Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2016 13:48 - АНАЛИЗ И ИНФОРМАЦИЯ НА Д-Р ГЪРКОВ
Автор: bosia Категория: Други   
Прочетен: 921 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      За мигрантското нашествие към Швеция, сигналите от вишеградци и София

 

В наши дни някои събития, в т.ч. войни,  протичат с обратна хронология. В класически план битките предхождаха завладяването на територии. Днес в Европа, особено в Западна и Северна, се случва обратното: 1. По религиозно-фанатични, агресивни социално-икономически и гратисчийско-ползвателски мотиви се обсажда и ... заема територия. 2. Следват битките „из отвътре” на натрапилите се „бедстващи”, но вече военно окупирали Европа бегълци и субкултурни воини на исляма, извоювали позиции благодарение на неадекватно непригодните към тях европейски морални норми и ценности. Сред търсещите убежище или тунеядство се срещат понякога и прогонени от военни действия пацифисти, някои от тях със семейства, привлечени от идеализирани представи за Европа, внушени им от техни реализирани предшественици.

Една от най-желаните дестинации на ислямско-ислямистките пришълци е Швеция, променена - по ироничната метафора на шведката Ингрид Карлквист пред финландска аудитория - в „мултикултурния рай Абсурдистан”. Темата за резултатите от „безбрежната имиграционна политика” и в самата Швеция е под стриктно ембарго. Според г-жа Карлквист, шведите са с дотолкова промити мозъци, че наричат фашисти и ксенофоби своите съграждани, които поставят под съмнение подобна политика. Тя напомня как през 1975 г. Риксдагенът единодушно одобрил деструктивната нормативна постановка Швеция да бъде мултикултурна държава. До 60-те години на м. в. населението на страната било етнически хомогенно. Имигрантите били само 900 квалифицирани валонци, преселили се през 17 век, вече асимилирани.

През 2015 г. в Швеция „на шведска маса” битуват 160 хиляди неграмотни или много слабо грамотни кандидати за убежище. Те не говорят шведски език и не могат да си намерят работа. През 50-те години на ХХ век Швеция е поканила неадресирано гастарбайтери. Отзовали са се от Финландия и други северни страни, но и малка част от Южна Европа. Тези хора се интегрирали, но имиграцията била преустановена през 1969-70  г., поради опасения на профсъюзите за работните места на шведите.

През 70-те години последвала масова имиграция и деструкция на шведското общество. Според Ингрид Карлквист, тогава в Швеция живяли 0,5 милиона граждани, родени извън страната: в Северна Европа, САЩ, Канада. Само 30 хил. души = 0,33% от населението имало по-различен произход. Сега родените извън Швеция били над 10%, но правителството не изнасяло точна информация. На 1-во място били родените във Финландия, на 2-ро в Ирак. Имигрантите били социално изравнени сьс шведите, имали право да поддържат националната си култура, да изучават шведски език с 1 час повече.

Между 1980 г. и 2013 г. 1,7 млн. души придобиват постоянно местожителство в Швеция. При население от 9,7 млн. души, вече 2 млн. са преселници. Мейнстриймовите медии премълчават резкия ръст на изнасилвания и криминалност, непознати в монокултурна Швеция. Мигрантите искат да станат шведи, последните демографски намаляват. В Малмьо шведите са вече в малцинство, някои обмислят възможности да се преселват. Социалната система се е влошила за сметка на пришълците. Медиите насаждат чувство на вина за ксенофобия, расизъм и пр. пропагандни клишета, въпреки че малцина оптимисти вярват, че мигрантите имат квалификация, желание и намерение да заработват пенсиите на шведите и биха имали принос за париране на демографската криза, чрез пълноценни поколения. Доц. Йон Тулбай от Икономическия институт в Стокхолм изчислява разходите по издръжка на ордите на 25 млрд. евро годишно.

Г-жа Карлквист преценява, че в Холандия мултикултурализмът бил с 20-30 г. „изостанал от шведския модел”. Тя предвижда следващата стъпка на нашествениците да бъде натрапването на т.нар. „обществен” контракт „дхимми” - неразделна част от традиционния ислямски шариат, изискваща от немюсюлманите да плащат данък за  защита в собствената си държава. Шведката сравнява статуквото на съмишлениците си в родината с тази на жена, която иска да разтрогне насилствено наложен й брак. Тя е дълбоко убедена, че ислямът е на път да унищожи всички национални култури в Европа. Ако се наложи, тя и сподвижниците й са решени да воюват против планирания халифат под лозунга да си върнат обратно страната Швеция: „I want my country back!”

