Втора вълна скандали с БАН се появи в жегата. Това усложни ситуацията със старопиталището. Ако искам да взема позиция все ще се намери някой дребосък, който да ме прикачи към някоя политическа, олигархична или н,нам каква си група. Препоръчвам му да прочете статиите ми за БАН, Симеон Дянков или други „гиганти на мисълта” и отношението ми към тях. Дори ще го заявя отново: МНЕНИЕТО МИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ДЪРЖАВНИЧЕСКИ КАЧЕСТВА НА СИМЕОН ДЯНКОВ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НИСКО! НЕ ПОЗНАВАМ КОЛЕГАТА ОТ В. „СТАНДАРТ”! БАН В ТОЗИ СИ ВИД НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА СЪЩЕСТВУВА Та да се върнем на темата. Вярно е, че БАН е институция, създадена преди повече от 140 години. В това има както добри, така и не толкова добри неща. Доброто е, че „книжевнете люде” у нас са се събрали и организирали още когато българската държава не е била възстановена. Постъпката им е прекрасна. Идеите им-също. Добро е, че през БАН са минали прекрасни българи, специалисти в разните науки, откриватели, пионери в най-различни области, прославили България по целия свят. Поклон пред тях! Но тази институция /прочее, като всички останали у нас/ като структура живее в едно друго време, което отдавна отмина. Да не говоря, че в БАН има приети член-кореспонденти и академици хора, които нямат никакъв принос в нито една област на науката, изкуствата, културата и обществения живот. Вероятно така е по цял свят, но това не означава, че трябва да приемаме Елена Чаушеску като академик по химия. В крайна сметка отношението на тази дама към химията е било с кой сапун се получава  по-бяло пране при търкане на ръка. И това е било в нейната далечна младост. За съжаление и в БАН има Елена Чаущеску в мъжки и дамски вариант в добро количество. Но проблемът не е само там. Науката е скъпо и рисковано нещо. Иска много пари. Даже повече! Но науката носи още повече пари. Даже много повече. Когато е истинска наука, разбира се, и има съществен принос в световната наука или поне в националната /в областите на историята, археологията, културата, литературата, народопсихологията и др./. Т. е. науката не само харчи пари, но тя ги и умножава. Разбира се, не всяка разработка дава финансов ефект веднага. Понякога това става след доста години. Точно в тези области трябва да има държавно субсидиране. Докато едно откритие или разработка получат приложение и започнат да носят пари понякога минават десетилетия. Но има и приложни проекти, които директно получават солидно финансиране. Тези звена могат да бъдат към фирми, учебни институти, държавни научни институти или частни такива. Точно в това многообразие на формите и начините на създаване на наука е и шансът на България да обедини научния и етичен потенциал на нацията. А сега това не е така. Познавам фирма в областта на производство на горивни камери, която има щатно звено от трима души-топлоинженер, механоинженер и електричар. Правят разработки в областта на топлотехниката и горивата. Звеното покрива напълно средствата, които се инвестират в иновационното звено и носят добра печалба. Как това звено ще бъде                         оценено и привлечено в БАН? В Устава на академията това е доста мъгляво. Да не говоря, че съответното звено от БАН в никакъв случай няма да допусне конкуренцията в редиците си. Друг случай. Самотен откривател или изобретател създава нещо. Нуждае се от подкрепа срещу държавната бюрокрация. Къде е БАН? Защо не го направи автоматично свой член, за да опрости и ускори патентоването на резултатите? Но не! БАН си трае, ако не пречи и в резултат на това откривателят и изобретателят напускат страната и получават бърза реализация на труда си. А ако БАН бяха написали положителни и правдиви рецензии за постижението на неорганизирания си колега, всички щяха да спечелят Но БАН не прави това и затова българският интелект отива да пълни касите на чужди фирми и държави. Трети случай. По училищата и университетите има млади хора с идеи. Има хора с математически, литературни, хуманитарни и фундаментални наклонности. Тези млади хора трябва да развиват наклонностите и талантите си. Трябва да имат достъп до голямата наука и авторитетно мнение за способностите им. Те горят от желание да покажат възможностите си. Но… Училищата и университетите не предприемат нищо или почти нищо, за да развият способностите им. Конкурси и семинари много рядко се организират и нивото им обикновено е средно. Няма програма за развитие на млади таланти. Вярно, в бюджета, от глупост, пари за това не са предвидени. Но има европейски и други фондове и фондации, които финансират подобни начинания. БАН, вероятно поради 141 годишната