Господин заместник министър на културата, Хвала на старанието ви да огрявате навсякъде. Похвалите са до тук. Вашата светлина, обаче не топли. Тя е отразена. Вие сте сателит, който се топли на слънцето, наречено Цветан Цветанов, но вашата светлина не топли никого. Като казвам сателит имам предвид, че сте назначен с негова протекция. Целта е една. Да пишете доноси за това, което става в министерството. Така Цветанов възстанови на практика старата тоталитарна прегръдка на VІ-то управление с културата. Ако разбирахте от култура, щяхте да знаете, че културата не се нуждае от управление и в този план министерството е напълно излишно. Но това е друг въпрос. Да се върнем на културата. В свое интервю уведомявате, че местен бизнесмен /Стойчо Кълвачев-Кълвача/ иска да наеме „Тигана” на Бузлуджа за казино. Това било първото писмо за концесия на паметници на културата. Зам. кметът на Казанлък Евгения Чернева ви подкрепя, че идеята била „страхотна”. Искам да я поправя малко. Идеята е страшна, а не страхотна. Защото на този връх са дали живота си четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В този план е по-приемливо да се направи казино в министерството на културата, а не на онова свято място. От „Тигана” направете тоалетна, но не и казино. За кенеф става. Аз, например, с удоволствие бих се изакал там срещу съответното заплащане. Що се отнася до музей, то единственият музей, който може да бъде направен там е музей на тоталитарното изкуство. Или музей на тероризма. А може и комбинирано. Там спокойно могат да бъдат пренесени експонатите на бившия „Музей на революционното движение в частта му свързана със създаването и деянията на БКП. Също там е мястото и на паметниците на Г. Димитров, Ленин, Альоша, Съветската армия и прочие субкултура.и поетично-прозаична макулатура. Там трябва да бъдат поставени и една значителна част от картините и скулптурите на една голяма част от свиркаджиите на комунистическия режим. Самият „Тиган” е точно паметник на тоталитарната архитектура. Що се отнася до това дали това е първо писмо за концесия на паметник на културата не сте прав. През септември 1989 г., когато ме изгониха от софийския затвор написах и депозирах в Столична община няколко писма и едно в Пловдив. От кмета исках да наема за стопански цели мавзолея и паметника на Ленин в центъра на София, където сега св. София е протегнала ръка за милостиня. Идеята ми беше да направя чалготека в мавзолея, а с паметника да плаша децата, които не слушат. Освен това исках два съседни терена до паметника на Съветската армия, за да построя паметник на Османската и паметник на Византийската армии. Така историческият ни резил щеше да бъде по-пълноценен. От Пловдив исках две теренчета до Альоша, за да издигна паметници на османският редник Мустафа и византиеца Йоанис. По същата причина като горната. Нито един кмет от тогава до сега не ми е отговорил. Затова сега подновявам предложението си за Паметниците на Съветската армия и Альошата. Може пък сега да ме огрее? Нали вие греете?   01.10.2010

тоа освен свирки да праи друго не може . вече са е спиносал