Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2017 14:44 - Едно интервю, което ми хареса.
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 5351 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Християнски поглед image
Сестра Божена е монахиня от ордена на Св. Винкенти от Паула (винкентинки). Работи в село Ореш, Никополска епархия и спокойно може да кажем, че е позната на повечето от нас. Тя е млад,жизнен, забавен човек, но и много интелигентна и със силна вяра. Започвам това интервю с увереността, че всеки отговор на сестра Божена е изпитан от самата нея и може да помогне на всеки един от нас в пътя към Бога. За мен бе удоволствие да проведа този разговор с нея. Дано ви е от полза! J

В началото бих желал да си поговорим за един проблем, който е често срещан в днешното съвременно общество. Става въпрос за това има ли днес Бог място в живота на хората, как е възприеман от човека на 21 век? От твоя опит като монахиня, но преди всичко като човек, кажи ми къде е Бог за хората от нашето съвремие? Кой е Той за тях?

Вярвам, че Бог съществува в живота на човека! По-точният въпрос обаче, който ти зададе е: Какво е Бог за човека? От контактите ми с хората мога да кажа, че пред себе си те имат голям „духовен пазар”, но плодовете на този „пазар” не засищат, а и много бързо изгниват. Това е като „ГМО духовност”! Преди да кажа къде е Бог в живота на хората от 21 век, то трябва да кажа, че според мен хората не познават Бог като личност, а като някой, който е много, много далеч от тях. И отново на база на контактите ми с хората, виждам нуждата от това да започнем сериозно да отличаваме тази „ГМО духовност” от истинската такава.

Този „духовен пазар”, за който ти говориш, изглежда е пренаситен и човек, изправен пред него не знае кое да избере. Сякаш добрите плодове, които всички търсим са скрити много добре за тези ГМ0-та. Как човек да намери добрия плод на „пазара”? Къде да го потърси?

Както би казал и Св. Антон Падуански: Много са въпросите, но само един е отговорът – Исус Христос. В продължение на думите на Св.Антон, бих искала да кажа, че добрите плодове от „пазара” човек трябва да търси в Светото причастие. Обожавайки го да среща Исус. В силата на Свети Дух и Словото на Бог, човек ще намери добро семе, следователно и добри плодове. Това е единствената изправна опция. Размишлявайки върху думите на Христос ще намерим конкретните критерии, от които ще разберем кое е правилното и кое не.

Словото на Бога и тялото Му ли трябва да са храната за човека днес?

Основно да. Но бих добавила и общността, която ще помогне на човек да разбира Словото, която ще е като огледало, и помощ в духовното израстване и срещите с Христос в Словото и Евхаристията.

Ти каза и общност, самата ти си монахиня (от ордена на Свети Винкентий от Паула – бел. авт.) и живееш в общност. Къде, според теб, е по-лесно да открием Бог – в тишината или в общността?

Истината е, че едното без другото не може. Общността е нужна, за да видиш и усетиш Божията любов и грижа. Но тишината е нужна, за да чуеш всичко това и да го изживееш от „първа ръка”. Не е добре да се прекалява нито с тишината, ти с общността. За духовния живот те са едно цяло, както са дясната и лявата ръка за човешкото тяло. Сами не действат напълно.

А умеем ли днес да пазим и ценим тишината?

Труден въпрос… Но мисля, че все по-малко. Има хора, който се нуждаят от нея, гладуват за тишината, но не знаят как да започнат или да запазят семето посято в тишината. Мисля, че да си в тишина днес изисква голям кураж. Защо? Защото да останеш в тишина означава да се спреш, да не си активен, да допуснеш нещо да мине покрай теб и т.н. Най-накрая тишината изисква човекът да свали маските си, за да остане в нея, иначе тишината за него ще стане дразнеща. Тишината трябва да се осмисли. Само тогава за хората тя няма да е изгубено време, а плодотворно.

Ти работиш в село Ореш, един от центровете на католицизма и като цяло на християнството в България, какви впечатления оставят хората от Ореш в теб? Как виждаш вярата на българина?

Да говоря за католицизъм не е проблем, но когато става дума за вярата, това трябва да се обмисли добре. За впечатленията от хората в Ореш – различни са, не мога да ги обобщя. Но виж, за вярата на българина – тя е интересна, но не е чиста. Има много неща в нея, което не е за осъждане, то е просто факт. Все още хората (общо казано) вярват в Бог, но става въпрос за това, доколко Бог е част от живота им. Доколко Той има главна роля в техните решения, борби, страхове, съмнения…

Какъв е Бог в очите на българина?

