20 години след краха на т. нар. „планово стопанство”  страната ни все още се мята между централизацията и свободния пазар.Изглежда главата на българина увира след като омекне павето в котела. Наскоро излезе нова наредба за павилионите и сергиите в София. Не знам на кого му е хрумнало да разтури досегашните цветарски павилиончета, но резултатът няма да е добър. Вярно е, че те не са върха на естетиката. Вярно е, че голяма част от тях са без разрешително. Но също така е вярно, че те от години си плащат наема към общината и успяха да създадат клиентела. Сега излиза така, че някой коли кокошката, която снася златни яйца. Новата наредба ще указва къде могат да се поставят павилиони. Но никой не е правил маркетинг предварително, за да потвърди, че новите места ще бъдат печеливши. Трябвало да се правят цветарски магазини в сгради за сметка на павилионите и сергиите. Но не винаги има магазинни площи там, където минават хората, за да могат да си закупят цветя. Може да се отвори чудесен магазин на място, където не минават хора. В резултат магазинът бързо ще фалира. И какво ще спечелят клиентите и общината от него? Нищо. Как така става, че павилион без разрешително в продължение на 15 години работи и съвестно си плаща наема, а в един момент започват да му искат разрешително? След като са намерили законно право да му събират наема е редно да му дадат и разрешително. Единственото нещо, което може да бъде изискано е унифицирането му с изискванията за вписване в пространството и да не пречи на минувачите. Естествено е общинските служители от инспектората да санкционират бабите с кофи цветя, насядали безразборно по кроспойнтовете и продаващи евтино увяхнали цветя при това без да плащат тротоарно право. Но те, кой знае защо, не го правят. Друго важно нещо е този тип търговия и търговиата с акцизни стоки да се дадат на инвалидите, за да могат да се ресоциализират по-лесно и бързо. Настоявам за това от далечната 1990 г. Вместо това се появява заповед. Тази заповед има две основни неприятни последствия. Първата е, че закрива печеливши и вече разработени места и втората е, че социалният ефект е негативен. Ще дам един пример: В община „Триадица” има павилион за цветя, който се обслужва от семейство цигани. Мъжът е инвалид. Имат две деца-в 11 и 7 клас. Закрива се павилиона. Алтернативата е семейството да мине на социални помощи, а децата да напуснат училище. Семейството до този момент е било напълно интегрирано в обществото и е живеело по законите, по които живеем и ние. След закриването семейството трябва да напусне интегрираното си положение и да се върне в гетото, а социалните помощи да бъдат допълвани с кражби. Незавършването на средния курс от децата ще се отрази също на бюджета в негативен план. Да не говорим, че Комисията за борба с дискриминацията и съдът ще смачкат тази заповед  и ще се възстанови предишния статус. Но това ще продължи месеци и когато се възстанови старото положение, павилионите ще бъдат забравени от клиентите и разработката на пазара ще започне отначало. Това не е приемливо нито за продавачите, нито за купувачите, нито за общината. В тази ситуация аз предлагам на общината да започне да мисли по-качествено и широко. Нека общината диктува само общите условия какво трябва да представлява павилионът и какви отстояния трябва да има от павилиона до улицата и прилежащите сгради.
14.06.2009