Не се оправдавам

И какво от това, че без тебе се чувствам нежива? И какво от това... Планините са вечни уж, но също умират. Просто времето крачи по-бавно при тях. И какво от това, не успях да живея във приказка... Няма нищо. Няма нищо. Нали? Само обич си имах...Беше толкова истинска. За това ли сега така живо боли? Може би грешно побързах да тръгна. Може би грешно разбрах... Самотата сега ме очаква зад ъгъла. Тази топла и влюбена в мен самота... Ти недей да си спомняш. (Аз знам, че го можеш...) А и аз съм си свикнала да те забравям. Неведнъж съм целувала острието на ножа. Неведнъж съм пробождала твойта липса от ляво. Аз ще плача за теб, но това е нормално. Ненормално е друго - че се случи така. Любовта е ...безочлива. И много брутална. Любовта май ме мрази. И какво от това?


Няма правилен избор...

Поисках да целуна липсата ти, но ме болеше повече от всичко. Презирах простичката истина, че толкова безумно те обичам. Не знам дали ме чуваш във съня си. Днес аз съм само шепот на трева. Бих искала да те погаля с пръсти, но шепите ми пълни са с роса... Бих искала да можеш да ме имаш. Бих вярвала във всяко малко чудо. Но няма начин...Трябва да си ида. А ти сънувай дъжд от пеперуди... август 2009


Гордост и високомерие
/Декамерон на Лилит/
  Походка на кралица.Леден поглед - презрение дори към този свят. Катранени коси.Червена рокля. Несвикнали с усмивката уста. Когато мине по вечерните площади замлъкват всички, птиците дори. След нея от небето бавно падат по няколко отчаяни звезди. Така я виждат, може би, човеците, когато тихо из света им крачи. Но никой няма да узнае нощите и, в които е сама. И дълго плаче.


Умората
/Декамерон на Лилит/

Последен дъжд. Последна синева. Последен облак в чашата на лятото. Последна глътка езерна вода. Последно жълто слънце над житата. Последната цигулка на щурчето. Последна лодка на забравен кей. Последната прегръдка на ръцете ми. Последното изгубено сърце. Последни стъпки в пясъка на плажа. Последни думи на далечни хора. Последен сън. За първи път оранжев, във скута на една добра умора...


Вяра, надежда, любов
/Декамерон на Лилит/

Отказах се от тях. Не ги намразих, но ми се струват малко изхабени. Защото вярата ми сто пъти предаде надеждите ми. След това - и мене. А любовта...за нея нямам думи. Капризна, своеволна, често зла. Граничеща със някакво безумие, разбива до основи моя свят. И за това - забравих ги и трите. Без тях живея мъничко по-леко. Не чакам нищо. Никого не питам. Сега сме само аз и то - сърцето ми.


Зима и лято, пролет и есен - сезони
/Декамерон на Лилит/

Такова слънце...безпощадно... превръща океана във пустиня. Едно безкрайно дълго пладне. А всъщност, май е зима. Изсъхнала трева. И листопади. Земята става прекалено гола. Дъждът е сив и безпощаден. А всъщност...май е пролет. Стени от лед.И студ до кости. Валят снежинки някъде в душата. Студено е. Студено ми е просто... А всъщност, май е лято. И изведнъж се случва чудо - растат треви и птичи песни. Изглежда, някой се е влюбил. И нищо, че е есен... септември 2009


А бях добро момиче, някога

А бях добро момиче, някога, когато светът растеше бавно във моите очи. Тогава вярвах в теб. А ти - във чудесата. Сега не вярва никой. И двамата мълчим. Сега сме лоши. Много.Разстрелваме любови. Залъгваме сърцата си. И всичко е война. Кръщаваме случайности с названието "Обич". И после всеки тръгва към свойта самота. Сега до смърт отричаме "нелепите" си чувства. И тайно плачем без сълзи, а тишината, оставена от думите, във нощите възкръсва. А бях добро момиче, някога, когато... декември 2009 написа caribiana на 30.4.11

Автор Caribiana


Jean-Paul Avisse