Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2011 01:05 - ПИСМО НА СТОЯН ЙОРДАНОВ ДО КРИСТИНА ПАТРАШКОВА
Автор: bosia Категория: Други   
Прочетен: 6428 Коментари: 5 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ПИСМО НА СТОЯН ЙОРДАНОВ ДО КРИСТИНА ПАТРАШКОВА

 

ПАТРАШКОВА,

Пратих ти студия-сензация, каквато едва ли друг български писател би имал куража да напише. Малко или много всеки е обслужвал някак комунистите, а сега ги е страх да не бъдат изобличени. Малцина сме тези, да не кажа единици, които сме с чиста съвест, за да не се страхуваме. 90 % от тях бяха номенклатура на ЦК на БКП или ченгета с офицерски чинове или доносници на ДС. Цицаха заплати от много места. Те се самозадраскаха в съзнанието на читателите като поръчкови автори служили за постове, интереси и облаги. Пишеха и каквото не мислеха. Сега мълчат, защото си знаят посраните задници.

Обратната разписка се върна подписана с клеймо от 20 май.Оттогава минаха десет дни!?! Никой не се обажда! Написах ти телефона и мобилния си телефон. Искам да пия вода от извора. Да не се занимавам със случайно попадналите в журналистиката хора. Търсих те на редакционния телефон, на който си поставила една хулиганка: „Няма я! За какво ви е? И кой я търси?” Казах си името, но обяснения на чиновничка, секретарка или телефонистка не давам! Това не е нейна работа! Всеки гьол да си знае жабите! Обясни и го, втълпи и го ако можеш или я изхвърли от редакцията. Всички бездарници искат да бъдат нещо, важничат. Да се разбере, че и от тях зависи нещо. Какво младо поколение се е пръкнало!? Учете ги на професионализъм и човешки обноски! За да не отблъскват сътрудниците и читателите ви, да ги разгонят. Да не ти създават неприятели. Не понасям подобно отношение. Когато съм писал по вестници, а по-късно и правех вестник, учех на занаят млади журналисти, на които и дипломи съм давал, тази персона е ходила права под масата! Оказва се, че разлика между вас и „Уикенд” изобщо няма.

Ако те е страх да пуснеш статията ми сложи едно „Б.Р.” под нея. Пиши, че редакцията не отговаря за достоверността на фактите и авторът носи тази отговорност. Или ми я върни заедно със снимковия материал пак препоръчано. Адресът ми е на плика. И малко по-скромно го давайте! Не може журналисти да цензурират или редактират писатели! Или да мълчат десет дни!?! Престижът на един вестник се създава от имената, които публикуват в него. При теб са по-малко от пръстите на едната ръка. Търся и чета първо материалите на Явор Дачков. После твоите. Закърмена си във в. „Култура”. Никога не го забравяй! Очаквам да направиш елитарен вестник, не да слизаш до нивото на простолюдието, да се съобразяваш с вкуса му. Предостатъчно такива вестници има!Е, чета и Велизар Енчев, но той отдавна ми е ясен. Разминава се с биографията си. От нашего брата само Недялко Йорданов може да прави вестник. Но на него и белият му дроб е червен. Нямам му никакво доверие. А в твоя вестник непрекъснато се саморекламира. Беше любимец на съдбата, разбирай на партийната върхушка, заемаше едно време осем ръководни длъжности, повечето от които платени. Ненавижда самовлюбеният нарцис Дончо Цончев, а не подозира колко много прилича но него. Големият поет на Бургас и морето е Фотето, а Недялко  е бледата му сянка! Както Любо Левчев беше сянката на Владко Башев. А в последния ви брой името му е поставено пред Владковото. Което е пълна простащина и абсолютно невежество. Ако самият Любо не се е поставил пред него.

Друго. Евтушенко никога не е преспивал у Любо. Нито бяха толкова близки! При всяко негово идване отсядаше у Владко и леля Катя. Владко го откри и го показа на света.

