Още приживе Йордан Радичков хранеше с творчеството си доста писачи.Коджа хонорари се получиха от всякакъв калибър критици,хвалячи,лизачи и прочие дребен добитък.Изписаха се тонове мастило с хвалебствия,заклинания,наукообразни анализи и заключения.Дори се оформи кръг от т.н. “изследователи на творчеството на Радичков”.Спомням се какви безумни заключения и безсмислени словесни тиради предизвикваше всяка една нова книга или постановка на негова пиеса.От това,което се изписа тогава,по времето на Живков комай нищо не остана.Класово-партийния подход на литературната критика успя да хване дикиш единствено по отношение на произведения като “Горещо пладне”,Неосветени дворове” и донякъде на “Барутен буквар”И то защото ако не беше писал и такива неща,Радичков щеше да бъде смачкан и унищожен.      Спрямо уникалното творчество на Радичков се въведе един термин,който е твърде безсмислен и неидентифициран термин “магически реализъм”.И досега не съм получил отговор какво означава това.Докато при Маркес,който се води като баща на този вид литературно течение донякъде това може да се приеме,макар и с доста уговорки,към Радичков определено не върви.Без да се впускам в пространнен и задълбочен анализ на творчеството на Радичков искам да засегна един,според мен,прост,но централен въпрос.Какъв е стилът на писателя?      Радичков е роден и живял в едно сиромашко село,но това село е богато на образи,гледки,легенди и парадокси.Там,още преди преврата на 9-ти септември се е формирал и мирогледа на писателя.Сместа от езичество,фатализъм,ирационалност и по-сетне примитивна идеология го е направила такъв,какъвто е.Здравата връзка с природата и мистичното обяснение на необяснимото го прави един оригинален езически философ и еретик.Обожествяването на живата и мъртва природа потвърждават това.Опитите да приложи похватите на т.н “социалистически реализъм” претърпяват крах,но той се чувствува длъжен да ги напише,за да може на воля да твори това,което иска.Затова към горепосочените произведения трябва да се подходи с едно разбиране.Защото основното в неговото творчество си остава противопоставянето на една примитивна идеология,каквато е комунистическата.На нея той се противопоставя с един неистов стремеж към реалността.Реалност,пречупена през радичковото възприемане на света.И така се стига до противопоставянето на една примитивна идеология на своята езическа радичковска реалност.Малко литературни и театрални критици са мислили по този въпрос,а още по-малко са имали куража да го напишат.Но,според мен,това е ключа към творчеството на Радичков.И нека не се цитират в изстъпление негови интервюта и поръчани разкази и статии.Понякога се случва така,че и самия автор не може или няма кураж да каже гласно това,което го вълнува дълбоко в душата му или го кара да обяснява света по свой,особен начин.Социалистическият реализъм не е създал нито едно живо,истинско и вечно нещо.Той е ялов като муле или катър и уеднаквява,а не обособява дори таланта.Благодарение на него доста иначе даровити писатели,поети,художници,режисьори и прочие съсипаха таланта си и се превърнаха в най-обикновени стандартни творци-бройлери.      Точно този езически реализъм спаси Радичков от обезличаване и го направи значителен и своеобразен творец.И при Радичков за пореден път повика”Назад към природата!” спаси човека и твореца от блатото на посредствеността и догмата.Слава Богу,че той не се подаде на лесното и безличното и че не се превърна в бунтар,който пише лозунги и отрича всичко.Просто без фанфари и теоретични спорове седна и написа това,за което беше създаден.    Затова, да живее езическия реализъм на Радичков.