Беше времето, когато можехме да умуваме. Сега, след като всички бивши държави от бившия съветски блок ги демонтираха и направиха институт за национална памет и музеи на тоталитарното изкуство ние просто нямаме друг изход да направим същото. Малко преди преврата депозирах две писма при столичния кмет тогава. В тях исках да ми се дадат под аренда мавзолея и паметника на Ленин за стопански цели. Към двете писма имаше и трето, в което исках два терена вляво и вдясно от паметника на Съветската армия, за да построя подобни паметници на османската и на византийската армии, за да бъде резилът пълен.Това щеше да мотивира оставането на паметника. Последният комунистически кмет, както и неговите „демократични” наследници мълчаха като идиоти и не ми отговориха. Предложих да се построи нов катедрален храм на мястото на паметника, за да се освети това злокобно място и да се прекрати идиотщината катедралният ни храм да носи името на чужд цар. Отново пълно мълчание. Подкрепих отличната идея на скулптора Александър Дяков на мястото на зловещата каменна камара да се направи паметник на всеопрощаващата десница на Исус Христос. Отново пълно мълчание. И от политиците, и от общината и от читателите. В Пловдив поисках два парцела до „Альоша”, за да построим паметник на войниците Йоргос и Мустафата, но и там ме посрещна ледено мълчание, въпреки че до сегашния мандат кметовете бяха все от СДС. И те си мълчаха и се спотайваха като ебани гургули. Сега не ни остава нищо друго, като във вица за бай Ганьо, дето ги пленили пиратите и им поставили условие или да изядат по кило сол без да пият вода, или сто тояги на голо, или да ги обладае един як манафин с голям язовец или да дадат по 1 000 долара. Всичките си платили, само Ганьо опитал от всичко и накрая пак платил доларите. А може да опитаме и като в древния Рим. Там ставали толкова много преврати, че накрая сменяли само главите на статуите с главата на новия император. Евтино и бързо. Точно като за нас. 10.01.2011