СОНЕТ

 

Денят се уплаши от тъмните сили

и заотстъпва стремглаво назад.

Облаци-хергеле черни кобили

с тропот превзеха смълчания град.

 

Първият вихър алчно удави

там, под липите, златистия прах.

Смътно предчувстие с длани задави

птичите песни и детския смях.

 

Зъзнат бездомни брезички във мрака.

Вади браздят нечетливи следи.

Двете жени пред иконата плачат.

Дъжд монотонни мотиви реди…

 

Като сонет на Лилиев, като станси,

Като мелодия на Дебюси.

 

 

 

Юли 1989 г.

ГСУ

/Понеже не ми даваха молив и лист, за да не пиша стихове, писах и редактирах наум./

 

Колко хубаво е това стихотворение в чист вид!
Без баби яги лизачки, които правят свирки на един луд, който има за смисъл на жалкия си животец да клепе тук.

Много приятно звучене има това стихотворение.
Точно като символисти те.

Ей, босия, слагай си постингите в раздел Поезия бе , човек!
Те са точно поезия, а не словесните ЧЕкиджиства на мъжки и женски ЧУчела.