В знаковия си анализ чешкият депутат Зденек Соукуп наскоро изрази резерви към берлинския напън за въвеждане, респ. изравняване, на обща социалната политика в ЕС спрямо мигрантите, която би довела до прилив в Чехия. Той подчерта, че 15-20% от „бегълците” са от Ал Кайда на ИДИЛ. Заяви, че в Германия мюсюлманите от 5 млн., вероятно са се увеличили с още 1,2 милиона души, от които 130 000 блуждаят из страната неконтролирано. Без видим успех за последните 3 години бюджетните разходи на Германия за интегриране на мигрантите са възлезли последователно на 22, 27 и 45 млрд. евро. Годишно! Г-н Соукуп напомни, че 11% от населението на Франция е мюсюлманско. Всички изнасилвания през последните 3 години в Норвегия са били извършени от мигранти, а 85% от престъпниците там са родени в чужбина.

10-годишният юбилей на членството ни и първото Българско председателство в Европейския съюз наближават. Към 1 януари 2007 г. властта на Брюксел над страните-членки (СЧ) бе по-рехава. Централизацията и реалното прехвърляне на национални пълномощия нарастваха след признатата през 2008 г. финансова криза и постепенно ескалираха в нишите на финансови, социални и миграционни политики. Успоредно с изострянето на геополитическите отношения на САЩ и ЕС с Русия в Украйна (за Крим, Донбас, санкции и контра -), в Близкия изток и войните в Сирия и срещу Даеш (ИДИЛ). Ислямското нашествие показа неспособността на европейските институции да се справят с опазването на външните граници под смокиновия лист на вашингтонско-берлинско-брюкселски тълкувания на евроатлантически ценности и човешки права, не включващи реципрочни отговорности на мнозинството от протектираните бегълци. Политическият радикализъм бележи възход на фона на неспособността на оста Берлин-Париж-Брюксел, от която се откъсва Лондон, да създаде по-гъвкава и ефикасна система на европейска сигурност вместо да делегира съотговорност и квоти за приемане на бегълци от държави, които исторически не са обременени от колониални престъпления.

Членството в Европейския съюз не може да бъде цена за превръщане на най-старата европейска държава с непроменено име (!), в буферна или санитарна зона за нарушители на граници и социални гратисчии. Виктор Орбан с основание заяви, че в Договора за присъединяване към ЕС Унгария не е подписвала подобни клаузи.

Същото тъждествено важи и за България.

Планът Б на Вишеградската четворка (В 4) предполага суверенност на всяка СЧ в защита на държавните си граници и на подхода към нарушителите им. Пределът на  „политиката на гъвкава солидарност“ (вж. Роберт Фицо, Виктор Орбан) те дефинираха  така: „Ние няма да променяме идентичността, културата и вярата си заради нелегалния мигрантски натиск“. Седем от осемте президенти + премиери на Унгария, Полша, Чехия и Словакия (Р.Плевнелиев има 1 съмишленик) имат политическата доблест да отстояват националния суверенитет и идентичност; европейските, но християнски ценности;  да недоволстват от политико-икономическия диктат на 2-3 от „старите СЧ”, без същевременно да отричат съпричастност и лоялността си към европейската идея и политики. В духа на ироничната дефиниция на бившия френски президент Франсоа Митеран: Атрофиралата „демокрация е институционализираното право да се говорят глупости”, и протекторите, и блюдолизците на гостоприемната канцлерка „заклеймиха” като „орбанизиращи се държави“ онези, които заедно с Австрия и Хърватия, помогнаха за париране на кризата по гръцко - БЮРМ-ската граница.