Бог за българина? Интересен въпрос. Трябва да попитаме тях. Но, доколкото виждам от престоя ми тук, понякога оставам с убеждението, че за хората Той е като „социален работник” или като „съдия”, или като „Онзи, който съществува, но не ме питай много…”. Заради историята разбирането за Бог малко се е изкривило. От друга страна обаче, хората се опитват да вярват и мисля, че Бог няма да им се сърди ако в незнанието си бъркат. По-скоро ще се сърди на нас, който можем да дадем, но понякога не даваме.

Ти си мисионер. В България духовниците в Католическата църква са основно чужденци, лесно ли е да си мисионер в страна като нашата?

Не е лесно. Можем да говорим за различни манталитети, различни езици, но общо взето проблемът е по на дълбоко. Мисля, че да си мисионер в страна като България изисква духовна сила и да имаш съзнанието, че си мисионер. Много пъти, когато се взема решение, трябва да го вземеш сам и после сам си отговорен за това. Но единствената тежест, която аз като мисионер чувствам е отговорността за поверените ми души.

Работиш и с млади, и със стари. Сякаш възрастните (над 60 години) имат по-добра основа, по-солиден фундамент на вярата си, докато техните деца – те не говорят, не мислят и не искат да знаят за Бог. Така ли е ?

Все повече не… Става дума за това, че онези, който имаха по-добра основа на вярата си, Бог ги прибра при себе си. Но на децата и младежите, ако им се даде „качествена и богата с минерали, духовна храна” ще стане чудесно! А това, че не искат да говорят или знаят за Бог, не е точно така. Мисля, че отново идва проблем от нас, отговорните. Сякаш ние се страхуваме да зададем въпроса: Искаш ли?.. .Страхуваме се дадем тази качествена духовна храна и следователно ни е по-лесно да обвиним другите, че не я искат. Така го виждам аз, понеже съзирам тази борба между искам да ти дам, но се страхувам….

Страхували се българинът да е свидетел?

Да, но ще с времето ще отслабне този страх. Все още е живо мнението, че вярата е моя, лична, а публично не ме питай. Това го виждам особено при младите, като че ли се срамуват. Но не ги обвинявам. Това е факт обаче, макар че и старите го правят понякога. Като цяло това е свързано с предишните въпроси, относно вярата на българина. Както казах тя е смесена не е чиста, има много неща които не са християнски. Неща, които объркват човека.

Как може да се справи човек с този т.нар. „християнски егоизъм”?

Само с молитва на смирение. Да си християнин не означава да си със специален статут в обществото, то е начин на живот. Християнският егоизъм е нещо, което ни разделя и ни прави затворени за едно прекрасно нещо – Бог да ни изненадва. Повтарям, молитвата на и за смирението може да ни освободи от това.

Липсва ли ни примерът ?

Гледайки хората около себе си можем да кажем ДА, но ако гледаме Христос, тогава НЕ. Когато говорим за човека, трябва да знаем, че имаме много примерни около нас. Не всички вярват с ореоли над главите, но са свидетели. Дори и да не споменават Бог те са свидетели на Неговата любов. Който обича ближния си обича и Бог, който го е създал. Стига да отворим очите и ушите на вярата си и ще видим и чуем примерите около нас, следователно и ще ги приемем с отворено сърце.



Какъв съвет би дала на българите, особено на младежите?

Не се страхувайте от Бог, истината и прошката! А на младите: Отворете сърцата си, духовните си очи и уши и ще видите колко нетърпеливо Бог чака да ви изненада! Повече от това, за което бихте си и помислили

Как се вижда сестра Божена след 10 години? За какво мечтае?

Да бъда инструмент в Неговите ръце, в евангелизацията на онези, който Той иска. Много са мечтите, но само Един е този, който прави планове за мен. Има едно нещо, но ако Той иска ще стане, ако не така да бъде! Ще се молим!

Би ли поела нова мисия или оставаш в България?

Ако да поема нова мисия означава да остана тук – оставам! Ако не – отивам където трябва. Аз съм мисионер-евангелизатор. Мечтата ми е да евангелизирам, не със моята сила, а със силата на Светия дух. Той е моят мениджър.

И за финал, сподели с нас любимия си цитат от Евангелието…

От Евангелието на Лука 4: 18-19 : "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, Да проглася благоприятната Господна година". Това е и моето мого, когато полагах обетите си!
И друго, което Бог казва на Св.Павел:„ Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена” ( 2Кор. 12:9)
imageimage
http://christianslook.blogspot.com/2012 ... st_11.html



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445778
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031