УТРЕ

Какво ще стане утре?
Ще пиша стихове
и спомени?
Ще разрушавям митове
за земен рай
и пещи доменни?
Ще псувам яростно света
и своя секнал
поетичен дар?

Или с разбита
от паве глава
ще се търкалям
в градски писоар?

Какво от туй.
Каквото
ще да става.
Главата ми
и без това е яка
и корава.
Почесвам темете си
по привичка стара,
въздъхвам от умора
и... влизам писоара.

декември 1989 г.
София