„Признанието” на Меркел, че  Евросъюзът нямал план Б, ако Ердоган пропуснел мигрантите към Европа, е ясен сигнал за несъгласието й с позициите на вишеградци. Цивилните орди на първо време биха залели България, а вече имаме опит от съседство по съжителство с лагера им в Харманли. Страните от В4 отхвърлиха принципа на релокацията. Т.е., на Гърция и Италия, понасящи най-пряко инвазията, да се помага, а всички останали СЧ да поемат прибеженци на квотен принцип. Банкянска София прие релокационното know how-императив и инкасира 101-160 млн. евро-сребърника за превръщане на България в мигрантски лагер, под свирката на Меркел и Ердоган. Словакия и Унгария заведоха дела срещу Комисията в Съда на Евросъюза. Унгарците подкрепиха Орбан на референдума на 2 октомври. Вишеградци не са привърженици на нарушаване на етнически баланси чрез разселване на мигранти, по претоплените от Меркел блянове от времето на граф Куденхоф-Калерги и взеха решение за създаване на център за управление на миграционната криза в Полша. „Фронтекс” струва годишно 137 млн.евро и работи като мека сила. Бегълците, които желаят да се настанят у нас уж били малко, но от месеци повтаряме, че международната нормативна база не устройва България и поне Регламентьт от Дъблин срочно трябва да се промени. Дотолкова, доколкото може да се разчита на Брюксел, все още протакащ пълноценното ни включване в Шенгенското споразумение. До договарянето на приемлива за нас версия, следва да преустановим прилагането на Дъблинския регламент. Защото Германия от седмици ни връща „миролюбиво добронамерените” кандидат-европейски авантаджии, регистрирани у нас, на които е отказан статут в Западна Европа. И то против тяхната воля! Твърди се, че Bulgaria airoтдавна превозва аналогични бегълци до Тирана.

В лекционната си обиколка израелският експерт по сигурността Дан Шуефтан наред с другите два риска за Европа – демографската криза и „кашата на ценностите”– най-откровено прокоментира в Прага третия риск: т. нар. мигрантска криза. Според евфимистичните намеци на директора на Националния институт по изследвания на сигурността към Университета на Хайфа, допускането под външен натиск на имигрантска вълна от сегашната й селекция в Европа, в т.ч. в Чехия и България, би било исторически безотговорно. Освен минимален подбор на асимилируеми бройки, на индивидуална база! На хора, които не се отнасят с жените като с добитък, хора склонни да се интегрират с европейската култура, християнска с юдейски и елински корени. В света има стотици милиони бедстващи и според д-р Шуефтан парадоксът е в аксиомата, че колкото повече бегълци бъдат спасени от удавяне в Средиземно море, толкова повече пришълци ще прииждат към ЕС. Ако сега европейците искат да бъдат милосърдни, тази солидарност ще е за сметка на бъдещите им поколения. Израелският учен констатира, че 2-то поколение мигранти-арабски мюсюлмани е по-агресивно от първото, а 3-то поколение изобщо не респектира местните закони и е по-агресивно от второто, намеквайки за примери от Франция. Той сподели мнението, че арабите като колектив са опасни, не следва да бъдат допускани у дома. Иначе, когато някое утро се пробудим, можем да установим, че вече Европа не съществува. Според него „всички държави (нарича ги и entities, т.е. държавоподобни образувания) в арабския свят са нефункционални и нямат бъдеще”, защото нямали подходящи политически структури за да преживеят ХХI, в т.ч. и тези от Персийския залив. Египет бил пред прага на масов глад, по-добри надежди за оцеляване имало за Тунис, но останалите араби често имали варварско-бандитско поведение. Израелецът препоръча вместо индивидуален прием на единици мигранти от Афганистан, по-скоро преселниците да са от Украйна.

Шуефтан предупреди, че ако новите СЧ направим компромис с националната си сигурност под натиска на Германия и другите западни европейски държави и приемем бегълци, които просто искат да подобрят начина си на живот, ще имаме куп последици. Начинът на живот в отделните СЧ и в цяла Европа ще се промени негативно, „ще има насилие, нарастване на напрежението, спад в прага на толерантността, ръст на радикалната десница и разделяне на обществото". В София ни предупреди, че това ще попречи на страната ни да достигне западноевропейския стандарт на живот. Ученият оцени Ердоган като много опасен мегаломан, който на фона на нелегалната имиграция, „ако не внимаваме”, може да радикализира в своя полза част от мюсюлманското население в България, въпреки, че тези хора са привързани към Родината ни.