си възраст, се смята, че е твърде възрастна, за да създаде фонд за младите и перспективни хора, а разчита само на правенето на докторанти. Един млад човек с висше образование едва ли би приел да завърши докторантура с мизерни средства и неясно бъдеще, вместо да започне собствен бизнес или да започне работа с прилична заплата и да се развива колкото може сам или в група със себеподобни. Има ли БАН банка с данни за българските деца и юноши с показатели над средните? Има ли програма за ангажиране на тези деца и юноши с решаване на теоретични и приложни проблеми? Има ли звено в БАН, което поне да обхожда елитните училища и да издирва бъдещи научни и научно-приложни кадри? А какво ще каже БАН за състоянието на изследователските институти, създадени още в периода между двете войни? Какво е нивото им сега? Те дори нямат статута на институти към БАН, а са част от Министерството на земеделието и горите. Когато разбиха ССА защо БАН не реагира? Защо не поиска да ги прибере под крилото си, за да могат да имат самостоятелен живот? За пример ще ви дам Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан. Баща ми беше там ст. н. сътрудник І-ва степен и съм запознат с историята и дейността му от създаването му през 1925 г. до сега. Ако                         двамата члена на БАН, които са по право членове на  Научния център за аграрни науки към МЗГ, ми покажат годишните си доклади за състоянието на гореспоменатия институт в Чирпан ще им бъда задължен. Но се съмнявам, че те пишат такива, за да информират ръководството на БАН. Съмнявам се, че те биха показали тревога и да бият аларма, че са съсипани научно-приложни звена, които могат да съществуват самостоятелно и да печелят от решаване на проблемите с изхранването на населението и повишаване на качеството на храните и памучните изделия. Какво дирят тези институти под шапката на МЗГ? Значи ССА може да бъде разформирована и пъхната под шапката на едно министерство, а БАН не може да бъде разформирован и пъхнат под шапката на МОНТ. Задава ли си БАН такъв въпрос? Един стар арменец умира и вика при себе си всичките си деца. С последни усилия прошепва: „-Деца мои! Пазете евреите!” „-Защо бе, тате, ние сме арменци, а не евреи?” „-Защото като свършат с тях ще започнат нас!” Знае ли този масал БАН? Мога да напиша дебела книга за всички грешки, простотии и харчове, направени в БАН за колосално глупости. Мога да напиша и втори том за ненаправеното от БАН за бъдещето на България. И какво от това? БАН се намира в тежка криза не от днес и вчера. Мога да спомена само как БАН се отказа доброволно от партийния си и академически неутралитет и допусна изхвърлянето на плеяда прекрасни български учени със световна известност и позволи на една тоталитарна партия да изземе свободата на учените у нас. Този позорен период още не е изживян, а като структура, комай, още не е реформирана. Какво стана с „научните работници” от института по „История на БКП”? Къде са те сега” Пак там. Нека ми покажат какво са „творили” през време на съществуването си! Нека напишат истинската история на БКП. Защо не го правят? Какво стана с Васил Мръчков, който като главен прокурор по времето на БКП и Живков се оцапа с кръв до ушите по време на т. нар. „Възродителен процес”? Ами, върна са в БАН и оглави институт. Това стана. Проф. Богдан Филов бе наречен „кръволок”, беше изгонен от БАН и убит без нито един застъпник от ръководството на БАН, а кръволокът Мръчков бе направен шеф на институт. И това ако не е перверзия! „Академиците” Сава Гановски и Тодор Павлов унищожиха истинската наука и я превърнаха в една средновековна алхимия и в Теория  за флогистона, но и досега портретите им висят на видно място в БАН. „Академиците”, последователи на Мичурин, Т. Д. Лисенко и Анна Лепешинская също се титулуват като учени. А те върнаха селскостопанската наука с векове назад. Защо БАН не издаде една брошура за възстановяването на генетиката и идиотщините на съветското средновековие в                         науката? Аз не съм срещнал никъде имената на Морган, Мендел, Вайсман и Дубинин в някой труд на БАН. А истината е, че когато в АН на СССР в Москва пръднеха, в БАН се насираха. В БАН признаха и съществуването на македонска, тракийска и мизийска нации. След това се опитаха да се избършат и се оцапаха още повече. Стигна се дотам, че един унгарски българист показа повече наука, кураж и българщина и написа истината за Македония. Той се казва проф. Петер Юхас. Защо БАН не го направи академик? Още повече, освен книгата за Македония и Кирил и Методий той има повече научни публикации по тези теми от целия Институт по история при БАН. Илчо Димитров беше академик, но Петер Юхас не е. Илчо е лъгал, мазал