„ Въшката яде тревата, ръждата яде желязото, а лъжата яде душата!”- казва един Чехов герой. Това го изпитахме на гърбовете си за последните десетилетия. Неразграждането на системата, стана възможно с един учудващ консенсус на т. нар. „политически партии”. Веднага ще се намерят „умници”, които ще ме обвинят в „конспиративно” мислене. По това ще познаете, че те са част от системата. Преди преврата съдебната система беше подчинена на два центъра. Единият беше върхушката на БКП, а вторият-ДС. Партийният секретар и ОР-то движеха следствието, съда и прокуратурата. Те си подбираха кадрите и ги правиха послушни и изпълнителни, за да могат да направят кариера. И докато БКП в един момент започна да гледа по-формално на нещата, то ДС се засили и овладя кадрово правосъдието. Още преди 10 ноември имаше множество разработки срещу прокурори, съдии, следователи и адвокати. Когато ме заведоха в старозагорския затвор едно от първите неща, които научих е кои адвокати с кои следователи, прокурори и съдии са свързани и каква е мизата да се смъкне част или цялата присъда. Кирил Рашков /цар Киро/, например ми каза, че ще му дадат 15 години, а родата му ще се размине с две условни присъди. Той ще лежи 5-6 години и ще го извадят. Каза ми на кого колко злато и пари е дал. В началото не му повярвах, защото престъпленията му бяха много и изключително тежки. Но след като пристигна окончателната присъда се оказа, че той е 100% прав. Тогава научих имената на Петър Корнажев, Даниела Доковска, Рени Цанова, Димитър Попов/ Митко Паричката/ и още доста лица, свързани със системата за печелене на пари и измъкване от затвора. Това, което става сега, беше заложено още тогава. Знаеше се всеки един от тях колко пари взима. Явно и скрито. Знаеше се пътя на парите. След преврата се изредиха доста ОР-та, които ми показаха какви разработки на адвокати, следователи, прокурори и съдии са правени и как една значителна част от тях се оказват корумпирани. Научих как главните прокурори Лютов и Мръчков са ходили при Живков и Григор Шопов да ги молят да не вкарват кадрите им в затвора. Въпреки това разработките продължават и само преврата осуети задържането и осъждането на част от тях. Същите тези адвокати, следователи, прокурори и съдии, кадри на ДС и разработвани за корупция станаха след преврата основни фигури в т. нар. „преход”. Един стана Министър-председател, друг-председател или зам. председател на Народното събрание, трети-министър или зам. министър, четвърти-шеф на парламентарна комисия, пети станаха депутати, областни управители, висши магистрати и т. н. Получавайки власт и задача, те направиха такива закони и такава Конституция, че тя да ползва един тесен кръг от хора, които „правораздават”. Създаде се и система за профилактика, кадруване и контрол от един още по-тесен кръг. Властта на този кръг е огромна и това се вижда с просто око. Това е сегашното положение в съдебната ни система. Колкото и да пищи куцково и сакатово, колкото и да стискат зъби, да груят и да се пенгезят. не могат вече да прикриват трупа на системата. Вонята се усеща с носа. Ще дам няколко примера: Пиша за това, как Филчев е взел подкуп и приносителят е готов да свидетелства. Става дума за делото за убийство на млад човек в Кърджали от бодигарда на Роко Дамян. Прокуратурата не се самосезира. Пиша за далаверите на бившия военен министър Бойко Ноев и дори нося написаното в ВКП. Нула внимание. Пиша за огромни далавери с хеликоптерни двигатели и редуктори-ослушване и вяли полумерки. Пиша писмо до Главния прокурор, ВСС и т. н. за пирамидата „Хербалайф”- никакво движение. Пиша за заграбването на над 1 100 дка земя в община Братя Дасколови-потапяне. И.т. н и т. н. И не пиша само аз. Десетки колеги вадят на бял свят далаверите на съдебната власт. В резултат се започват дела срещу журналисти и нерядко журналистът, макар и прав губи делото. Случайно ли е това? Ще ви дам един конкретен пример как работи системата. В този разказ, подкрепен с всички документи са извършени множество престъпления, а за други се подразбира. Не си мислете, че главният герой е ловкият „гявол”, който се е облагодетелствал от системата. Тук главен герой е именно системата. Тя придвижва престъпленията едно след друго, за да се облагодетелства и тя. За да демонстрира недосегаемост и безконтролност. Лицето Атанас Серафимов Атанасов е роден на 12.11.1966 г. в гр. Раковски. Завършва римския университет „Тор Вергата”. Документ за завършено образование степен „магистър” му е издаден на 26.05.1999 г. На него има написани взети 27 изпита, от които към правото имат отношение 22. Липсват основни предмети, които са задължителни за българските юристи. Въпреки това Министерството на образованието признава дипломата му за редовна и му дава право да работи като