НА Е

Накъсвам времето
като хартия
и оставям парченце
за НАС.
ТЕ взимат и него.
Но не от ревност.
От страх.
От страх,
че двама с теб
ще сме щастливи.

Разчупвам щастието
като погача.
Оставям трохите
за НАС.
Те враните пращат.
Кълват трохите,
за да е гладна
нашата
кратка любов.

Разделям любовта
на глътки
и оставям капки
за НАС.
Те плюят в капките,
за да горчат
като хинин.
Пием ги жадно.
Лекуваме душите си
от безразличие.
За да не сме
и НИЕ
като ТЯХ.

30.10.1989 г.
София