Конгрес на суфражетките в Париж завършва с решение жената да бъде разтоварена от домакинската работа за сметка на мъжа. Американката, англичанката и австралийката се сприятелили и решили точно след една година да се видят отново в Париж и да разкажат как са се разтоварили от домакинската работа. Срещнали се. Първа започнала англичанката: -Прибрах се в Англия и казах на Джон. Скъпи, на конгреса взехме решение да впрегнем мъжете в домакинската работа. Досега аз готвих. Отсега нататък ти ще готвиш! Първият ден нищо не видях, вторият ден нищо не видях, на третия Джон страшно огладня, извади една мръвка от хладилника и я опече. Това е. След нея станала американката. -Прибрах се у дома и казах на Бил за решението на конгреса. Обясних му, че досега аз перях и гладих. Отсега нататък той ще трябва да върши това! Първият ден нищо не видях, вторият ден нищо не видях, на третия ден остана без чиста риза, мушна всичко в пералнята, изпра го и го изглади. Това е. Последна взела думата австралийката. -Прибрах се в къщи и казах на Дик за решението на конгреса. Казах му, че досега аз чистих и бършех, а отсега нататък той ще трябва да прави това. Първият ден нищо не видях, вторият ден нищо не видях, на третия започнах да виждам малко с дясното оченце…   Един счупен нос и побой за една нощна смяна предизвикаха пристъп на феминизъм. Българските суфражетки скочиха на нож срещу целокупния български мъж. Бил агресивен, як и тъп. Сигурно има и такива. Да не говорим за спортистите, защото те и без това са жертви на психолози, спортна злоба и зобене. Сигурно на цялата нация и се иска Христо Стоичков да рецитира сонетите на Шекспир и да пее арията на Манрико, но той не е така устроен. Той се изразява с името на ПиАр-а на неговия доскорошен отбор/Става дума за Путко Мафани/. И това се харесва на малките момченца, които искат да пораснат. А като пораснат заприличват на кумира си. И като ги наблъскат с хапчета, тестостеронът им се вдига до пъпа и не знаят какво правят. Още повече, като видят едно голо пъпче и един пищен бюст. На всичко отгоре една тайфа фльорци и мераклийки, не по-малко агресивни от тях му плонжират в кревата. И така липсата на здрав дух, възпитание и религиозно възпитание кара мозъчния център да даде заповед на дясната ръка да уцели носа на някоя девойка. Ако си живееше на село, вероятно, това нямаше да се случи. Там всички се познават и вероятността от вендета е твърде голяма. Така затвореното общество е създало страха като заместител на възпитанието. Но в големия град е различно. Там си анонимен и за да станеш известен или трябва да направиш някоя голяма простотия, или да платиш пара на някое предаване по телевизията, за да те покажат. Къде бяха медиите, когато настоящият премиер Бойко Борисов се похвали, че е напляскал гаджето на дъщеря си? Защо не изпаднаха в свещен гняв и не тръгнаха на военен поход срещу него? Защо някой се радва на медиен комфорт, а друг го отнася? Къде бяха медиите, когато същият този „юнак” искаше опонента си на една ръка разстояние? Медиите цвилеха от кеф, а фльорците от същите тези медии се навлажняваха обилно южно от пъпа на една педя разстояние. Защо не застане една репортерка до която и да е квартална „зебра” и да види как шофьори и шофьорки са готови да премажат някого, който си мисли, че предимството му е категорично. На мен ми се е случвало да преминавам с невръстните ми деца бул. „Гоце Делчев” на пешеходната пътека и жена, както се оказа по-късно лекар, ми свиреше и святкаше с фаровете на повече от 50 м., за да я оставя да си кара както си иска. Спрях се на средата на улицата и я принудих и тя да спре. Казах и едни латински думи и тя ме открехна, че всичко е разбрала, понеже е лекар. Обясних и внятно и внимателно, че ако тя блъсне мен и децата ми на тази „зебра”, на следващата някоя „vulva hipnotica” ще блъсне нейните деца. Защо медиите не опишат това? Миналата година писах в сайта за среднощния арест на 15 годишно момче в Смолян. За да отмъсти на личния си враг, шеф на МВР арестува сина му през нощта в 0,30 ч. и цяла нощ го обработваха психологически да признае, че е изнасилил момиче. Оказа се, че момчето не е изнасилвало никого, но някой накарал момичето да се оплаче. Къде бяха тези журналистки, които сега като пантери се хвърлят да плюят и храчат? Защо не юрнаха момичето-провокатор и полицията? Как да им вярвам сега, когато феминизмът им е дошъл малко в повече? Посткомунизмът не е само икономическа криза. Той е най-вече духовна, ментална криза. Ние се намираме на превала на две епохи, на превала на културата и антикултурата. Не можеш да искаш от българина да се промени за някакви си 20 години. Влезте в който и да е форум. Там ще прочетете възможно най-долните словосъчетания. И ще видите, че този, който ги е написал не си е сложил името. И това са предимно млади хора. Техният кураж идва когато са в стадото. Също като футболните запалянковци. Същите тези хора имат родители, които не биха се подписали за отстраняване на кмета или за наказание на местния прокурор, полицай или съдия. Но в кухнята му теглят една майна. Това сме го чели в „Чичовци” и можем да видим, че и 150 години по-късно българинът не е станал по-европеец. Разбира се, случаи като този с разбития нос и среднощния тормоз на силен срещу слаб трябва да бъде атакуван. Но моралът е за всички и когато някой любимец на медиите направи нещо подобно, аршинът трябва да е същия.