и блажил, а Петер Юхас е писал истината и си е носил последствията, включително две изгонвания от страната. Но не е академик. И слава Богу! Защото иначе ще бъде принизен до Илчо Димитров и останалите. А Петер Юхас на 20 октомври т. г. навършва 80 години. Нещо много задълбах в конкретиката. Време е да обясня и още една актуална „драма” в БАН. В някаква статия, която не съм чел, във в. Стандарт пишело, че научният секретар взимал от четири места пари и си оформил една прилична заплата. Същият този „научен” секретар има наглостта да се появи по телевизията и да обяснява на всички, че той бил преди всичко научен работник и приемайки поста научен секретар не можел да се откаже от науката. Затова нямало сблъсък на интереси при него. От това по-голяма шизофрения-психично здраве му кажи! Никой не казва, че той трябва да престане да се занимава с наука. Напротив, нека си работи. Но трябва да престане да взима пари за това. Може да работи за каузата или за бъдещето. Един научен работник може да избере дали да стане научен секретар и да върши тази работа. Нека си работи и над темите, които го интересуват, но може да ги издаде едва след като стане отново обикновен научен работник. Не го познавах до днес, но в момента, в който чух какви глупости приказва, разбрах, че ако научната му работа е като морала му, язък за барута! На всичко отгоре започна да защитава по един безумен начин.секретарката на председателя, като че ли и е адвокат Ще ви разкажа един кратък епизод от моя живот. Когато по силата на това, че станах председател на Независимото дружество за защита правата на човека в България, автоматично станах и член на НКС на СДС, въпреки че исках да напуснем СДС. Както и да е. Отидох в СДС и какво да видя. Хората на прокомунистическия КГП /Клуб за гласност и преустройство заели всички възлови позиции и си правят постокомунистическа комунистическа доктрина. Петко Симеонов, например, заемаше 5 /пет/ възлови поста: Зам-председател на СДС. Шеф на Предизборния щаб Политически директор на в. Демокрация                           Директор на Агенцията за чуждестранна помощ Директор на фондация „Демокрация”. На едно заседание станах и обясних внятно на колегите си, че за петте поста, които заема Петко са му необходими 40 часа в денонощието, за да може горе-долу да се справя някак си с толкова ангажименти. И като прибавим още 8 часа за сън, става 48 часа.  Значи, на Петко в денонощието му трябват минимум 48 часа, за да си свърши работата. Това, обаче, по онова време не беше възможно. И все още не е научно и възможно. Тогава стана заместникът на Дертлиев скочи и извика, че те, „ здравите сили” в СДС няма да дадат курбан Петко Симеонов на Кольо Босия. Отвърнах му кротко, че мърша не ям и с това работата приключи. Така ще стане и със сегашния научен секретар на БАН. Тъга, тъга! Момчето, което е написало статията е напълно право и аз го поддържам изцяло. Ако иска да го съди „потърпевшия” нека съди и мен. Аз се солидаризирам напълно с тезата му, че е неморално и има конфликт на интереси да взимаш пари за нещо, което я правиш, я-не, след като си научен секретар на БАН. Каузата на БАН е да се събере на една скорошна конференция с участието на неправителствени сдружения и журналисти и да се започне диалог. Но не конкретно за БАН, а за бъдещето на науката и бъдещето на България. Това е нещото, което си заслужава да спорим и търсим пътя към храма. Защото ако един път не води към храм, то той не води за никъде!    

моят дядо (завършил агрономство в Германия), освен административната дейност,е изнасял сказки и е давал частни съвети (безплатно). Спомням си, че един негов съгражданин, където го видеше, му целуваше ръка като на свещеник. Защото дядо ми му дал акъл, как от1/2 декар може несамо да се издържа 5- членно семейство, но и да се построи къща и да изучи 3- мата си сина (пак в Германия). Когато прочетох доклада за 10- те най- добри постижения на БАН, открих, че там има "наблюдения"и"изследвания", (а пък аз- невежият си мислех, че трябва да се говори само за резултати)! Имаше и такива, на бяха от типовете
"откриване на топла вода" (сигурно с методи на висша нАука и технология), и " определяне траекторията на брауновите частици",- Неща, които даже и да бяха разбираеми от някого освен от самият учЕн, никой друг даже високо образован човек, не би намерил смисъл в приложението им в реалната държавна икономика.(Може би в личната такава, но в такъв случай не би следвало да претендира за държавна субсидия). Защото, не вярвам да донесе даже само слава роду. Въобще нашите учЕни, (медици и съдии също) се държат по-скоро като бюрократи- жрици, нежели като такива, каквито би трябвало да бъдат в същност.