 

Беше първият му преводач. Любо няма никакви заслуги пред него! Да си чула Любо да е превел някой поет? Няма и да чуеш! Той само себе си предлагаше за преводи в чужбина. Обещаваше във всички страни, които посещаваше като председател на Съюза да преведе трима техни поети в България ако те преведат само него на езика си. Изчерпваше целия бюджет за международни командировки, за да се самопредлага за преводи, да се популяризира по света! Още един самовлюбен Нарцис като Дончо и Недялко. Нямаше нито таланта на Владко, нито рационалността, нито емоционалността, нито работоспособността му - абсолютно сам  редактираше и издаваше литературната притурка на в. „Народна младеж”, която прерасна в самостоятелен литературен вестник „Пулс”. По-късно издаваше и официоза на СБП „Литературен фронт”. Любо беше ленивец, неорганизиран човек, скаран с точността и забравящ всякакви ангажименти и обещания. Бяха антиподи. Чудил съм се защо Владко го водеше навсякъде със себе си когато беше канен от свои почитатели!? Едно полувисше образование не успя да завърши! Не го приеха Българска филология. Балът му не достигна. Записа двугодишния тогава Библиотечен институт. Изключиха още в края на първия семестър за отсъствия и неявяване на изпитната сесия. Казваше, че като го приемат за член на Съюза автоматично получава висше образование! Остана си среден поет със средно образование. Никога не е бил личност като Евтушенко и Башев! Те винаги имаха собствено мнение независимо от мнението на партията им.Имаха и своя собствена позиция! Любо не знаеше изобщо що е това позиция.Отмяташе се като фурнаджийска лопата, според случая. Беше най-обикновен послушковец? Кукла на конци!

Един пример:

По време на унгарските събития бях треньор на „Академик”. Баща ми, социалдемократ и опозиционер от западен тип, последовател на Леон Блум и Жан Жорес /убит от комунисти/ беше политзатворник. Отказва категорично да премине в БКП. Нарекъл комунистите „ревизионисти”. Монтираха му процес на закрити врати. Пуснаха в съдебната зала, пълна със синьокаповци, само майка ми и мен. Съди го Екатерина Биолчева-известна с прозвищата „Кървавото Кате” и „Мадам Гилотин”. Майката на седесара Боян Биолчев!? Искаше му смъртна присъда. Обвинението беше- „Шпионаж в полза на Америка”. Без никакви доказателства! Делото беше кърпено с бели конци в Държавна сигурност. Заповедта му за арест беше подписана от ген. Мурджев. Тримата адвокати на баща ми: Любен Дюкмеджиев, Никола Вапцаров от Пловдив и Чавдар Дюкмеджиев разгромиха обвинението. Като последен свидетел на баща ми в съда влезе Петър Григоров-адвокатът на Георги Димитров в Лайпциг. Това направо стресна Гилотината, която се изправи на крака и възкликна изумено: „Другарю Григоров! Вие-свидетел на верен сътрудник на американските капиталисти в България-на когото Партията иска смъртна присъда?” /В съда се говори за Партията!?! Григоров, облечен по последна парижка мода-като изваден от журнал-свали меката си шапка тип „борсалино”, положи я на банката за свидетели и отвърна: „Да! Защото го познавам по-добре от Партията. Воювал съм с този човек на сръбския, добруджанския и македонския фронтове. Не може един кавалер на ордена за храброст да бъде предател на Родината!” И разказа за баща ми неща, които аз не знаех. Чувах ги за пръв път. След него съдът се оттегли на съвещание. Телефоните до ЦК и ДС са звънели непрекъснато. Съдиите бяха впечатлени и потресени от чутото. Разбраха, че процесът е монтиран, отхвърлиха голословните обвинения и смъртният член отпадна. Бавиха се повече от час! Квесторът обяви: „Съдът!” и всички станаха на крака. Седнахме. Права остана само Мадам Гилотин, която обяви, че съдът отменя обвинението по смъртния член, което отпада. Но го подвежда по друг член-станал причина поради недостатъчна бдителност като директор на крупно промишлено предприятие /”Петрол”/  да изтече държавна тайна!?! Също измислица! Предположение без доказателства! А „тайната” е стопанска, а не държавна! Осъдиха го на три години строг тъмничен затвор. Нямаше случай ДС да натопи някого и той да излезе без присъда! Но самата присъда вече говореше за безумните обвинения, съчинени в ДС и приписани на баща ми. Защото отказал да влезе в БКП!?! Тогава защо са го канили?

Поувлякох се!

Нямаше кой да ме издържа. Следвах редовно, а работих като тежкофизически работник-бетонджия на строеж на „Раковски” и „Гурко”през целия първи курс. После още четири години треньор на „Академик” и „Септември Сф”. Как съм съвместявал двете дейности само аз си знам. Крадях от съня си! В Университета непрекъснато ми напомняха: „първо си студент и после треньор!” А в дружеството настояваха :” Първо си треньор. За това ти плащаме! Студент ще бъдеш в свободното си време!” Бях с отбора си на тренировъчен лагер-сбор на Витоша. Вестниците мълчаха за събитията в Унгария. Късите вълни на радиоапарата в хижата бяха запечатани. Освен , че правеха смущения на „Свободна Европа”, „БиБиСи”, „Дойче веле” и „Гласът на Америка”, хижарите-копои на ДС слухтяха вечер по коридорите дали някой не търси „черните станции”. Българското радио мълчеше упорито. А съветските танкове бяха вече в Будапеща.

