ДИОГЕН

Главата ми отича
от мъка и съмнения.
Нима аз точно трябва
фенера да запаля?
А виждам-
други няма.

Сам съм.

Спечелих!
Макар за час,
макар за миг-
за повече не мога.
И вече не съм сам.
След мен върви
тълпата.

А пак съм сам...

Полека изоставам.
Гледам.
Тълпата пак е сбъркала
посоката.
Посоката показвам.
Тръгвам.
Сам.
Тълпата ме подкача.

Жадувам самота.
Седя 
във бъчвата.
Седя
и пия сам.
От самота.

21.12.1989 г.
София