сега, такъв ще си остане. Нека има дълъг живот и ако мисли, че още може, да пробва да прави хората около него на идиоти.
цитирай
3. bosia - до "скромния" крадец на името наруския класик Иват Бунин
06.08 13:14
Синко, не знаех, че си станал"босовъд" без да си ме видял и разговарял с мен. Явно си феномен от световна величина. При това си и ненадминат "анализатор". Рене Декарт и Албърт Айнщайн ряпа да ядят пред теб.
Само един проблем си имаш. Нямяш си име. Затова ти предлагам да ти стана кръстник.Ще ти дам хубавото име Ганю Балкански.
По този повод те каня да ме посетиш у дома ми. Уверявам те, че всички твои мании за величие, непогрешимост и последна инстанция ще се изпарят за секунди.
Бъди здрав и продължавай да смърдиш за индикация, за да предпазваш хората от себе си
цитирай
4. ivanbunin - Това си е Босия! Такъв, какъвто е. ...
06.08 15:18
Това си е Босия! Такъв, какъвто е. Виждали сме се, господин Босия, виждали сме се някога на "Ангел Кънчев" 5. Чували сме си приказките, когато Вие пробвахте да се заселите на Софийското писателско поприще... Здраве, Босия!
цитирай
5. bosia - Да се заселя на "софийското писателско поприще"?
06.08 20:03
И това не бях чувал зя себе се!
Та ти нямаш ли си име,синко
Или те е срам от него?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6446140
Постинги: 3028
Коментари: 7577
Гласове: 5932
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31