ХАЛВАДЖИЯТА ЗА БОЗАДЖИЯТА

 

Драги читатели,

Публикувам документите, които получих тези дни от Първо РУП-СДВР и СРП. И двата документа са много смешни и показват липсата на професионализъм, липсата на морал и прикриването на нарушения при дознанието. Прокуратурата и МВР работят в синхрон, което дезавуира състоянието на т. нар. „правоохранителни органи”. Излиза наяве обвинителният уклон на дознанието и едностранчивостта му. Не се съблюдава закона и конституцията и това става с участието и на прокуратурата. Така става ясно кой, на практика, „пази” нашите права, свободи и сигурност.

Ще ви посоча основните лъжи, полуистини и противоречия в документите.

Първата лъжа е най-нагла. Прокурорът Илиев пише.: „…В хода на проведеното разследване са били извършени необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина…” 

Нищо подобно!

Аз дори не бях разпитан. В документа на МВР пише, че с мен е разговаряно 5 минути. Но това не отговаря на истината, защото разговорът беше без определена тема, а документът беше вече написан. Разпитаните трима свидетели единодушно казват, че приемат моите действия като политически протест. Това липсва изцяло в документа. Няма нито едно събрано свидетелство в моя полза. Моят протест не е приложен към постановлението. Кадрите на полицейската камера, която беше там и засне цялата цигания също не бяха приложени. Не беше обяснено, че ми беше отказан медицински преглед и възможност да позвъня на близките си и на адвокат. Килията, в която ме вкараха беше с температура под 18 градуса, а от тоалетната свободно течеше с пълен дебит вода, издавайки силен и неприятен шум. Изчислих, че от тази тръба изтичат месечно 7-800 лева. Това са нашите пари. Самата килия беше 5 кв. м., а в нея бяхме 3 човека. Килията беше мръсна, с паяжини и боклуци по пода. Храна и вода не ми бяха предоставени. Не успях и да посетя тоалетната. Всичките тези нарушения не бяха отбелязани. След многократен протест след около 4-5 часа дойде жена-лекар и ми измери крълното. То беше 180/110. Вместо да поска изкарването ми от килията, тя ми даде лекарство и отново ме вкараха в килията. Накрая ме снимаха в профил и анфас и ми взеха отпечатъци като на обвинен престъпник

За сметка на всичко по-горе Илиев е написал: „…След подробно запознаване и анализ на материалите по делото намирам, че разследването е проведено законосъобразно, пълно и обективно…”

По нататък юридическото недоразумение Илиев продължава:

„…Охранителите на сградата-св. Петров и св. Димитров забелязали лицето, което междувременно било навлязло на 3-4 метра в зоната към тях и го спрели за провелка. В хода на същата полицаите се легитимирали и поискали документите му за самоличност, но обв. Колев не им ги  предоставил…” Това е нагла лъжа! Не са се легитимирали и не са ми искали документ за самоличност. През т. нар. „зона” свободно минаваха граждани и на никого от тях те не са искали документи, нито са ги спирали. Спряха само мен и това е запечатано на тяхната камара, но Илиев изобщо не я е изискал. Това показва също обвинителния уклон на прокуратурата. За останалите 40 полицая около мен не е казана нито дума.

По-нататък Илиев прави логически заключения:”…извършеното от обв. Колев деяние не осъществява състав на престъпление на такова по чл. 325 от НК Аргументите ми в тази насока са следните: за да бъде налице хулиганство по смисъла на чл. 325 от НК е необходимо от обективна страна действията на извършителя да нарушават грубо обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към изразяване на явно неуважение към обществото…” Тук отново стигаме до извода, че аз съм действал обективно и субективно в полза и защита на обществото и към мен не може да бъде повдигнато никакво обвинение. Напротив, аз трябва да бъда похвален и показан за пример на действия на българския гражданин.

След известно чесане по врата Илиев забравя за тези си размисли и отново ме атакува:” Въпреки гореизложеното, всяка противообществена??? Проява, която е несъобразена с обществения??? Ред и възмущава гражданите заслужава да бъде укорена, ако не по наказателен, то по друг законовоопределен ред. В конкретния случай извършеното от обв. Колев деяние може да се квалифицира като дребно хулиганство. Съгласно чл.1, ал. 2 от Указ №904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство / УБДХ/ то е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК…”

Тук Илиев отново се оплита като пате в кълчища. Уж съм работил в полза на обществото чрез моя протест, но това се оказа противообществена проява.Пълен хаос в главицата на Илиев. Това се нарича класически оксиморон! В текста има само един намек, че към органите на властта или обществеността не бива да има оскърбително отношение. Това приравняване на властта и обществеността е абсурдно. Аз защитавам интересите на обществеността от нарушаване именно от властта. Но не се чудете. Този Указ е от 1963 г. когато се „градеше комунизъм вече трета година и оставаха само още 18 години до идването му. Това беше казано от Тодор Живков на 8-ия конгрес на БКП през 1961 г

Ето състава на Политбюро на ЦК на БКП тогава:

  Състав след VIII конгрес на БКП, ноември 1962 г. [редактиране]

§                    Членове: Боян Българанов, Борис Велчев, Димитър Ганев, Митко Григоров, Живко Живков, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров (9).

§                    Кандидат-членове: Димитър Димов, Пенчо Кубадински, Тано Цолов (3).

§                    Секретари на ЦК: Тодор Живков, Митко Григоров, Боян Българанов, Борис Велчев, Начо Папазов, Лъчезар Аврамов, Иван Пръмов 

 

Това нещо напомня ли ви?

Това са бащите, свекъри и дядовци на тези, които сега управляват от името на демокрацията и се ползват от онова законодателство, което техните оцапани в кръв предци са направили да се пазят от „народната любов”.

Накрая лицето Илиев твърди, че съм извършил поне две административни нарушения-не съм изпълнил полицейско разпореждане и не съм предоставил личните си документи. Това звучи доста малоумно, понеже не е разследвано изобщо и ако се вземат записите и свидетелските показания на всички присъстващи, ще се види, че не съм извършил и това.

От тук-нататък се дава път на милиционерът Игнатов-началник на Първо РУП при СДВР да ми налага глоба и да ходя на съд по текст от 1963 г.

Разбира се, имам и още аргументи, но с тях ще изненадам съдията, който реши да ме съди, както и ще ги изтъкна в делото, което завеждам срещу Игнатов.

А после нека някой си помисли, че живеем в демокрация и няма нищо общо с миналото.

де да видим...

Впрочем, ето я и "втората поправка" на нашата конституция (първата и най важната е въвеждането на Горна камера):

Навсякъде в демократичният свят прокурорът е адокат на държавата. Прокуратурата е част от ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, а главният прокурор е самият министър на правосъдието. Той упражнява непрескъснат КОНТРОЛ над прокурорите. И се избира де факто от избирателите, а не от някакъв идиотски ВСС!

Споменатият Илиев драскоти безотговорни глупотевини, защото знае, че е част от "независимата съдебна власт", която НЕ СЕ КОНТРОЛИРА ОТ НИКОГО! И това, разбира се, е една огромна трагедия за всинца ни!

ВСИЧКО СИ Е СЪЩОТО КАТО ПРЕДИ САМО ЧЕ ПО-ЛОШО!

Не есъщото защото намаляваме числеността на етносът ни.

Добре, че не са те обвинили, че си искал да смениш насилствено властта, атакувайки парламента с домати. /съгласно пак някой закон от 63та година/.