            В България винаги се е срещал по някой разумен политик, с нюх към етническа и национална отговорност и реализъм. Според публикация на Марина Алекова от 22.10. т.г. през 60-те години талантливият ни външен министър Иван Башев (загинал на на 13 декември 1971 г. на Витоша при твърде подозрителни обстоятелства, въпреки разбираемите „антиконспиративните уверения” на негови близки) приема индийско-цигански активисти. Мургавелковците оценили България като много подходяща страна в нея да се проведе международен джипси конгрес, „защото нашите цигани били почти стопроцентово с индийско потекло”. Башев ответно предложил форумът да се проведе в Индия, а българското правителство щяло да съдейства на всички наши мургавци, които се чувстват от индийски произход, да се преселят в родината на предците си”.

 

*

                                                                   *     *

Крайно време е да осъзнаем, че пред тежко изпитание е поставена националната сигурност и бъдещето на генетичния фонд на българската нация. Наложителни са и драстични, извънредни  мерки, а не безметежна летаргия на козируващите от „Дондуков” № № 1 и 2! Време е да се дистанцираме от инерцията в мислене, което да се прекланя пред т. нар. евроатлантически или евроазиатски (азиатско-европейски !?) ценности на Анкара, Москва, Пекин, БРИКС или ШОС и да се обърнем към традициите и нормите на все още преобладаващата Българска православна църква. И към завета на Алберт Айнщайн: „...най-чистата форма на безумието е да оставим всичко по старому, като същевременно се надяваме нещо да се промени”.Разумно звучи предупреждението на бивш министър на отбраната, че вече не следва да говорим за защита, а за отбрана на българската граница,но той разчита основно чрез ангажиране на европейски партньори, макар сам да си дава сметка, че Обединена Европа вече защитава границите на Сърбия.

Българският войнски съюз „В.Левски”, а вече дори и част от политическите сили прозряха (Дано го мислят искрено, без нотки на предизборен политически популизъм!), че границите ни от юг, запад и по море трябва да бъдат запечатани за нарушители, ако се налага и с крайни, драматични мерки. Знаем, че сред тях има главорези на Даеш и други хиперагресивни терористи, рожби на ислямски кръвосмешения, враждебни на християнския морал и търпимост, както и преносители на болести и зарази. Предостатъчно са ни циганските гета и катуни! Небогата България не е длъжна да плаща за резултатите от колониалната и перманентна политика с двоен стандарт на т. нар. велики, екс- и кандидат-колониални сили. Наложително е: час по-скоро нашествениците, с изключение на получилите  убежище емигранти от Сирия, да бъдат екстрадирани още преди да са се мултиплицирали с евентуални поколения, които с бащи полу- и неграмотни михлюзи вероятно никога няма да бъдат интегрирани или асимилирани в българското общество. Както и: незабавна отмяна на постановлението на Министерския съвет, с което се предвижда разселването на „бежанци” у нас, драстични мерки против каналджийството, „изтегляне на българския контингент от Афганистан и на всички български военни, участващи в мисии зад граница, за да подкрепят усилията на граничарите, полицаите и доброволците на границата” (БВС„В.Левски”) + да се раздадат муниции на българските полицаи и граничари, да им се разреши използване на сила. И да се вземат под внимание други измежду разумните предложения на БВС.

Би следвало оградата по границата с Турция най-сетне да бъде доизградена, като не забравяме, че границите ни с Гърция и Сърбия са още по-символично охраняеми.

Необходим е рязък поврат в политиката на опазване на българските граници – ПРИОРИТЕТНО със собствени сили: включително, с привличането и с  практическото участие (с дела !) и на партийните активисти с патриотичен изказ, и доброволци. Ако държавните ни институции продължат умишлено да възпрепятстват реалното опазване на българската граница, вкл. с оръжие, България ще се превърне окончателно в буферна зона пред никому ненужни ислямски използвачи, без трудови навици и гражданска професионална квалификация, ислямистки ян-кеседжии и други разновидности убийци и екзекутори.

 

 

11 декември 2016 г.

                                                                                              д-р Огнян Гърков

 

ogniangarkov.blog.bg




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11740786
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031