АУТОПСИЯ НА ЕДНА БИВША ДЪРЖАВА
Пред мен има няколко папки с документи. Те се отнасят за един продължаващ случай на тежка корупция и произлизащи от нея убийства, инвалидизиране и наранявания на български граждани по улиците и пътищата. Става дума за „работатата” на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” при МТИТС.
Сагата има няколко аспекта.
Престъплението продажба на документи за водачи на МПС и фалшифициране на изпити.
Действия и бездействия на администрацията за прикриване на тези престъпления.
Действия и бездействия на прокуратурата и службите.
Действия и бездействия на медиите.
Епилогът е хиляди избити, ранени и инвалидизирани български граждани. Само като пример ще цитирам НСИ-от 2002 до 2012 г. са убити 9 000 български граждани и ранени 134 000.
За нормалните хора това е ужасно. За останалите е норма. Само в един кът на Европа това може да се случи-абсурдът да се приема като норма. Досещате ли се кое е това място?
Ще се опитам чрез анализа на фактите да направя една дисекция на българското общество във всичките му сфери. Така ще се разбере, че големият проблем на българина и България е ценностната система на всеки един от нас поотделно и на всички заедно.
Не го правя, за да ругая българското общество. Просто ме боли как всеки ден показват убийства на българи на пешеходни пътеки, по тротоари и къде ли не.Боли ме като гледам пешеходни пътеки покрити с цветя за поредното убито дете пред училище или пред дома му. Боли ме като гледам спокойните лица с тъпо изражение и равнодушно излъчване. Те се променят едва тогава, когато техните деца и внуци един ден остават проснати на улицата от поредният шофьор с купена книжка или пуснат по приятелска линия без да има елементарни познания и възможности да кара кола.
Преди години, когато двете ми малки дъщери ходиха на детска градина и начално училище живеех в кв. „Стрелбище”. За да заведа децата на детска градина и на училище трябваше да пресечем бул. Гоце Делчев. Обадих се с писмо до Столична община, за да поставят пешеходна пъгека тип „зебра”, тъй като от другата страна на булеварда има две детски градини и училище. Съответно сутрин, на обяд и вечер десетки деца и родители пресичаха булеварда и опасността от злополука беше голяма. Поставиха бялата боя, но от това пресичането не стана кой знае колко безопасно. Шофьорите натискаха клаксони и мигаха с фарове да се отмстим от „зебрата”, за да не им разваляме рахата. И колкото по-голяма и скъпа беше колата, толкова по-нагли бяха водачите. По тази причина излизайки от къщи си измислях няколко псувни, които почти винаги ми се налагаше да използвам.
Ето един случай, който съм запомнил.
Пресичам на „зебрата” с двете ми дъщери. По-голямате беше в началното училище, а малката-в детска градина. Най близката кола беше на 50-60 метра. Тръгнах да пресичем. Колата ускори и започна да свири с клаксона и да мига с фаровете. Спрях се на средата и зачаках. Колата спря на 5-6 м и от прозореца се показа ядосано женско лице. Казах и следните думи: „Къде си тръгнала, vulvo hipnotica /п…о заспала б.а./? Не виждаш ли знаците?” Вместо извинение получих ядния отговор, че тя била лекар и разбрала всичко, което съм казал на латински.
Обясних и, че е едно медицивско недоразумение и и казах директно, че ако на тази зебра пребие децата ми и мен на следващото друга някоя vulva hipnotica ще пребие нейните. След това тръгнах към училище и видях как тръгна с мръсна газ към следващата „зебра”. Така се случи, че на другия ден ме поканиха да дам интервю. Един от въпросите бе „Кога ще дойде демокрацията в България?” „Когато шофьорите спират задължително на пешеходните пътеки, а пешеходците пресичат само по тях.”-им отговорих.
И досега смятам, че това е сигурен признак за демокрация. Защото научи ли се човек да спазва едно правило, той ще спазва и останалите. Независимо от коя страна на „зебрата” се намира. За съжаление малко неща са се променили оттогава в правилната посока. Статистиката го показва недвусмисленоТагове:
Дежурният порови в бумагите и ми каза, че не са задържали такова лице. Аз му изревах:
"Няма и да го арествувате, защото тази вечер ще си къркам у дома!"
Та така и с леките коли- не мога да шофирам, нямам лека кола и нямам проблеми с "Автомобилна адмиснистрация".
Темата е много важна. Мога да разказвам до безкрай. Когато карах курсовете, злоупотребите бяха факт и досега нищо не се е променило. Доста хора биха го осъдили, но това не им пречи да правят същото, защото е по-лесно или “Щом другите постъпват така, защо не и аз?”
Всичко е до плащането. Аз не платих, затова взех без проблем само листовките – там зависеше от мен. После ме скъсаха, понеже ...... съм карал през дупките /!!!!!/. Викам му “Къде да карам? От едната страна е тротоарът, от другата - колона коли”. Отговор: “Hе ме интересува”. Понеже не съм си платил и не съм с връзки.
В същото време наблюдавах три жени, които така и не се научиха да карат, но взеха изпитите от първия път. Две от тях преспаха с инструкторите, а едната му беше съседка. Особено последната - направо изтръпвам, че тази жена вероятно до ден-днешен е на улицата. Hаправи всички наобратно, което й каза изпитващият /аз бях в колата, защото трябваше да съм след нея/. Влезе в забранена улица. Hищо! Hакрая дори удари колата, но пак я пуснаха. Hе мога да си го обясня, но го видях с очите си. А аз съм “карал през дупките” – щото не съм платил!