Човешката цивилизация получава развитието си благодарение на създадените възможности за комуникация. От всички видове комуникация безспорно на първо място и като възникване, и като възможности са езикът и писмеността. Писменото слово е различно от говоримото. В този план писменото слово е по-благоприятно за анализ и сравнение. За разлика от казаното, което отлита и остават само отделни думи и фрази, които често с течение на времето се променят и губят точните си очертания. Писмеността дава възможност на историци, археолози, културолози и редица други учени да анализират и пресъздадат събития, факти и личности от далечни епохи. Това, например, което знаем за Троянската война до голяма степен е плод на записа на класическите поеми на Омир „ Илиада” и „Одисея”. Въз основа на анализ на тази поема немският археолог Шлиман намира останките на Троя и ние получаваме потвърждение за събития и факти отпреди 3 000 години. С още по-голяма сила се отнася това до древноиндийските „Веди” и „Легенда за Гилгамеш”. Египетските йероглифи, китайската писменост, скалните рисунки и санскритската писменост дават неоценим принос за изучаването на древните цивилизации и възможност за връзка с древния свят. Устен фолклор от тези времена липсва и не може да бъде пресъздаден по никакъв друг начин освен чрез писмен запис. Ненапразно древните са казвали „Казаното отлита, писаното-остава!” За разлика от печатните медии, радиото и телевизията въздействат основно емоционално върху слушателя и зрителя и не е възможно да се анализират задълбочено и точно без запис. А записът автоматично ги причислява към печатното слово. Напечатаното слово въздейства предимно чрез съдържанието, докато казаното слово има нотки и нюанси на гласа, а в телевизията и жест и мимика. Точно това ги прави по-емоционални. Едни и същи думи казани по радио или телевизия от различни хора ги прави различни и доверието в тях е различно, в зависимост от личността на говорещия и от неговия артистизъм. Докато при печатното слово четящият сам, въз основа на интелектуалното си ниво, психическо състояние или моментното си емоционално състояние сам интерпретира написаното. Позоваването на авторитет е аксиоматично възприемане на нещата, като респектът от името те карат да приемеш казаното безусловно. В същото време форумите в интернет и особено анонимните карат човек да се съмнява силно в правотата на написаното Стана така, че едни и същи думи фрази се възприемат диаметрално противоположно. Дължи се на анонимността, която предполага или опасения за издаването на някаква тайна с последващо отмъщение, или просто дребно интригантство, достигащо до компромат Това нещо в печатното слово не може да се получи, тъй като всичко написано се интрепретира от четящия свободно и без чужда намеса. В този план печатните медии имат по-ограничено, но по-вярно въздействие от електронните, тъй като не се намесват толкова мощно във възприятията на индивида.