Веднъж. Два пъти. Три.
Всеки ден. 
Така преживяваше трудно той.
Мислейки си неща, отговаряйки на въпроси.
Сам зададен. Той самият беше въпрос. Отговорът беше въпрос на време.
Винаги беше въпрос на време. 
Въпросите бяха ненаситни.
Безпощадни.
Така времето стана въпрос.
После въпросите пораждаха още от тях.
И безкрайната въртележка се завъртя с бясна скорост.
Пое го навътре и го захвърли в живот разкъсан от въпроси.
Да живееш във въпросително изречение е изморително.

pone vze li momicheto zaradi koeto toi te namrazi i namrazi jenite zaslujavashe li si ili q pusna kakto vsichki?