Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2011 17:38 - BNT PRAVI FILM ZA PODKREPA?
Автор: bosia Категория: Други   
Прочетен: 1542 Коментари: 0 Гласове:
0



   Българската национална телевизия облече жълтата фланелка. Вчера, на 8 февруари, излъчи филм за профсъюза „Подкрепа”. Интересното в случая е, че от самото начало филма започна с лъжа и през цялото време показваше хора, които нямат нищо общо със създаването на синдиката. Коя беше първата лъжа? Профсъюзът е създаден на 11 февруари, а не на 8 и това може много лесно да се провери. По радио „Свободна Европа” ,както се твърди във филма, на 8-ми не е съобщено, че е учреден профсъюз. Това радиото направи на 11 февруари след обяд. По същия начин може да се провери в пловдивския районен съд кога са изпратени и получени документите за новосъздадения профсъюз. Тук трябва да се има предвид един интересен психофактор. Тренчев е роден на 8 февруари, а инициалите му са КТ. Затова той настоява Конфедерацията на Труда/КТ/ да бъде именно с такова название и да е с рождена дата на рождения му ден. За създаването на „Подкрепа” мога да разкажа много важни неща, но БНТ явно не се интересува от това. Те решиха да направят рекламен клип на Тренчев и още няколко тиквеника и успяха. „Подкрепа” идва от името на едно взаимоспомагателно дружество на интелектуалците в Стара Загора, което е създадено в края на 19 век. В него са членували учители, юристи, инженери, литератори, журналисти и прочие интелигенти, които са имали възможност да теглят заеми без лихва, за да покрият свои нужди. И ако създателите на клипчето бяха професионалисти, щяха да започнат филма от там. Подкрепа беше създаден като сдружение на хуманитарната, художествено-творческа и научно-техническата интелигенция. Идеята беше да се създаде един мозъчен център, които да генерира идеи и политически и граждански сдружения, които да станат реален опонент на социализма. Това, което в Полша бяха КОР-КОС. Затова и влизането в „Подкрепа” беше трудно, докато аз се занимавах основно с нея и трябваше бъдещите членове да отговарят на определени условия. И ако създателите на клипчето за Тренчев и прочие бяха професионалисти, щяха да цитират първия устав и програмата на „Подкрепа”. Но тогава трябваше да питат Тренчев кога е написал устава и програмата. И щеше да стане ясно, че те не са написани от него. Защото и идеята и реализацията нямат нищо общо с човека, който сладко си нанкаше с новата си булка Кояна, докато се пишеше Устава и Програмата. Нещо повече. Всъщност, той стана член на Независимото дружество и на „Подкрепа” само с една цел-да бъде изгонен от България, тъй като искаше да живее във Франция или в САЩ. По същия начин в „Подкрепа” влязоха и семейство Бояджиеви от Пловдив. По-късно те действително напуснаха България и през Австрия заминаха за Австралия. Преди време ги видях в Троянския Балкан недалеч от Шипково, където имат цех за керамика и заведение. Всъщност, на 8-ми февруари бяхме с Тренчев в Пловдив, където трябваше да се срещнем с хората, които бяха се съгласили да станат учредители на „Подкрепа”. От страх или по други причини, обаче, те не дойдоха и учредяването се провали. Тогава смених тактиката и на празен лист взех подписите на Петър Манолов, Николай Маджев, сем Бояджиеви и на хората от Казанлък и Стара Загора. На 11 нямаше учредително събрание, а просто седнах и с помощта на бащата на Тренчев, стария детски хирург д-р Димитър Тренчев в дома му цяла нощ писахме устав, програма и протокол. На сутринта майката на Тренчев, леля Йовка, занесе документите в пощата и ги пусна с обратна разписка до съда в Пловдив. Веднага след това започнах обиколки из страната за създаване на местни структури в страната. Направих такива в София, Велико Търново, Ботевград, Пловдив и т. н. докато не ме извикаха за справка в МВР-Стара Загора и за около 5 минути ме осъдиха по член 40 А от ЗНМ /Закон за народната милиция/ на година и половина каторга в Бобов дол. Там направих 31-дневна гладна стачка и ЦК на БКП бяха принудени да ме върнат в Стара Загора предсрочно. През цялото това време Тренчев лежеше по гръб и твърдеше, че пише изследване на българското общество и по специално „Изследване на социалната ентропия на българина”. В интерес на истината, не беше написал дори и заглавието. Дойде два пъти в Бобов дол, за да се видим. Което си е истина-истина е. За Тренчев мога да говоря много, защото го помня от раждането му. По-късно времето ни раздели. Той беше в Алжир. После го върнаха, а баща му остана там за още време. Той започна да учи във Френската гимназия в Стара Загора, откъдето го изгониха за наркотици и завърши като частен ученик. За тази си дейност той противозаконно е бил вербуван от криминалната милиция като агент. Казвам противозаконно, тъй като не беше навършил 18 години, а тогавашният закон беше именно такъв. Това той е споделил с мен още през 1984 г. След гимназията беше изпратен войник-трудовак в мини „Марица-изток”, откъдето беше освободен по психиатрични причини. След това стана студент по медицина в София. Там написва на банката „Свобода за Буковски и Солженицин”, за което е профилактиран в шести отдел на Софийско градско управление. За поведението му там няма да говоря, но оперативните работници са ми разказвали любопитни неща за този епизод. Но да се върнем на клипчето. Във филма се изявяват още Сергей Станишев, Желю Желев, Димитър Попов/Митко Паричката/ и т. н. Това са хора, които не само че нямат отношение за създаването на „Подкрепа”, но мразеха профсъюза и в червата си. За Станишев не говоря, тъй като тогава той е бил съвсем дечко, какъвто, прочее, си е и сега. Ще ви разкажа за един любопитен епизод от първата ми среща с Желю Желев. Това стана на 25 февруари 1989 г. Срещата беше по моя инициатива и се проведе в сладкарница „Пролет” /сега Виенска сладкарница до р-т „Грозд”/. На тази среща дадох на Желю уставите и програмите на Независимото дружество за защита правата на човека и „Подкрепа” и едно мое писмено предложение да учредим една обща опозиционна организация на всички неформални сдружения. Нещо, което се учреди 10 месеца по-късно като СДС. На учредяването, обаче, не бях поканен. Та на тази среща Желю ми каза в прав текст, че „Подкрепа” е екстремистка организация и няма да работим заедно. Когато поисках да видя техните устав и програма, Желю ми каза, че те нямат такива работи и ми даде три странички за дейността им. Най-важната беше поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по случай приближаването на тогавашния празник на СССР-7 ноември. Телеграмата имаше дата 3 ноември 1988 г. Същият този Желю след това употреби „Подкрепа” за да ритне нещастното момче Филип Димитров по трътката и да го изхвърли от политиката, където и двамата нямаха място. Що се отнася до стачката, която свали правителството на Луканов, и кофите за боклук пред Народното събрание знаят, че това стана по договорка между Луканов и Тренчев. Защо ли се захванах с това клипче? Всъщност, дори Тренчев и „Подкрепа” не са толкова важни. Важното е с какво се занимава обществената телевизия у нас и за какво харчи парите на данъкоплатеца. С три думи „Парите не миришат!”



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6308883
Постинги: 3020
Коментари: 7569
Гласове: 5922
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031