Слязохме от Витоша. Боксьорите занесоха личния си багаж в къщи, а аз тичам при Генерала / Владимир Стойчев/-тогава председател ВКФС при МС, председател на БОК и единствен член на МОК от соцстраните. Обяснявам, че идвам от лагер-сбор, натрупал съм отсъствия-ще ме изключат! Генералът ме праща при секретарката си: „Върви диктувай текста на писмото и го донеси за подпис!”-„Слушам другарю генерал!” Подписа го, благодарих му, бързам към Деканата. В коридора на Северното крило, откъдето влязох, ме спира Владко Башев. Само двамата от курса бяхме на щатна работа и заплата. Заедно се готвихме за изпити. Дръпна ме зад стенвестника „Трън” на Мортус и редакционна колегия от литератори. Шепне ми: „Виждаш ли какво правят унгарските студенти! А ние сме п…ки!” Беше член на бюрото на ЦК на ДКМС, но имаше собствено мнение. Разсъждаваше с главата си, не позволяваше друг да мисли вместо него! Както Евгени Евтушенко протестираше при всички нахлувания на Червената армия на чужди територии! Владко пръв откри Женя, възхищаваше му се, пръв го

преведе на чужд език, името му бързо нашумя в соцлагера. После и Западна Европа и по цял свят. Поканиха го в САЩ за среща-рецитал с почитателите му. В най-голямата в света покрита спортна зала-„Медисън скуеър гардън”, където се провеждаха, обикновено, световните първенства по бокс и баскетбол. Залата се оказа претъпкана от многобройните му почитатели. Изпращаха всяко стихотворение с бурни аплодисменти, слушаха го повече от два часа! Нещо небивало дотогава! Никой съветски държавен ръководител не е изслушван по митингите с такова внимание и съпричастие от публиката, доведена под строй. Това безкрайно ги изненада. Разбраха, че е явление в литературата, започнаха да се съобразяват с него. Владко пръв преведе и Вознесенски  и Роберт Рождественски /боксьор и в поезията/ и още неколцина авангардни поети и антисталинисти. Хрушчов размразяваше ледовете, отприщваше гласността. Но не за дълго. Свалиха го. Сталинистите отново се разбесняха. При погребението на Хрушчов, отритнат и забравен, цялото гробище е обградено та КГБ. След покойника –само четири души. Трима от семейството и Женя Евтушенко! Което е позиция! Способен ли е на такава постъпка Любо Левчев? Изключено!Какво може да се очаква от човек, който публично се опозорява: „ Не можете да ми забраните да ви обичам, другарю Живков!” !?! Какво падение!Човек без достойнство!Караше ни да се червим заради него, да се срамуваме от постъпките му. Сякаш всички български писатели бяхме продажници като него!

Писателят е неуправляема личност със своя собствена позиция, партийно неангажиран, за да е неподатлив на манипулиране и обезличаващи го въздействия!!! Това е моя собствена дефиниция, която повтарям половин век.

А сега Любо се изкарва по-велик от Владко Башев!? И мъртвият му е враг щом е по-талантлив от него, засенчва го! Щом има поведение достойно за уважение, каквото на него самия винаги му е липсвало!

Статията, която ти пратих е за Вапцаров, за Пеньо и за безумните порядки в СБП по време на комунистическото безвремие. Споменавам Любо мимоходом. Заради отношението му към баба Елена Вапцарова. Разбирам , че поддържаш връзка с него, щом пускаш изопачените му, лъжливи спомени без автор. Нямам нищо против да му дадеш да прочете статията ми, че и това писмо, което не е за печат. /Тогава все още го щадях./ Да видим дали ще има куража да отрече някоя от истините за себе си. Пред отговорни хора, които са го питали защо не ме печатат и издават цели десетилетия той твърдял, че ми е приятел!?! А пръста си не мърдаше за мен! Тези два инсулта от какво мислиш, че ми дойдоха? От такива „приятели” като него! Най-много самоубийства на писатели имаше точно по времето, когато Любо беше председател на Съюза.Всички оставяха писма-какво ги е довело до това решение. Писмата им получаваше Любо, носеше ги в ДС, където ги изгаряха. За да няма следи и документи за престъпленията им към писателите! Назначаваше си „съветнички” в СБП ошетали  кафенето на Съюза и половин София виелици /че мен ме мамо Змей люби!”, а приятелите му, поети и белетристи гладуваха като кучета, защото бяха непокорни и отказваха да стават продажници! А сега при случайни срещи се крие от нас, бяга на другия тротоар заради

гузната си съвест! За него настояват, че е седмият генерал от ДС измежду писателите. А войник не е служил! А шестият генерал бил Оргий Джагаров, който пръв, още на 10 ноември 1989 г, си захвърли партийният билет. Поведение недостойно да генерал от ДС. За двамата не вярвам, затова не ги упоменах в статията си.