юрист. Документът е издаден въз основа на отдавна променени текстове на закона и,забележете!!!, ПРИ ЗАБРАНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ВСЯКАКВИ ДИПЛОМИ ЗА ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРИДОБИТО НА ДРУГО МЯСТО, ОСВЕН В ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА БЪЛГАРСКО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ!!! Това удостоверение е датирано с дата 13.07.2000 г. Подписано е от 6 човека, но не и от министъра. Позовава се на чл. 31 от Закона за висшето образование, който е променен години преди това и не действа и § 2 от Указа за признаване дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения. Сега става интересно. На 20.06.2001 г. излиза Постановление №159 за изменение и допълнение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист”/обнародвана в ДВ, бр59 от 03.07.2001 г. В него, година по-късно от признаването на дипломата на Атанасов е написано дословно „ОТМЕНЯ СЕ ОГРАНИЧЕНИЕТО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „ПРАВО” ДА СЕ ПРИДОБИВА  НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „МАГИСТЪР” САМО В ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА БЪЛГАРСКО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ, КОЕТО ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И НА ТАЗИ НАРЕДБА. След 07.07.2001 г. това може да стане във всеки факултет на българско или чуждестранно висше училище.” Значи, комисията на МОНТ е изпреварила промените в законодателството с цяла година! Това се нарича „по Стахановски!” Получавайки зеветния фалшификат, Атанасов се обръща към други стахановци. Това са председателят и секретарят на съвета на адвокатската колегия-гр. Пловдив Владимир Дончев и Николай Палешников. Не е съвпадение на имената! Това е същият царски депутат Дончев, който правеше същото и като депутат-фалшификации на закони. С постановление №7 от 04.09.2000 г. те признават едногодишен стаж на Атанасов при адвокат Петко Дойчински. Нека направим една проста аритметика, която не е по силите на Дончев. Удостоверението си за признато образование получава на 13.07.2000 г. След една година трудов стаж би трябвало да бъде поне 13.07.2001 г. Но не! За Дончев годината се състои от непълни три месеца. Мога да се обзаложа, че Атанасов не е бил и един ден на стаж, но за мен годината все още има 365 или 366 дни. И издаването на документ с такова съдържание, каквото е подписал Дончев показва или малоумие, или фалшифициране на документ! На него самия, на прокуратурата и на ВСС оставям да приемат едно от двете. Следва удостоверение за трудоспособност №6044 от 26.10.2000 г., издадено от Министерството на правосъдието и подписано от тогавашният министър Теодоси Симеонов. Той не забелязваше престъпленията на сина си, че как да види явното противоречие в документите и техния фалшив характер. Че това и министър на културата, дори, ще забележи. Но Симеонов-не! Сега пристъпваме с трепет към последното действие в пиесата, наречена „Как работи системата”. Атанасов иска да работи като частен съдебен изпълнител. Сетете се защо! Всяка служба в Системата се купува. Мога да ви дам средни цени, например за Бургаско. Те са от практиката на Красьо Черничкия. За съдия и прокурор в районен съд цената е 30 000 лв. В самия Бургас сумата е четворно повече. Но Бургас си е Бургас. В София Системата е отдавна в „еврозоната”. Тук нотариус струва 150 000 евро. А частен съдия-изпълнител кръгло 200 000 евро. Моя позната кандидатства за съдия, прокурор и частен съдия-изпълнител. За съдия получи 5,50, за прокурор-пълно 6 но на най-простия изпит за съдия-изпълнител-4! Защото няма и не иска да дава еврознаци. За да сбъдне „мечтата” си Атанасов става първоначално държавен съдия-изпълнител. На 16.11.2005 г. Той осъществява смисъла на живота си и става частен съдия-изпълнител. Със заповед № ЛС-И-655 на небезизвестния спиртосан министър, а понастоящем конституционен съдия от спиртосан вид проф. Георги Петканов. За него се знае в Софийския университет колко марки взимаше за изпит при него от студентите и колко студенти прехвърли от провинцията в ЮФ на СУ, естествено, срещу особена благодарност, сложена в плик. Същият Петканов или още по-точно агентът на ДС „Страхил” с един подпис осъществява мечти. И приходи, разбира се. А сега обикаля съдилищата, за да заповядва на прокурори и съдии как да постъпват с приятелите и враговете му. Или праща секретаря на ВСС Каменова да върши тази работа. Но да замлъкна, за да не предизвикам свещен гняв на Нели Куцкова. Все пак тя е дама и не трябва да я тревожа. Още повече в такава деликатна възраст. Искаше ми се да завърша с една страница псувни по системата. После се отказах. Защо да груя и пенгезя залудо? Оставям това на вас, драги читатели.     02.04.2010