Това писмо получих от дирекция „Култура” при Столична община. Не мога да се сетя защо думата „култура” е в кавички в самото писмо, но вие може и да се сетите.

Писмото е извървяло един сложен и магистрален път. От кмета е пратено при зам. кмета на „културата”. От там е пратени в дирекция „Култура”. От тази дирекция е препратено в дирекция „Обществен ред, УОМИ и защита при бедствия”. От там е препратено към СДВР. Предполагам, че директорът на СДВР ще го изпрати до началника на Шесто РУП, а оттам ще се върне отново при мен с „любезното” предложение да обещая писмено, че „няма да правя така никога вече”.

Това околостолично пътешествие е нормалната работа на нашата държавна и общинска администрация. Както виждате една кутия розова боя, предназначена за пацифизиране на двете най-агресивни армии в света-Съветската /Бог да я прости!” и Американската предизвиква масова сеч на дървета, за да се произведе хартия за безумните им преписки. Това силно ми напомня за дядо Вазов, който си купил буца сирене, завита с вестник и когато седнал в планината да закуси и разгърнал вестника, видял едно свое стихотворение, напечатано в парчето вестник. Разликата е, че в моя случай като дойде кварталния няма да носи лист хартия с моето писмо, а смехотворно предложение да им дам автограф под думите, че няма да извършвам такива „лоши работи”. Белята е там, че днес, като ми гледа на кафе една комшийка ми каза, че най-късно до 7 септември ще забравя азбуката тотално. Това означава, че няма да мога да се подпиша. При мен и друг път са ставали такива бели петна. Най-често когато от ДС ме караха да подписвам протокол, че няма да се занимавам с политическа дейност и няма да пиша антикомунизми и антисъветизми. Или преди да хвърля домата. В такива моменти тотално забравях чудесното творение на братята Св. Кирил и Методий. Попитайте ген Коцалиев /бившият шеф на Главно следствено управление при ДС/. Той ще го потвърди.

Тук искам да ви кажа, че в писмото пише за моята решителност да боядисам паметника на Съветската армия в розово, но за американските летци нищо не пише. Искам да ви уверя, че и към този паметник изпитвам същата решителност. Всъщност, няма да ги боядисвам целите, защото нямам толкова розова боя, а и годините не ми позволяват да се катеря нависоко. По-скоро ще нарисувам една голяма розова точка и на двата паметника, за да озаптят руснаци и американци агресията си от този така приятен цвят, с който едно време бяха боядисани ватените гащи с крачоли до коленете и ластики на крачолите отдолу. Наричахме ги „страстоубийки”, понеже действително ако Бриджит Бардо или Шарън Стоун ходеха с такива гащи още щяха да са девствени.

По тази причина, изглежда, Обама не пуска розовите си ракети, аероплани, танкове и войници, защото много ясно се виждат през деня.

Столична община нямат патлаци, те са перефразирали Гьоринг по следния начин: "Като чуя думата култура, се хващам за кура". Затова изписват култура с кавички. За тях това е мръсна, срамна дума.