Защо не предложиш на Любо той да отговори на статията ми? Да стане диспут, полемика! После аз ще му отговоря. И пак той. Докато се намесят и други писатели и читателите ви. Всеки има право на отговор!

Чакам решението ти. Десет дни са предостатъчни да се наумуваш.Или пускаш статията ми без съкращения, или ми я връщаш със снимките. Пак препоръчано. Без да я ксерографираш. Трябва да си ми благодарна, че те предпочетох пред конкурентите ти. Все ще се намери смелчага, който да я пусне.Ако не сега-след смъртта ми. Пратил съм я на неколцина приятели, които се надявам да ме надживеят. Мислех, че ти правя услуга. Ти не ме разбра. Тогава ми я върни! Ще ксерографирам и това писмо. И него ще пратя на приятелите ми. Такава сензация не остава неотпечатана! Ако я спреш, значи Любо те е купил. Друго обяснение няма!

Ние добре се знаем помежду си-кой колко струва. Но читателите не ни познават достатъчно. В текста ми няма нищо, което не съм казал или написал на Любо преди да го напиша на теб.

Веднъж още докато Любо беше председател, в кафенето на СБП, Бебо Игов /проф. Светлозар Игов/ го ругаеше и псуваше в присъствието на още трима души на масата. Засякох го: „Копеле! Преди да ни кажеш всичко това, кажи му го в очите! Тогава вече имаш право и на нас да го кажеш!” А той: „Бай Стояне и аз да играя всяка сутрин тенис с Людмила Живкова и аз можех да бъда председател на Съюза! Какъв поет е Любомир Левчев? Разминава се с писанията си! Едно говори и пише-съвсем друго върши!”

Чак тогава разбрах защо му трябвала тази специална ракета „Дънлоп”, която търсих два месеца. Обърнах наопаки федерацията по тенис на корт и целия Централен съвет на БСФС докато я открия и измоля от приятел. На нищожна, смешна цена! Човекът го направи заради мен. Не знаеше на кого ще я дам. И какво се оказа? Никое добро не остава ненаказано! Хак ми е! Тази ракета-носител го изстреля на върха на Съюза! Обиколи света на държавни разноски, облагодетелстваше се лично от поста си. Изпопреведоха го на десетина езика, но стихосбирките му така и не се купуваха в чужбина! Не стана нито Башев, нито Евтушенко. Но влезе в обкръжението на принцовете. Докопа от куфарчетата с валута на Луканов. Изпонакупи апартаменти, вили и коли за цялата си фамилия. А последната любовница на Тошо Правешки-Легляна Стефанова дето ни топеше всички пред него отвори бутик за дамско бельо!? Ега ти поетесата! Търговци в храма на изкуството!И нямат срам да ни се натрапват непрекъснато и в пресата и на малкия екран чрез платени клакьори!

Докога ще ги търпим?

30 май 2011- София

Стоян Йорданов

image+

Стоян Йорданов



image
Баба Елена Вапцарова в гимназията в Кърджали

image
Посрещането на баба Елена Вапцарова на гарата в Кърджали




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Сигурен съм, че
25.10.2011 04:32
читателите на "Галерия" дори не са чували имената Левчев, Башев и пр.
цитирай
2. andrei - Да ,тези неща
25.10.2011 05:06
трябва да се знаят и помнят.Правя, обаче едно малко уточнение,по повод съждението на г.Йорданов,относно образованието.Да си поет-е преди всичко състояние на духа.Образованието може само да подпомогне и обогати поетичния талант,но не е решаващо! Поздрав!
цитирай
3. karambol5 - Мъжете са най-големите клюкари. . . ...
25.10.2011 10:16
Мъжете са най-големите клюкари ....и това е най-малкото ...
Тези неща трябва да се знаят .
цитирай
4. анонимен - с цялото си уважение към теб,
25.10.2011 10:45
не тоя "дядо Стефчо", ми е пример
цитирай
5. анонимен - Нещо любопитно относно Левчев:
25.10.2011 13:23
http://jesusbg.blog.bg/turizam/2011/06/23/macedonia-3.770680
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11740814
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031