Преди два дни получих писмо от Смолян Писмото е от Фатме Ешреф Мехмедали. Писмото е изпратено още до министъра на труда и социалната политика, президента, министъра на здравеопазването, комисията за защита от дискриминация и Български хелзинкски комитет. В писмото пише , че синът и Бюлент Кемал Мехмедали, на 29 години, е инвалид първа група с придружител. Има психическо заболяване и епилепсия. Получава припадъци и изпада в гневно и силно раздразнено състояние. От приложените документи се вижда, че е дебилен и до него непрекъснато трябва да има човек Директорката на Социално подпомагане в гр. Смолян Сиракова в личен разговор с майката категорично е заявила, че докато тя е директор там никой не е в състояние да я накара да направи майката придружител на сина си, тъй като и без това била безработна и може да си го гледа. Сиракова се изживява като бившия директор на ОДП в същия град и не си дава сметка, че тя е директор не на града, а само на една институция, която има ОСНОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ да обслужва хората. Тя явно живее някъде между 1947 и 1957 г. С това заболяване на детето си, майката и да иска не може да отида да работи, така че е естествено тя да бъде придружител на сина си. В експертното решение № 0979 от заседание 075 на ТЕЛК от 27-04.1999 е определено пожизнено инвалидизиране и лечение Това, както виждате е станало точно преди 10 години. И 10 години социалната служба не желае да си изпълни задълженията. Това ми идва малко множко и в главата ми смътно започват да се подреждат едни изречения за нечии майки. Само още не мога да реша от коя от тези институции да започна. А не искам да наруша йерархията. Затова ще сложа многоточие, та всеки от виновните да си познае неговата част …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………. Без вазелин.

10.04.2009