През нощта на 14 декември отряд смели партизани-народни закрилници-излязоха на акция. Отрядът беше закъсал за храна и оръжие и реши да си набави със смел рейд храна и пари за оръжие. Зима е. Трудно се оцелява. А и предатели много. Полицията и жандармерията вървят по петите им. Бойната група реши да направи пусия през нощта на магистралата, за да вземе „В името на народа” някакви средства, за да преживее до пролетта и най-вече да посрещне  празниците. Нямаше мандри и стада, което много затрудняваше задачата. Партизаните се преоблякоха с полицейски дрехи и спряха джипа на турчина, за който ятакът им от митницата беше им казал, че е богат турски чорбаджия. Джипът спря. Партизаните го обградиха и принудиха с оръжие да извади всичките пари и ценности. Разтрепераният турчин беше завързан хуманно за едно дърво, а джипът-запален. В този момент полиция и жандармерия обгради храбрият малък отряд и откри безразборна стрелба. Падна свидна жертва. Богровецът беше смъртоносно улучен от куршум в главата. Останалите отстъпиха с бой в тъмнината и се изпариха от очите на слисаните полицаи и жандармеристи. Добре, че успяха да отнесат парите в отряда, за да изкарат коледните празници и да се подготвят за следващата смела акция. Единият партизанин, ранен от куршум с кръвта си написа на снега: „Смърт на фашизма! Свобода за народа!” Командирът на отряда събра отряда и държа пламенно слово. Завърши с думите: „ Един ден на лобното място ще построим паметник на славния партизанин и борец за нашата кауза!”   П.П. Използвах книжките, които едно време ни караха да четем задължително да опиша един епизод от аналогичната борба на едни срещу други. Разбира се, в тогавашните партизански редици е имало и подлъгани млади хора, които трябваше да дадат легитимност на криминалните престъпници, наричащи себе си „партизани”, биещи се срещу собствената си държава и тероризиращи страната. Нека тогавашните млади хора, подлъгани от красивите думи на изпечените у нас и в СССР престъпници не ми се сърдят. Моите уважения към техния идеализъм и чисти мечти. Макар че не мога да приема осребряването им след 9-ти септември 1944г.
16.12.2009